Р Е Ш Е Н И Е № 278 София, 14 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 15 май, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 877 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият А. З. Д., за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила протоколно определение № 691 от 16. 11. 2012 год., постановено по ЧНД № 1623 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик. В искането поддържано и в съдебно заседание, по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК, довело до явна несправедливост на изпълнението на определени на осъдения по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК общи наказания, поради и което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на районния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Д. за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С протоколно определение № 691 от 16. 11. 2012 год., постановено по ЧНД № 1623 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, било извършено групиране на наложени на осъдения Д., различни по вид наказания. Били обособени две групи, като в първата група били включени наложените на осъдения наказания по НОХД № 2227/2011 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, НОХД № 1146/2011 год. по описа на Районен съд – гр. София и НОХД № 7714/2010 год. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, като било определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът приспаднал от определеното наказание времето през което е осъдения е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и изтърпяната част от наказанията „лишаване от свобода”. Към това наказание, на основание чл. 25, ал. 3 от НК, било присъединено и наказанието „глоба”в размер на 300 лв., наложено на осъдения по НОХД №1146/2011 год. по описа на Софийският районен съд. Във втората група, били включени наложените на осъдения наказания по НОХД № 265/2012 год. по описа на Пазарджишкия районен съд и НОХД № 1450/2011 год. по описа на Петричкия районен съд, като било определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 от НК, съдът приспаднал от така определеното наказание изтърпяната част от наказанието наложено по НОХД № 265/2012 год. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик. Към това наказание, на основание чл. 25, ал. 3 от НК било присъединено и наказанието „глоба”в размер на 300 лв., наложено на осъдения по НОХД № 1450/2011 год. по описа на Петричкия районен съд. Съдът постановил осъдения Д. да изтърпи отделно и наложено му наказание „пробация” по НОХД №562/2009 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, като на основание чл.25, ал.2 от НК, същото било приспаднато изцяло, като изтърпяно. Върховният касационен съд намира релевираните в искането оплаквания за неоснователни, тъй като в конкретния случай, районния съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон довело до явната несправедливост на определените общи най-тежки наказания в двете съвкупности, нито пък е решил погрешно, въпроса за тяхното изпълнение. Видно от материалите по делото /а и в тази насока по същество липсва оплакване от осъдения Д. и неговата защита/ решаващия съд е извършил групирането на наложените на осъдения наказания, при възможно най-благоприятно за лицето съчетание, т.е., съвкупностите са били правилно и законосъобразно определени. Липсва и допуснато нарушение на правилата визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК касаещи изпълнението на определените най-тежки наказания, тъй като деянието предмет на НОХД № 265/2012 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, попада в изпитателния срок по присъда по НОХД № 7714/2010 год. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, обстоятелство, наложило определеното по него наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, да бъде изтърпяно ефективно от осъдения /в.ж. справка от Затвора – [населено място]/. При това положение, е недопустимо на основание чл. 25, ал. 4 от НК да бъде отлагано реалното изпълнение на определената обща наказателна санкция по съвкупността, ако в изпитателния срок по някое от осъжданията включени в нея, е извършено престъпно деяние. ВКС и друг път е имал поводи да отбележи, че разпоредбата на чл. 66 от НК губи своето самостоятелно значение, когато е приложена по отношение на осъждания, обхванати от общо наказание, определено по правилата на съвкупността, какъвто случай, е и настоящият. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното определение за законосъобразно, а искането на осъдения Д. за възобновяване, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. З. Д. за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение № 691 от 16. 11. 2012 год., постановено по ЧНД № 1623 / 2012 год. по описа на Районен съд –гр. Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.