Ключови фрази


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 94
София, 04.07. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова
гр. дело № 3188/2021 година
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, подадена чрез адв. К. Й., срещу въззивно решение № 260094/17.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1020/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което като е потвърдено решение № 260289/10.11.2020 г., постановено по гр. дело № 6794/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД искове по чл.59 ЗЗД срещу Б. С. Г., О. С. Б. и „Оресто“ ЕООД за солидарно заплащане на сумата от 24 900 лв., от които 23 243,36 лв. – главница и 1656,64 лв. – ДДС (последната предявена частично от 4648,67лв. ДДС), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В съдебно заседание чрез адв. Й. касаторът поддържа жалбата си, а в представена писмена защита поддържа становище за липса на пороци на исковата молба. Претендира присъждането на разноски.
Ответниците по касация - Б. С. Г., О. С. Б. чрез неговата майка и законен представител Ж. Й. Й., и „Оресто“ ЕООД, не вземат становище по касационната жалба. В съдебно заседание не изпращат представител.
С определение №104 от 15.02.2022г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с оглед вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба – наличие на противоречие между фактическите твърдения за противоправно поведение на наследодателя на ответниците – физически лица, от което са произтекли вреди, и заявения петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка обедняването на ищеца, при условията на солидарност с третия ответник, както и като постановено при евентуална липса на правен интерес с оглед предявения в наказателното производство граждански иск.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Ищецът „В.и К.“ ЕООД е поддържал в исковата си молба, че през периода от 19.08.1992г. до 23.02.2006г. наследодателят на първите двама ответници бил управител на „В и К“ ЕООД. Същият починал на 27.08.2019г., видно от удостоверение за наследници, приложено като писмено доказателство по настоящата искова молба. В това му качество и в посочения период сключвал множество договори с различни търговски дружества, предимно с предмет на договорите различни видове строително-монтажни дейности, свързани с ремонти, поддръжка и подмяна на съоръжения и части от съоръжения - собственост и ползвани от регионалния водоснабдителен оператор „В и К“ ЕООД - [населено място].
След освобождаването на С. Б. от поста управител, с оглед на възникнали спорове и неуредени граждански отношения между дружеството-ищец и търговските дружества - контрагенти, се установило, че за голяма част от ремонтните работи, извършвани от специализираната бригада по ремонтни дейности на „В и К“ ЕООД било плащано без правно основание на търговски дружества, на основание, сключени от страна на С. Б., фиктивни договори по ЗОП с предмет, дублиращ действително извършените от бригадата на дружеството-ищец ремонти.
По-късно по този повод срещу С. Б. било образувано наказателно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт с обвинение срещу него за извършено престъпление по чл.203, ал.1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26 от НК за присвояване на 1 234 086,35 лева, чрез сключване на 20 договора с различни търговски дружества, чието реално изпълнение било извършвано от собствени на дружеството-ищец служители, техника и материали.
По това наказателно производство било образувано н.о.х.д. № 372/2014г. по описа на Окръжен съд - [населено място], продължило до 18.05.2018г., когато с Решение № 139/18.05.2018г. Апелативен съд - [населено място] по в.н.ч.д № 238/2018г. потвърдило Определение № 112/22.02.2018г. по посоченото н.о.х.д № 372/2014г. на Окръжен съд - [населено място], с което на основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.5 от НПК /състояние на невменяемост поради тежко здравословно състояние, водещо до невъзможност за участие в съдопроизводствени дейности/ прекратил наказателното производство спрямо подсъдимия Б..
По посоченото н.о.х.д № 372/2014г. дружеството - ищец предявило граждански иск, приет за съвместно разглеждане през м.06.2014г. В същото това производство били събрани доказателства, удостоверяващи изпълнение на обектите - предмет на отделните договори, от работници на „В и К“ ЕООД, а не от работници на контрагентите по тези формални договори, на които впоследствие било извършвано плащане. Сред тези договори бил и Договор № ОП- 37 от 16.06.2005г., сключен между ищеца и ответника „Оресто“ ЕООД, за обект „Ремонт на външен водопровод [населено място]“ на стойност 23 243,36 лева данъчна основа и 4648,67 лева ДДС.
В наказателното дело се съдържали доказателства, че със знанието и съгласието на наследодателя на първия ответник - бившия управител на „В и К“ ЕООД, били платени главница от 23 243,36 лева и ДДС в размер на 4 648,67 лева за фиктивно извършените от дружеството- ответник СМР по посочения Договор от 16.06.2005г., въпреки, че реалното изпълнение на договорените СМР било извършено от ремонтна бригада на „В и К“ . Така на практика ответното дружество се обогатило с посочената сума за сметка на „В и К” ЕООД, което пък обедняло с тази сума, без да имало правно основание за това. Тъй като към настоящия момент липсвала възможност от защита на дружеството ищец от това обедняване чрез друг иск, за него бил налице интерес и необходимост да претендира за присъждане в полза на дружеството на тази сума на основание чл.59 от ЗЗД, която следвало да бъде възстановена от солидарно отговорните ответници - наследниците на бившия управител на „В и К“ , като извършител на неправомерното разпореждане с посочената сума, и обогатилият се неправомерно получател на сумата - „Оресто“ ЕООД.
Въз основа на изложеното ищецът е формулирал петитум да се осъдят ответниците Б. С., О. С. чрез своята майка и законна представителка Ж. Й. като наследници на С. Б. и „Оресто“ ЕООД, като солидарни длъжници, да възстановят на „В и К” ЕООД сумата от 24 900 лева, с която са се обогатили без правно основание по посочените по-горе причини и с която дружеството им обедняло.
Ответниците са поддържали, че искът е недопустим.
И двете съдебни инстанции са приели, че са сезирани с иск по чл.59 ЗЗД
Въззивният съд е посочил, че в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването; че задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от основния принцип на гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59, ал.2 от ЗЗД; че фактическият състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи : 1/ Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3/ Липса на основание за обогатяването. Счел е, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установяват твърденията в исковата молба за липса на основание за получаване на процесната сума от ответното дружество , като същевременно е безспорно установено, че процесната сума от 24 900 лева е получена от това дружество въз основа на договор № ОП-37/16.06.2005г., оферта от 14.06.2005г., количествено – стойностна сметка, фактура № 36/22.08.2005г., протокол/акт обр.19 от 04.07.2005г. за установяване извършването на СМР. С оглед на това намерил, че искът се явява неоснователен и недоказан.
В процесния случай касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба. Налице е противоречие между фактическите твърдения за противоправно поведение на наследодателя на ответниците – физически лица, изразяващо се в неправомерно разпореждане с чужди /на дружеството „В и К“/ средства посредством сключване на фиктивни договори, между които и сключеният такъв с третия ответник „Оресто“ ЕООД, от което са произтекли вреди – заплатените по договора в полза на „Оресто“ ЕООД суми, и заявения петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка обедняването на ищеца. Липсва яснота и относно това при релевирани доводи за неоснователно обогатяване на дружеството ответник с процесната сума, което е получило последната без основание, тъй като СМР са били извършени от работници на ищеца и с негови техника и материали, и при липса на твърдение за получени от наследодателя на ответниците – физически лица, или пък от тях, облаги, в какво се изразява обогатяването на последните. Не са изложени и никакви твърдения за това на какво се основава твърдяната солидарна отговорност на ответниците – физически лица, и на ответното дружество. При това положение е налице липса на яснота за вида и обема на търсената съдебна защита спрямо всеки от ответниците. И двете съдебни инстанции не са констатирали тази нередовност. Непровеждането на производство по чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка със служебната проверка по ал. 1 на разпоредбата, е довело до произнасяне и на двете съдебни инстанции по нередовна искова молба.
Преди да се произнесе по същество въззивният съд като втора инстанция по същество на спора е следвало да констатира и да предприеме съответните действия за отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени по-горе. Поради това въззивното решение следва да се обезсили като процесуално недопустимо и делото следва да се върне на въззивния съд за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за отстраняване нередовностите, съгласно изложените по-горе съображения /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/01 г. на ОСГК на ВКС/. След евентуалното изпълнение на дадените по реда на чл. 129 ГПК указания и установяване вида и обема на търсената спрямо всеки от ответниците защита, въззивният съд следва да извърши преценка за това налице ли е правен интерес от търсената защита чрез предявяване на тези искове с оглед на вече предявения в наказателното производство граждански иск. Към момента няма произнасяне по този граждански иск, но производството по него пред наказателния съд е висящо, въпреки прекратяването му в наказателноправната част. В тази част следва да бъдат съобразени задължителните постановки в т.1 и т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС, според които :“1. Съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК, и наказателното производство бъде прекратено; 2. Въззивната и касационната инстанции се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции и наказателното производство бъде прекратено.“
Предвид изхода по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, ще следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на спора от него.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 260094/17.03.2021г., постановено по възз. гр. д. № 1020/2021 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: