Ключови фрази
Частна касационна жалба * оспорване на истинността на документ * иск за установяване на истинността или неистинността на документ * допустимост на иск


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 335

С. 15.05.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова

като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2560/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], подадена от адв. Д. П., срещу въззивното определение на Бургаския окръжен съд, VІІІ възз. гр. с-в, № 368 от 29.01.2014г. по в.ч.гр.д. № 2299/2013г., с което е потвърдено определението на Бургаския районен съд, № 7723 от 19.09.2013г. по гр.д. № 5332/2013г., с което е прекратено производството по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по предявения от [фирма] иск по чл. 124, ал. 4 ГПК с мотиви, че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по настоящия установителен иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, респ. чл. 154, ал. 1 от ГПК/отм./. Позовал се е на ТР № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение, но с други мотиви. Приел е, че ТР № 5/12г. се отнася до производствата по новия ГПК, по които е предвидена процесуалната преклузия по чл.193 от ГПК, и по чл.133 от ГПК, и не касае случаи, при които ищецът по чл. 124, ал. 4 от ГПК обосновава интереса си от завеждането му с пропуск да оспори документа в производство по чл.154 от ГПК (отм.), какъвто е настоящият случай. Независимо от това е потвърдил първоинстанционното определение, тъй като процесният акт за публична общинска собственост № 989/27.10.1998 г. е оспорен своевременно в производството по което е представен и съдът е открил на основание чл.154 от ГПК (отм.) производство по оспорване истинността му. Оспорването на истинността на акта за публична общинска собственост и по гр.д.1279/2007 г. по описа на Б., и по гр.д.5332/2013 г. на Б., се основава на твърдението, че същият е антидатиран. При наличието на висящо производство по оспорване истинността на акта за публична общинска собственост, за [фирма] [населено място] липсва правен интерес от заведения иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК. По своето естество оспорването на истинността на документ е предявяване на инцидентен установителен иск, при което становището на съда решава със сила на пресъдено нещо спора по истинността на документа.
Частния жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по няколко процесуалноправни въпроси които могат да бъдат обобщени в следния въпрос: Има ли правен интерес и съответно допустим ли е установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, след като ищецът е оспорил истинността на същия документ в производство по чл. 154 ГПК /отм./ между същите страни, когато ищецът основава твърденията си за неистинност на различни обстоятелства от тези, заявени в производството по чл. 154 ГПК/ /отм./.
ВКС намира, че въпросът е от значение за решаването на делото и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема следното тълкуване:
При действието на чл. 154 ГПК /отм./ освен инцидентното оспорване на истинността на представен по делото документ, заинтересованата страна, която е пропуснала срока за оспорване, може да предяви отделен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 4 ГПК. Оспорването на истинността на документ по естеството си представлява предявяване на инцидентен установителен иск, при което спорът за истинността на документа се решава със сила на присъдено нещо. Поради това по-късно предявеният иск между същите страни за установяване неистинност на документа е процесуално недопустим, доколкото основанията за оспорването му съвпадат. Когато ищецът основава твърденията си за неистинност на документа на различни обстоятелства от тези, заявени в производството по чл. 154 ГПК/ /отм./, предявеният установителен иск е допустим.
Съобразно дадения отговор на поставения въпрос частната жалба е основателна. В производството по гр.д. № 1279/2007г. на Бургаския районен съд, ІV гр. с-в, оспорването на А. № 989/98г. е с твърдения за антидатиране. Предявеният иск по настоящото гр.д. № 5332/2013г. на Бургаския районен съд е за установяване неистинност на същия документ като антидатиран, издаден не по предвидения в закона ред и с невярно съдържание.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е прекратено производството по делото относно претенцията за установяване неистинност на А. № 989/98г. като издаден не по предвидения в закона ред и с невярно съдържание, а в останалата част следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Бургаския окръжен съд, VІІІ възз. гр. с-в, № 368 от 29.01.2014г. по в.ч.гр.д. № 2299/2013г.
ОТМЕНЯ въззивното определение Бургаския окръжен съд, VІІІ възз. гр. с-в, № 368 от 29.01.2014г. по в.ч.гр.д. № 2299/2013г. и потвърденото с него определение № 7723 от 19.09.2013г. по гр.д. № 5332/2013г. на Бургаския районен съд, ХІІІ гр. с-в, В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото относно претенцията за установяване неистинност на А. № 989/98г. като издаден не по предвидения в закона ред и с невярно съдържание.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в останалата част.
ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


Председател: Членове: