Ключови фрази
длъжностно лице * квалифицирана измама * фактическа власт * длъжностно лице * обяснения на подсъдим * обективна и субективна несъставомерност * обвинение, доказано по несъмнен начин * абсолютна погасителна давност за наказателно преследване * съставяне на официален документ с невярно съдържание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 482

София, 15.11. 2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 октомври, две хиляди и десета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Биляна Чочева


при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Д. Генчев
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 474/2010 година.

Касационното производство е образувано по протест на Софийска А. прокуратура и жалби на подс. Г. И. А. и Г. И. П., чрез техния защитник – адвокат Д. А. и на подс. Б. И. А., чрез неговия защитник – адвокат Л. И., против въззивна присъда от 14.05.2010 г., постановена по внохд № 195/2010 г., на Софийски апелативен съд, 5-ти наказателен състав. Твърди се в протеста, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, в общата жалба на подс. А. и П., че е допуснато нарушение на закона в частта с която са били осъдени за извършено престъпление по чл. 311 НК, а в жалбата на А., че е нарушен закона и допуснати съществени процесуални нарушения в осъдителната и част. Направени са искания съответно за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на подсъдимите.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и счита жалбите за неоснователни, поради което не следва да бъдат уважавани.

Защитниците на подсъдимите изразяват становище, че протестът е неоснователен.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С въззивна присъда № 25/14.05.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав, е отменил присъда № 23/28.01.2010 г., на Софийски градски съд в частта, с която подс. Б. И. А. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и осъден на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по това обвинение, както и в частта с която подс. Б. Б. Б., е бил признат за виновен, за извършено престъпление по чл. по чл. 311 НК и осъден на две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и го е оправдал по това обвинение, както и в частта по възлагане на този подсъдим заплащане на направени разноски по делото, вместо което е оправдал подс.

Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По протеста на А. прокуратура София:

Посочените касационни основание - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК – нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Възраженията в тази връзка касаят единствено оправдателните диспозитиви по чл. 210, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1 НК за подс. Б. А. и по чл. 311, ал. 1 НК, за подс. Б. Б. и по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и невиновността на подсъдимите в извършване на инкриминираните деяния. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебния акт в тази му част. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанцията, при установяване на правно релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за невиновността на двамата подсъдими, са изцяло подкрепени изцяло от подробния и задълбочен разбор на установените данни по делото изложени в мотивите, включително и от проведеното пред него съдебно следствие.

Приемайки установените факти по делото от събраните доказателства, въззивният съд правилно е посочил, че по отношение на съставомерността по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК, за подс. А. и по чл. 311, ал. 1 НК, за подс. Б., Софийският градски съд е приложил неправилно материалния закон. Точно е посочено от една страна, че СГС не е посочил измамливите действия на подсъдимия въвели в заблуждение А. Д. за първото, че един от обективните признаци на „измамата”, е имуществения предмет да се намира във фактическата или разпоредителната власт на измамения, поради което той да има реална възможност да се разпорежда с него. Необходима е и причинна връзка – настъпилата имотна вреда да е пряко следствие от неправилната представа на измамения относно основанието за разпореждането. В случая е безспорно установено, че конкретния предмет на престъпно посегателство не се е намирал във фактическа или разпоредителна власт на А. Д. – служителка на данъчното подразделение. В това си качество и с оглед служебните си правомощия, тя е приела само инкриминираната справка декларация с вх. н. 5246/17.04.2001 г. Липсват доказателства служителката да е имала правомощия по възстановяване на данъчен кредит, поради което правилно не е била споделена тезата на СГС за конкретната вреда на държавата.

Законосъобразно е прието от въззивната инстанция, че установените по безспорен начин факти, не са достатъчни да се ангажира и наказателната отговорност на подс. Б. по чл. 311 НК. Действително са налице част от елементите на престъпния състав – притежава длъжностно качество и правомощия да издава удостоверителни документи. Липсват обаче доказателства за умишлено удостоверяване на неверни обстоятелства, факти и изявления от негова страна. В тази връзка второинстанционният съд правилно е дал пълна вяра на обясненията му, като логични, последователни, безпротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото. Подс. Б. е бил командирован от митница М. в митница Л. и инкриминираната дата 31.03.2001 г., е била третия му работен ден. Липсват доказателства да се е познавал с останалите подсъдими и изпълнявайки функцията на регистратор на отправно митническо учреждение, му е била докладвана инкриминираната декларация. Безспорен е факта, че същата е била предварително обработена от подс. Г. П., който в клетка „Е” е вписал резолюцията „стоката отговаря на декларираното”, като по този начин е удостоверил извършения от него физически контрол. Съобразно длъжностната си характеристика, подс. Б. не е имал задължение да извършва такъв контрол на стоката чиито документи са му представени, а така също не е имал основание да се съмнява в резолюцията на подс. П., поради което е поставил в клетка „Д” инкриминираната резолюция, което по същество представлява препращане на документите обработени от подс. П., към отдел „Изходно митническо учреждение, т. е. в компетенциите на подс. А.. Както правилно е приел този съд, резолюцията „разрешавам вдигането на стоката”, сама по себе си не обуславя наказателната отговорност на подс. Б. за лъжливо документиране по чл. 311 НК, тъй като убеждението в наличността на стоката се е оформило вследствие представени от оторизираното лице – подс. П. документи, имащо и задължението да извърши физически контрол и надлежно удостоверило, че е извършило такъв, а извършваната от подс. Б. е само документална. Ето защо е точен извода, че деянието на този подсъдим е обективно и субективно несъставомерно.

Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на въззивният съд, относно постановяване на оправдателната присъда в тази й част. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че не е налице обективната и субективна съставомерност на престъпленията, по посочените текстове от НК, поради което не следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите А. и Б. по тези обвинения. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни.

Настоящата инстанция счита и възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, за неоснователни. Атакуваният съдебен акт в посочената част, не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК и наличието на които са само основания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Този съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от двамата подсъдими, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно, поведението и действията им през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимите не са осъществили съставите на престъпленията, правилно са били оправдани за това. Не възприемайки правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на прокуратурата. Проверена е била изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадени жалби и протест пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на тези престъпления е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за невиновността на подсъдимите по тези обвинения.

По общата жалба на подс. Г. А. и Г. П.:

Поддържаното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона, настоящата инстанция счита за неоснователно. Възраженията на двамата подсъдими се изразяват в твърдението, че не са осъществили състава на престъплението по чл. 311 НК.

Направените изводи от предходните съдилища, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото данни от гласните доказателствени средства, приложени писмени доказателства и експертни заключения. Установените данни от тях, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава на това престъпление.

Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични и с поддържаните пред въззивният съд. Същият се е занимал с тях и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема – л. 31 от мотивите. Правилно е било прието, че двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението, поради което законосъобразно са били осъдени.

След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т. е да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, така както е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази връзка въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК, е мотивирал обоснован извод защо не приема направените възражения и въз основа на кои доказателства е направил изводите за виновността на двамата подсъдими. Подс. А. в качеството си на длъжностно лице – старши митнически инспектор, в кръга на службата си съставил официален документ, в който удостоверил невярно обстоятелство – митническа декларация № 4200/1-89/31.03.2001 г., заверявайки я с подпис и печат и вписвайки: „износът осъществен”, като по този начин удостоверил износ на 320 т. краве сирене и 200 т. кашкавал за сръбското дружество „Ю. дрво”, какъвто в случая не е бил осъществен /безспорно установено по делото/, действайки с предвидената в закона цел – да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство. Същото престъпление е извършил и подс. П. – в качеството си на длъжностно лице – митнически полицай, в кръга на службата си съставил официален документ, в който удостоверил невярно обстоятелство – в клетка „Е”, на посочената по – горе митническа декларация вписал „стоката отговаря на декларираното”, като по този начин удостоверил износа на същата стока, какъвто не е бил осъществен в действителност. Подс. П. е започнал обработката на инкриминираната декларация, вписвайки посочената резолюция, която съпоставена с безспорния факт за фиктивния износ и със служебните му задължения за извършване на физически контрол на стоката, водят до несъмнения извод за съставомерност на действията му по чл. 311 НК.

Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че двамата подсъдими са осъществили състава на посоченото престъпление. Затова няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на присъдата в тази й част и оправдаването им.

По жалбата на подс. Б. А.:

Жалбата е неоснователна. Същата касае обвиненията по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, с твърдението, че не е налице субективния елемент на деянията.

И настоящата инстанция, считайки това възражение за неподкрепено от данните по делото, възприема съображенията на предходните съдилища относно постановяването на осъдителната присъда. По безспорен начин от събраните доказателства по делото е установено, че инкриминирания износ на стоки в действителност не е бил осъществен, поради което и съставените във връзка с него документи – конкретно, митническа декларация и дневник за продажбите, са с невярно съдържание. Подс. А. съзнателно се е ползвал от тях на 17.04.2001 г. в София, ДП”Красно село”, пред служителя А. Д., като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност. В тази връзка са били обсъдени подробно обясненията на този подсъдим и основателно не им е дадена вяра. Оценъчната дейност на съдилищата е била в съответствие с основните принципи на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като събраните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Законосъобразно е било прието също така от предходните съдилища, че по отношение на тези престъпления е изтекла предвидената в закона давност, поради което на основание чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. чл. 81, ал. 3 НК са приложили правилата за давността.

Ето защо и жалбата на подс. А., се явява изцяло неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 25/ 14.05.2010 г., постановена по внохд № 195/2010 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5-ти състав.


Председател:


Членове: