Р Е Ш Е Н И Е №115 С., 08.10.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1708 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците С. В. У. и И. Н. У. чрез пълномощника им адвокат А. С. против решение № 19512 от 29.12.2014 г., постановено по гр.д. № 5087 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ІІ А състав, с което е потвърдено решение № І-32-276 от 21.12.2013 г. по гр.д. № 20807/2012 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав за уважаване на предявения от М. И. Б. против С. В. У. и И. Н. У. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 30 в [населено място],[жк][жилищен адрес] с площ от 49.06 кв.м., заедно с таванско помещение № 34 с площ от 5.08 кв.м. и 0.872 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 117, том І, рег. № 1259, дело № 111/27.03.2013 г. на Нотариус № 263. М. И. Б. оспорва касационната жалба чрез пълномощника си адвокат П. И., като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 194 от 15.05.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за правомощията на въззивния съд да даде възможност за заявяване на нови факти и възражения и да допусне събиране на доказателства в случай, че констатира, че неправилно страна е била представлявана от представител по чл.47, ал.6 ГПК, тъй като същата лично се е явила в съдебно заседание, ако тази страна не е подала въззивна жалба, но е необходим другар на жалбоподателя. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е съществен за настоящия правен спор, по който ищцата е основала претендираното право на собственост на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 13, том ІІ, рег. № 6412, дело № 198/2009 г. на нотариус № 262, като правоприемник на П. П. И., придобила собствеността от В. С. Ц. с нотариален акт № 153, том ІV, рег. № 5296, дело № 778/1999 г. на нотариус № 30, който се е легитимирал с нотариален акт № 125, том ІІ, рег. № 2207, дело № 3213/1999 г. на нотариус № 30 за покупко-продажба от И. Н. У.. К. по искане на ищцата като необходим другар на ответника И. Н. У. е навела възражение за придобивна давност чрез владение, осъществявано от нея и съпруга й С. У. от 1992 г., когато апартамента е бил дарен от майка й /по произнасянето на съда по възраженията й за нищожност на договора, с който ищцата легитимира правата си, касационно обжалване не е допуснато/. Първоначалният ответник по исковата молба С. В. У. е бил призован по реда на чл.47 ГПК след като изпратените на постоянния му адрес /на процесния апартамент в[жк]/ и на настоящия му адрес /в[жк]/ призовки са върнати невръчени и му е назначен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, който е подал отговор на исковата молба с довод, че лицето не живее на адреса, евентуално, че има годно правно основание да владее имота. С. У. се е явил лично в първото съдебно заседание, заявявайки, че не е запознат с исковата молба, но я оспорва. Препис от първоинстанционното решение на същия е връчен чрез назначения представител по чл. 47, ал.6 ГПК. Във въззивната жалба на И. Н. У. са наведени доводи за неправилно приложение на чл.79, чл.81 и чл.83 ЗС и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане да възраженията относно договора, с който се легитимира ищцата. С молба от 10.06.2014 г. С. В. У., преди връчване на 4.07.2014 г. от въззивния съд на препис от първоинстанционното решение и даване възможност да потвърди действията на назначения му представител по чл.47, ал.6 ГПК, е заявил, че не потвърждава извършените действия и е поискал да му се даде възможност да подаде личен отговор на исковата молба. В съдебно заседание на 9.10.2014 г. същия се е присъединил към възивната жалба на И. Н. У.. Съдът е отказал да допусне поисканите от него доказателства, приемайки, че след като лицето е подало отговор на исковата молба чрез представителя си по чл.47, ал.6 ГПК и е участвало в съдебните заседание пред районния съд, доказателствените искания се явяват преклудирани, а и страната не е подала своя въззивна жалба след като е получила препис от решението, в която да наведе доводите си за порочност и да ангажира доказателства. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: за правомощията на въззивния съд да даде възможност за заявяване на нови факти и възражения и да допусне събиране на доказателства в случай, че констатира, че неправилно страна е била представлявана от представител по чл.47, ал.6 ГПК, тъй като същата лично се е явила в съдебно заседание, ако тази страна не е подала въззивна жалба, но е необходим другар на жалбоподателя. Съгласно чл.216, ал.2 ГПК извършените от единия необходим другар действия имат значение и за неявилите или неизвършили тези действия другари. Следователно при обжалване на първоинстанционно решение от единия необходим другар, останалите необходими другари стават въззивници по силата на закона. Ако такъв необходим другар, станал въззивник по силата на закона, не подаде самостоятелна въззивна жалба, но преди изтичане на срока му да обжалва решението, наведе самостоятелни доводи за неговата незаконосъобразност, същите стават част от въззивното производство и съдът дължи разглеждането им, съответно е длъжен да събере и поисканите от такъв необходим другар доказателства, ако същият е бил лишен от възможността да ги ангажира в първоинстанционното производство /например защото неправилно страната е била представлявана от представител по чл.47, ал.6 ГПК/ или са налице условията на чл.266, ал.2 ГПК. По основателността на касационната жалба: Основателни са доводите на касаторите, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Софийски градски съд е приел, че са били налице предпоставките за назначаване на представител по чл.47, ал.6 ГПК на С. В. У. и чрез него същия е подал надлежно отговор на исковата молба, участвал е в съдебните заседания в първоинстанционното производство, но не е направил доказателствени искания, въпреки, че е имал тази възможност; не е подал своя въззивна жалба след като му е връчен препис от решението, а в подадената въззивна жалба липсват доводи за допуснати процесуални нарушения, поради което е оставил без уважение искането да му се даде възможност да подаде отговор на исковата молба и е отхвърлил заявените доказателствени искания като преклудирани. Посочените изводи са неправилни. Не са били налице предпоставките за назначаване на представител на С. У. по чл.47, ал.6 ГПК. Съдът е следвало да констатира, че С. У. изобщо не е търсен на постоянния му адрес в[жк]и на настоящия му адрес в[жк], което следва от обстоятелството, че и двете съобщения са върнати невръчени с отбелязване от призовкар Л. А. С., че при направените посещения на адреса установила, че не живее такова лице, че жилището е общинско и в него от 2006 г. живеят семейство Б., информацията, от които е потвърдена от домоуправителя г-н Б. К., ет.2. Идентичността на данните за собствеността, обитателите и домоуправителя на сградата за два различни апартамента, в различни квартали на [населено място] обосновава извода, че адресата на съобщението изобщо не е бил потърсен на посочените адреси, а следователно не е имало и основание на същия да бъде назначаван представител по чл.47, ал.6 ГПК, съответно извършените от последния действия, които С. У. не е потвърдил, не ангажират последния. Следователно на С. У. не е бил връчен препис от исковата молба и на същия не е дадена възможност за отговор. Същевременно макар същия да се е явил лично в проведеното на 5.07.2013 г. първо съдебно заседание пред районния съд, не е докладвано обстоятелството, че е нередовно призован, нито съдът е взел предвид становището му, че не знае за какво е делото. Доводи за допуснатите от районния съд процесуални нарушения /неправилно назначаване на представител по чл.47, ал.6 ГПК и непредоставяне възможност да даде отговор на исковата молба/ са били наведени от С. У. в молбата му 10.06.2014 г., преди същия да бъде уведомен за първоинстанционното решение и съответно за него да започне да тече срока за обжалването му. Към този момент С. У. е имал качеството въззивник и оглед подадената въззивна жалба от И. У., негов необходим другар по заявеното възражение за придобиване на собствеността по давност. След като доводите са заявени от жалбоподател в срока за обжалване на решението, то същите са били включени в предмета на въззивното производство и неправилно СГС е приел, че не е сезиран с твърдения за допуснати от районния съд процесуални нарушения, съответно неправилно не е повторил порочните процесуални действия, като даде възможност на С. У. да подаде отговор на исковата молба, съответно да ангажира доказателства. В. решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да връчи препис от исковата молба и да даде възможност на С. У. да подаде отговор на исковата молба и да ангажира докателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 19512 от 29.12.2014 г., постановено по гр.д. № 5087 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ІІ А състав ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: