Р Е Ш Е Н И Е
№ 81 гр. София, 01 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Николай Любенов
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 64/2021 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от защитника на подсъдимия В. В. Й. и от частните обвинители и граждански ищци С. И. Й., Й. Н. Й. и Н. Й. Н., чрез повереника им адв. М., срещу решение от 15.12.2020 г., постановено по внохд №250/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
В жалбата на адв.П., защитник на подсъдимия Й., се обжалва въззивното решение само в частта, в която е увеличен размера на наложеното му наказание лишаване от свобода от две на три години, като се твърди, че то е явно несправедливо. Заявява се, че не са били представени доказателства, които да обосновават наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва да се приеме, че не са настъпили основания за изменение на присъдата и увеличение размера на наказанието. Акцентира се на това, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства. Моли се да бъде изменено въззивното решение и намален размера на наказанието, което подсъдимият следва да понесе от три на две години лишаване от свобода, ведно със законните последици.
В жалбата на адв. М., повереник на частните обвинители и граждански ищци, се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. За да аргументира искането си за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК, повереникът се позовава на продължителното противоправно поведение през цялата вечер на подсъдимия спрямо пострадалия, на обстоятелството, че в нито един момент процесната вечер подсъдимият не е признал за действията, които е осъществил спрямо жертвата, като единствено показанията на свидетелите са станали причина за разкриване на обективната истина, както и на факта, че стремежът на подсъдимия Й. да избегне причастността си към деянието е станал пречка за установяване на точното състояние на пострадалия. Освен това се посочва, че наложеното наказание на подсъдимия е събудило явно обществено недоволство в малката общност, в която живеят извършителят и пострадалото лице, както и че проявата на насилие от страна на подсъдимия спрямо пострадалия С. Н. не е изолиран случай, тъй като за подобни действия, срещу него е била подадена жалба на 12.11.2019 г. от лицето П. В. в РУ –гр. /населено място/, по повод на която на подсъдимия е бил съставен предупредителен протокол за въздържане от агресивно поведение. Моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение и делото върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв.С. поддържа депозираната от тях касационна жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Същевременно оспорва жалбата на частните обвинители и моли тя да бъде оставена без уважение.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци –адв.М. заявява, че определеното от въззивната инстанция наказание е явно несправедливо, тъй като е несъобразено с обществената опасност на деянието и дееца, поради което моли да бъде уважена касационната им жалба. Изразява несъгласие с мотивите, посочени в жалбата на подсъдимия, която счита за неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Заявява, че въззивният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието, като увеличеният размер на наказанието лишаване от свобода съответства и на целите по чл.36 от НК. Предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият В. В. Й. моли да не бъде променяно наказанието му и да се потвърди първоинстанционната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №8 от 15.06.2020 г., постановена по нохд № 171/2020 г., Окръжен съд- гр. Ловеч е признал подсъдимия В. В. Й. за виновен в това, че на 31.12.2019 г. причинил по непредпазливост смъртта на С. Й. Н., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда на 02.12.2019 г. в [населено място], [улица], пред ресторант „име“, поради което и на основание чл.124 ал.1 пр.1 във вр.с чл.128 ал.2 във вр.с ал.1 и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от пет години.
С присъдата на основание чл.59 ал.1 от НК е било зачетено времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.
Подсъдимият е бил осъден да заплати на С. И. Й., Й. Н. Й., Н. Й. Н. и И. С. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лева за първите двама и в размер на по 5 000 лв. за вторите двама, както и на Н. Й. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1315 лв.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, както и д.т. върху уважените граждански искове.
По въззивна жалба на частните обвинители и граждански ищци С. И. Й., Й. Н. Й. и Н. Й. Н., пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №250/2020 г., приключило с решение №165 от 10.12.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена като е увеличен размера на наложеното на В. В. Й. наказание лишаване от свобода от две на три години. В останалата част присъдата е била потвърдена. С въззивното решение е било отменено протоколно определение от 15.06.2020 г., постановено по нохд №171/2020 г. по описа на Ловешки окръжен съд, в частта, с която И. С. В. е била конституирана като частен обвинител и е прекратено участието й в това качество в съдебното производство.
Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
И в двете касационни жалби се оспорва справедливостта на наложеното на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода, като са направени противоположни искания- за неговото увеличаване от частните обвинители, респективно за намаляването му от подсъдимия.
ВКС не констатира наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК по следните съображения:
За престъплението по чл.124 ал.1 пр.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, съдът е бил длъжен след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, ако установи условията на чл.55 от НК и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. В конкретния случай не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона за съответното престъпление наказание /в случая три години лишаване от свобода/ е несъразмерно тежко. Определеното наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на три години, не е явно несправедливо, тъй като липсва явна и очевидна диспропорция между него и обществената опасност на деянието и дееца. Същото е съобразено с конкретната тежест на извършеното престъпление, с обществената опасност на дееца, както и с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не са били пренебрегнати нито младата възраст на подсъдимия, близка до непълнолетието, нито чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното, както и обстоятелството, че веднага след деянието той се е обадил на тел.112, за да потърси медицинска помощ, а след това е придружил жертвата до здравни заведения в различни населени места. Настоящият касационен състав не установи пропуски, допуснати от въззивната инстанция при очертаване кръга от смекчаващите отговорността обстоятелства и в този смисъл не намери основания за намаляване размера на неговото наказание.
В касационната жалба на частните обвинители се сочат обстоятелства, квалифицирани от тях като отегчаващи, които вече са били поставяни на вниманието на апелативния съд, и по които той е изложил подробни съображения. ВКС споделя доводите му за липса на връзка между възможността за установяване на състоянието на пострадалия / което е изцяло от компетентността на медицинските лица/ и факта, че подсъдимият непосредствено след извършване на деянието не е признал съпричастността си към него, а също така споделя и доводите, отразени във въззивното решение, че липсата на пълни самопризнания от В. Й., направени процесната вечер и в последствие пред органа на досъдебното производство, не могат да се отчитат в негова вреда, тъй като извършителят на престъплението няма задължение да признава вината си. На следващо място е вярно и приетото от апелативния съд, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете цялостното поведение на подсъдимия през инкриминираната вечер, както и факта на непредизвиканата с нищо от страна на пострадалия физическа агресия, осъществена спрямо него. За разлика от проверявания съд, настоящият касационен състав приема, че издадения на основание чл.65 от ЗМВР по отношение на подсъдимия протокол за предупреждение за следното: „да не се заканва със самопразправа срещу П. В. В.….. и семейството й“ /преписка №1058/2019 г. по описа на РП-гр. /населено място/./ има отношение към преценката за личността на Й. и неследва да бъде игнориран. Независимо от това, относителната тежест на това обстоятелство, не е дотолкова значителна , че да доведе до промяна на размера на неговото наказание в посока увеличаването му. Обстоятелството, че казусът по настоящото дело е получил широк негативен обществен отзвук, е ирелевантно и не следва да се разглежда в контекста индивидуализация на наказанието. Това е така, тъй като противното би означавало, че съдът винаги би следвало да се ръководи и съобразява с обществения отзвук /или липсата на такъв/ от дадено престъпление, а не с единственото, обусловено от закона задължение да взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Съобразяването с фактори, външни на делото при неговото решаване, компрометира независимостта и безпристрастността на съда, поради което и съображенията в тази насока, изложени в жалбата на частните обвинители, са лишени от основание. И на последно място, никъде сред признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт ,не се съдържат обстоятелства, че подсъдимият е псуван и удрян от С. Й., което означава, че прокурорът не се е доверил на обясненията на В. Й., дадени на досъдебното производство-от една страна, а от друга- с признаването на фактическите обстоятелства по обвинителния процесуален документ, подсъдимият на практика е изразил съгласие ,че подобно поведение от страна на жертвата не е било налице. В принципен план, обвиняемият/подсъдимият може да не дава обяснения, или да дава такива, каквито пожелае, и от това му поведение не могат да се правят никакви изводи в негова тежест.
С оглед на изложените дотук съображения, ВКС намира ,че не са налице основания за промяна на размера на наложеното на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода от четири години и шест месеца, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК- на три години.
Настоящият касационен състав се съгласява и с извода на апелативния съд, че в конкретния случай следва да намери приложение института на условното осъждане. Наказателният кодекс подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне на престъпния деец при преценката относно приложението на института на условното осъждане, без разбира се да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото. Когато съдът преценява дали наказанието да бъде изтърпяно ефективно или условно, той трябва да вземе предвид, както личните качества на подсъдимия, така и конкретната обществена опасност на престъплението. Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждането на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без въдворяването на лицето в пенитенциарно заведение. Действително за личността на дееца следва да се съди и по характеристиките на изпълнение на престъпната деятелност, в конкретния случай сочещи на завишена степен на обществена опасност на деянието. Едновременно с това обаче, данните по делото сочат, че подсъдимият В. Й. е неосъждан млад човек- извършил е деянието на 18 годишна възраст, която е непосредствено близка до непълнолетието, и при която моралните императиви не са така устойчиво затвърдени, както при лица в по-голяма възраст. Поведението на подсъдимия по оказване помощ на пострадалия, веднага след осъществяване на деянието, включително придружаването му до медицински заведения в няколко населени места- [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] /според обвинителния акт „Й. осъзнал какво е направил….и подал сигнал за инцидента“/, и последователното изказване на съжаление за стореното в хода на цялото наказателното производство, представляват индиция, че при него е стартирал процес на осъзнаване на неправомерността на извършеното и тежките последици от него, което пък от своя страна показва възможност за превъзпитание и поправяне и без въдворяване в пенитенциарно заведение.
Самият факт на обвинението и наказателния процес, осъждането и налагането на наказание три години лишаване от свобода е от естество да окаже възпитателно въздействие върху подсъдимия. При това, условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, в случай, че деецът извърши ново престъпление- нещо, което оказва върху него съществено положително мотивационно въздействие / И. Н., Наказателно право, Обща част, 1972 /. Този ефект се постига и чрез определения максимален пет годишен изпитателен срок, чиято продължителност се явява сериозен мотив за подсъдимия, да се въздържа от неправомерни действия и поведение.
Предвид изложеното следва да се приеме, че условното осъждане на подсъдимия В. Й. отговаря на предвидените в закона предпоставки и няма да компрометира постигането на целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
С оглед на посочените дотук съображения, ВКС не намира да е налице претендираното касационно основание, поради което касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №165 от 10.12.2020 г., постановено по внохд №250/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд .
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |