3 Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 12 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 01 март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 191 / 2013 год. На основание чл. 419 във вр. с чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 425, ал. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването на определение от 11. 07. 2012 год., постановено по ЧНД № 9172 / 2012 год., по описа на Районен съд – гр.София, с което е било определено общо най-тежко наказание на осъдения Д. А. Д., в частта му, с която на основание чл. 68, ал. 1 от НК е било постановено отделно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца наложено му по НОХД № 761 / 2005 год. по описа на РС – гр.Търговище, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК същото е било зачетено и приспаднато поради настъпила реабилитация. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че в атакуваната по реда на възобновяването част, съдебния акт е постановен в нарушение на материалния закон поради и което се претендира за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане, в тази част, от друг състав на съда. Осъденото лице Д. А. Д. и защитата му, поддържат становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се претендира по реда на възобновяването /в посочената част/, е влязъл в законна сила на 27. 07. 2012 год., не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок и е свързано с отегчаване на наказателноправното положение на осъденото лице. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С определение от 11. 07. 2012 год., постановено по ЧНД № 9172 / 2012 год., по описа на Районен съд – гр.София, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения Д. А. Д. е било определено едно общо най-тежко наказание по влезлите в сила присъди по НОХД № 480 / 2009 год. на Районен съд – гр.Търговище и НОХД № 10949 / 2008 год. на Софийски районен съд, в размер на една година „лишаване от свобода”, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е била зачетена и приспадната изтърпяната част, от наказанието. На основание чл. 68, ал. 1 от НК било постановено, осъдения Д. да изтърпи отделно наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца наложено му по НОХД № 761 / 2005 год. на Районен съд – гр.Търговище, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е било зачетено и приспаднато времето за изтърпяване на това наказание поради настъпила реабилитация. Постановено е и отделно изтърпяване на наказание „пробация” по НОХД № 64 / 2009 год. на Районен съд – гр.Търговище и наказание „глоба” по НОХД № 191 / 2010 год. на Районен съд – гр.Търговище, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е било зачетено и приспаднато изтърпяното наказание „пробация”. В атакуваната си по реда на възобновяването част, съдебния акт е постановен в нарушение на материалния закон. Това е така не само защото, в настоящия случай решаващия съд неправилно е достигнал до извод, за наличие на настъпила реабилитация касателно наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 761 / 2005 год. на Районен съд – гр.Търговище. По делото са налице недвусмислени данни, че престъплението предмет на разглеждане по НОХД № 10949 / 2008 год. по описа на Районен съд – гр.София е извършено от Д. в рамките на изпитателния срок за който е било отложено изпълнението на наложеното му по НОХД № 761 / 2005 год. по описа на Районен съд – гр.Търговище наказание „лишаване от свобода”, поради и което последното правилно е било приведено в изпълнение, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. При това положение липсват предпоставки за приложение на хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, въпреки отбелязаното в справката за съдимост на осъдения /л.9/. Друг пропуск който следва да бъде посочен е, че когато е налице настъпила реабилитация по отношение на дадено осъждане /както е било прието от решаващия съд/, същото не би могло да бъде предмет на групиране, респективно, разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК в такъв случай, не може да намери приложение. Допуснатото нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е основание за възобновяване на наказателното дело като постановеното определение бъде отменено в атакуваната му част и върнато за ново разглеждане в тази част, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното в депозираната писмена защита следва да се отбележи, че когато изпълнението на наказание „лишаване от свобода” е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК и с последващ акт на съд е постановено същото да бъде изтърпяно /чл.68, ал. 1 от НК/, срока на давността за изпълнението му, започва да тече след влизане в сила на последващия съдебен акт – чл. 82, ал. 2 от НК. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 11. 07. 2012 год., постановено по ЧНД № 9172 / 2012 год., по описа на Районен съд – гр.София, с което е било определено общо най-тежко наказание на осъдения Д. А. Д., в частта му, с която на основание чл. 68, ал. 1 от НК е било постановено отделно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца наложено му по НОХД № 761 / 2005 год. по описа на РС – гр.Търговище, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК същото е било зачетено и приспаднато поради настъпила реабилитация и ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част, на Районен съд – гр.София за ново разглеждане, от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.