Р Е Ш Е Н И Е №378 гр.София, 8 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1080/2015 година Въззивна (нова) присъда на Великотърновския апелативен съд е оспорена по касационен ред както от страна на обвинението, така и на подсъдимия. Присъдата – 62/30.ІІІ.2015 год. по внохд 342/2014, е постановена след частичната отмяна на изцяло оправдателната за подсъдимия А. С. К. присъда от м.ХІ.2013 год. на първоинстанционния Габровски окръжен съд. Оправдаването в първата инстанция е било по обвинението срещу К. за лихварство по чл.252, ал.2, във връзка с ал.1 НК – за седемте отделни случая на банкови сделки (кредити, заеми в лева или валута), които той извършил без съответно разрешение и по занятие в периода декември 1996 год. – октомври 2008 год., и които причинили на някои от кредитираните заематели значителни (143 700 лева) вреди, но от всички сделки подсъдимият получил значителни (400 229 лева) неправомерни доходи. Във въззивната инстанция е било потвърдено оправдаването за три от случаите, а осъждането за останалите четири случая включва вреди за 11 400 лева и доходи за 61 000 лева. Осъждането за четирите случая е свързано с наказание лишаване от свобода за 3 години (с приложение и на чл.55 НК, позволило срокът му да е под минималния по закон от 5 години), условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок, както и с глоба от 3 000 лева (отново с приложението на чл.55 НК). Сегашното касационно дело е второ по ред, както поради него е втори по ред и сегашният въззивен съдебен акт. Първият въззивен акт обаче е бил не присъда, а решение, с което през м.VІІ.2014 год. ВтАС потвърдил изцяло посочената вече по-горе оправдателна присъда на ГОС от м.ХІ.2013 год. Именно потвърдителното въззивно решение е било предмет на първото касационно дело, и него ВКС-ІІІ н.о. е отменил през м.ХІІ.2014 год., за да се стигне до сега проверяваната въззивна (нова) присъда. В справката относно развитието на делото трябва обаче да бъде маркирано и още едно негово преминаване в първите две съдебни инстанции: след постъпването на обвинителния акт през м.VІ.2011 год., първата присъда на ГОС от м.ІV.2012 год. е била сходна на сегашната въззивна на ВтАС – осъдителна в една част от обвинението (но само за три от сегашните четири случая) и оправдателна в друга част (съответно с един повече от сегашните; тази осъдително-оправдателна присъда е била отменена през м.ХІ.2012 год. от ВтАС и делото било върнато за ново разглеждане в първата инстанция. Касационният протест сега е насочен срещу частта от въззивната присъда, потвърждаваща оправдаването на подсъдимия в първата инстанция. Оспорването се основава на нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон (по т.1 и 2 на чл.348 НПК), и тяхното отстраняване изисква според прокурора частично отменяне на въззивната присъда, както и ново разглеждане на делото във въззивния съд с цел да бъде осъден подсъдимият за всички случаи по обвинителния акт и с всички последици от това, включително с отнемане на придобитото от престъплението (чл.53, ал.2, б.”б” НК). Представени са и допълнителни съображения към протеста, в които е отбелязан и недостатък при мотивирането на осъдителната част от присъдата (относно размера на вредите, причинени от престъплението). В първоначална касационна жалба и в допълнение към нея е оформено оспорването и от страна на подсъдимия К.. Осъждането му за първи път от въззивния съд е оспорено, както от прокурора, освен на първите две основания по чл.348 НПК, още поради явната несправедливост на наложеното наказание (по т.3 от ал.1 на разпоредбата). Смята се, че във ВКС делото може да завърши с цялостното оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание на касационната инстанция са поддържани както протестът, така и жалбата; съответно е поискано тяхното отхвърляне. ВКС намери за основателен само протеста, макар и по липсващи в него или в негова подкрепа съображения – оправдаването на подсъдимия е наистина станало при съществено нарушение на процесуалните правила, но преди всичко поради несъобразяване със задължителните указания, които въззивният съд е получил по силата на чл.355, ал.1 НПК, в предишното, отменително решение на ВКС-ІІІ н.о. – 471/16.ХІІ.2014 год. по нд 1441/14, с което делото е било върнато за ново разглеждане. І. Дадените в касационната инстанция указания по приложението на материалния и на процесуалния закон се отличават с рядко срещана категоричност, която даже оставя впечатлението, че само ограниченията в правомощията на ВКС са били пречката подсъдимият да понесе още в тази инстанция претендираната спрямо него наказателна отговорност в нейната пълнота. В отменителното решение се съдържат категорични, първо по-общи оценки в подкрепа на обвинението – отхвърлянето му в предходните инстанции ВКС е преценил например, като базирано на „неправилна интерпретация на приобщените гласни и писмени доказателствени средства, и на изготвените по делото съдебни финансови-икономически експертизи, […]логическа последица от липсата на задълбочен, последователен, съвкупен и обективен анализ на съдържащите се в тях данни” (вж. на с.3); също така категорични са по-конкретните оценки за отделните пунктове от обвинителния акт. Специално за потвърденото оправдаване по п.1, 2 и 4 е заявено изрично например, че макар и „[п]равдиви[,…]дадените по реда на чл.223, ал.1 от НПК свидетелски показания на Е. Ф. [… са] неоснователно подценени” (с.4-във вр. с п.4), и че „[н]еобосновано въззивният съд е игнорирал разказа на В. С. на 01.12.2010 год. […]с участието н съдия” (пак там-п.2); че „[в]разисквания смисъл [парични заеми, съпроводени с привидни сделки и с прикривано по различни начини получаване на лихва, независимо дали е установено уговарянето ѝ] показателна е схемата, по която […]пострадалият К. М. се оказал със сериозно надхвърлящ заетите му пари финансов дълг” (с.5-п.1). Отношението на ВтАС към дадените му указания, ограничило се само до споменаване на отменителното решение, е още по-малко обяснимо, ако към тяхната категоричност се прибави това, че новото разглеждане на делото не е довело всъщност до никаква промяна в установените факти. ІІ. От само себе си се разбира, че при заявеното тук отношение на сегашния състав на ВКС към отменителното решение, което е постановил предишният негов съдебен състав, няма как да бъдат споделени възраженията срещу осъждането на подсъдимия К., заменило оправдаването му в първата инстанция по п.3, 5, 6 и 7 от обвинителния акт. Няма как обаче да не бъде обърнато внимание към основателните възражения в касационната жалба, разкриващи непоследователността на въззивния съд да не види в някои от тези четири случая същото, което е видял в два от другите три случая – свързаното с тях извършване на обща търговска дейност между подсъдимия и негови заематели е обсъждано както „за”, така и „против” обвинението. Що се отнася до възраженията в касационната жалба срещу „системността” на инкриминираната дейност (извършването ѝ „по занятие”) и срещу неприложената давност за нейното преследване, тези възражения, освен че са в първата им насока също пряко противоречащи на задължителните указания в предишното касационно решение, в насоката „давност” правят това косвено – като не отчитат ясната уредба в чл.80, ал.3 НК „за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления”, сходни в своите усложнения с престъпното лихварство. Изтъкването, накрая, на явната несправедливост на наложеното наказание се явява сега не само преждевременно – както ще се види по-долу – но и неприемливо като израз на разбирането, че такава е налице всякога, щом наказанието „е наложено за престъпление, което не е извършено” (кас.жалба). Подобно разбиране не държи сметка за самостоятелното приложно поле на всяко от касационните основания, което законодателят е очертал при определянето им в чл.348 НПК. ІІІ. Новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, неминуемо налагащо се поради основателността на касационния протест, въпреки това не би могло да стане частично – само за случаите, за които подсъдимият е бил оправдан, - както предлага прокурорът. Усложнената конструкция на престъпното лихварство не позволява поначало разкъсването ѝ като предмет на отделни процеси, каквото би се получило сега при запазване на осъдителния резултат само за част от нея. Цялостното обсъждане на една усложнена престъпна дейност, когато това е възможно, е безспорно най-добрата възможност за нейното правилно санкциониране, и в случая ВКС не вижда причина тя да бъде неизползвана. Същото важи, разбира се, за претендираната заедно с наказателната гражданска отговорност, както и за другите последици от тях. В последната насока обаче трябва да бъде отбелязано и друго основание за произнасяне при новото разглеждане на делото. Става въпрос за изрично обърнатото от протестиралия прокурор внимание на всъщност липсващите мотиви за това как въззивният съд е формирал своите изводи по размера на имотната облага и на имуществената вреда за случаите, предмет на осъдителната му присъда; става въпрос практически за същия пропуск и относно приложението на чл.53 НК, макар прокурорът да е оспорил самото неприлагане на разпоредбата. Ръководен от всичко изложено и съобразно по-конкретно с правомощието си по чл.354, ал.3, т.2 НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна (нова) присъда № 62/30.ІІІ.2015 год. по внохд 342/2014 на Великотърновския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане във въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ