Р Е Ш Е Н И Е № 266 София, 28.11. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 61/2012 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. П. и Я. Г. Д., чрез пълномощника им адвокат В. Б., срещу въззивно решение №224 от 21.10.2011г. по гр. дело №365/2011г. на Видинския окръжен съд. С определение № 323/30.05.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е признато право на собственост на ищците М. П. и Б. П. на основание чл.124, ГПК върху построените в имот – ХІ-1113, кв.40, по плана на [населено място], жилищна сграда от 93 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ 24 кв.м. и в частта, с която е приложена правната последица от уважаване претенцията по чл.124 ГПК - отмяната на констативния нотариален акт на ответницата в цялост на основание чл.537,ал.2 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №182/03.05.2011г. по гр.д.№661/2010г. на Видинския районен съд, с което по отношение на касаторите е признато за установено, че М. П. и Б. П. са собственици в режим на СИО на недвижим имот, представляващ парцел ХІ-1113,кв.40 по плана на [населено място] с площ 866 кв.м., целият с площ 1354 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда от 93 кв.м., масивна жилищна сграда от 24 кв.м., паянтова жилищна сграда от 60 кв.м. и кош, при съседи на имота – от две страни улици, ПИ 1110 и ПИ 1114 на основание наследство и давностно владение, отменен е констативен нотариален акт №184/2008г., легитимиращ Д. П. като собственик на имота по давност и наследство, оставен е без разглеждане предявеният от М. П. и Б. П. против Д. М. П. и Я. Г. Д. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2008г. по нотариален акт №200/2008г. като недопустим. Въззивният съд е приел, че наследодателят на страните В. П.,поч.1957г., е бил собственик на поземлен имот 1113,кв.40 по сега действащия регулационен план на [населено място], целият с площ 1 354 кв.м., от който са образувани парцели ХІІ-111,1112,1113 с площ 639 кв.м. и ХІ-1113 с площ 994 кв.м. С констативен нотариален акт № 184/2008г. на основание давностно владение и наследство Г. П. е признат за собственик на целия ПИ 1113,кв.40 с площ около 1720 кв.м. заедно с построените в имота масивна жилищна сграда от 93 кв.м.,масивна жилищна сграда от 24 кв.м., паянтова жилищна сграда от 60 кв.м. и кош. С нотариален акт №200/2008г. собствеността върху този имот е прехвърлена на ответницата Я. Д.. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че след смъртта на В. П. е била извършена неформална делба като синът му Г. П. изградил постройки и упражнявал фактическа власт върху западния парцел ХІІ-111,1112, 1113, а другият му син ищецът М. П.,заедно с майка си, се установил в източния парцел и старата къща. След смъртта на майка му, считано от 1991г. до завеждане на иска той е владял източния парцел със старата къща и го е придобил по давност. Производството се е развило по новия ГПК. Видно от исковата молба, ищците М. В. П. и Б. Т. П. са заявили, че са собственици на парцел ХІ-1113, кв.40 по плана на [населено място] към 1975г., сега представляващ 760/1720 ид.ч. от ПИ 1113,кв.40, ведно с построените в него /в частта на парцел ХІ-1113/ паянтова жилищна сграда и кош и са поискали да бъдат признати за собственици на така описания имот и да бъде отменен на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт №184/2008г., с който праводателят на ответниците Г. П. е признат за собственик по наследство и давност. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в т.ч. и в частта, с която на ищците е признато право на собственост на основание чл.124,ал.1 ГПК за построените в имот – ХІ-1113, кв.40, по плана на [населено място], жилищна сграда от 93 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ 24 кв.м., както и по отношение на приложената правна последица от уважаване претенцията по чл.124 ГПК и отмяната на констативния нотариален акт на ответницата в цялост на основание чл.537,ал.2 ГПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че в посочената част е налице произнасяне на съда в повече от заявеното от ищците искане /plus petitum/, в т.ч. и относно приложената в цялост последица на чл.537,ал.2 ГПК за констативния нотариален акт за собственост, издаден за целия имот. Ето защо въззивното решение в посочената част е недопустимо като постановено извън заявената претенция и следва да бъде обезсилено. По начало при уважаването на предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт се отменява, съгласно разпоредбата на чл.431,ал.2 ГПК /отм./, респ. чл.537,ал.2 ГПК. Касае се за прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца.След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид.ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в имота. Прилагането на законовата последица по чл.537,ал.2 ГПК за целия имот по нотариален акт № 184/2008г. с оглед крайния резултат - уважаване на иска по чл.124,ал.1 ГПК за претендираните имоти по този нотариален акт, не съответства на признатите на ищеца права.Това също води до недопустимост на решението в тази част. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №224 от 21.10.2011г. по гр. дело №365/2011г. на Видинския окръжен съд и потвърденото с него решение №182/03.05.2011г. по гр.д.№661/2010г. на Видинския районен съд в частта, с която на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на Д. М. П. и Я. Г. Д. е признато, че ищците М. В. П. и Б. Т. П. са собственици на построените в имот – ХІ-1113, кв.40, по плана на [населено място], жилищна сграда от 93 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ 24 кв.м. и в частта, с която е приложена правната последица от уважаване претенцията по чл.124,ал.1 ГПК и е отменен на основание чл.537,ал.2 ГПК констативен нотариален акт №184,том VІ,рег.№6565,н.д.№1074/2008г. относно посочените масивна жилищна сграда от 93 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ 24 кв.м. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: