О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 117 гр. София, 13.03.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 424 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по насрещния иск М. И. М. срещу определение № 3333 от 13. 10. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 5040/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав, с което са потвърдени определение № 161 от 24. 02. 2017г. и решение № 200 от 06. 07. 2017г. за поправка на очевидна фактическа грешка, имащо характер на определение, по гр. дело № 507/2016г. на Врачански окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлено искането на касатора М. за освобождаване от държавна такса над 800 лв. до цялата държавна такса от 1629.15 лв. по предявения от него против К. И. Н. насрещен иск за сумата от 20 824.31 евро. Ответникът по частната касационна жалба К. И. Н. не е подал отговор в законоустановения преклузивен срок. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторът навежда доводи за наличие на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „Съществува ли възможност съдът да откаже освобождаване от държавна такса в пълен размер, мотивирайки отказа си с предположения за наличието на евентуални бъдещи доходи от наем?“, който според него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а именно с определение № 71 от 13. 04. 2017г. по ч. гр. дело № 491/2017г. на ВКС, I г.о. и с определение № 97 от 01. 03. 2016г. по ч. гр. дело № 407/2016г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Касаторът релевира и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос:“Следва ли съдът да укаже на молителя, че в представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК е посочил дата, която е различна от относима за производството, както и да даде указания в случай, че това е така, да потвърди изрично това?“, като твърди, че по този въпрос не е открил съдебна практика. Въззивният съд е приел, че няма основания за отмяна на постановеното от Врачански окръжен съд определение в обжалваната му част, с което е отхвърлена молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на М. И. М. за освобождаване от държавна такса над 800 лв. до цялата дължима държавна такса от 1629.15 лв. по предявения от него против К. И. Н. насрещен иск за сумата от 20 824.31 евро. САС е намерил за установено, че молителят притежава дялове в три търговски дружества, едното от които е било на печалба към края на 2015г, а видно от справките от АВ в периода 2012-2016г. е извършил отчуждавания на недвижими имоти чрез продажба- възмездна сделка. Посочил е, че от вписванията в ТР се установява, че М. И. М. е бил участник /управител/ или съдружник в множество /около 30/ търговски дружества, като е прехвърлил дяловете си на част от тях. Приел е, че няма данни за здравословни проблеми на М. И. М., който е на възраст 41 години - активен период за професионална реализация и набавяне на доходи. В заключение е формирал извод за липса на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на М. И. М. от държавна такса над 800 лв. до цялата дължима държавна такса от 1629.15 лв. по предявения от него против К. И. Н. насрещен иск. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, приема, че първият формулиран от касатора правен въпрос относно възможността за постановяване на отказ за освобождаване от държавна такса в пълен размер поради предположения за наличието на евентуални доходи на молителя е обуславящ за изхода на настоящото производство по чл. 83, ал. 2 ГПК, т.е. по него е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В обжалвания съдебен акт този въпрос е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а именно - определение № 71 от 13. 04. 2017г. по ч. гр. дело № 491/2017г. на ВКС, I г.о.; определение № 97 от 01. 03. 2016г. по ч. гр. дело № 407/2016г. на ВКС, IV г.о; определение № 80 от 12. 02. 2015г. по ч. т. дело № 2469/2014г. на ВКС, II т.о.; определение № 40 от 01. 02. 2012г. по ч. гр. дело № 22/2012г. на ВКС, II г.о.; определение № 206 от 17. 05. 2013г. по ч. гр. дело № 2434/2013г. на ВКС, II г.о. и определение № 694 от 29. 09. 2014г. по ч. гр. дело № 4630/2014г. на ВКС, III г.о., т.е. осъществено е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Съгласно определение № 206 от 17. 05. 2013г. по ч. гр. дело № 2434/2013г. на ВКС, II г.о. при проверката по чл. 83, а. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. обстоятелства относно липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да извърши конкретна преценка дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, при съобразяване с данните от представена декларация за имуществено състояние и писмените доказателства, като е недопустимо да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В същия смисъл са и определение № 694 от 29. 09. 2014г. по ч. гр. дело № 4630/2014г. на ВКС, III г.о. и определение № 97 от 01. 03. 2016г. по ч. гр. д. № 407/2016г. на ВКС, ІV г.о., с които е прието, че регистрацията на едно лице като търговец сама по себе си не може да обоснове извод, че то разполага с достатъчно средства по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК. От значение е дали то получава доходи от осъществяваната търговска дейност, като съдът е длъжен да извърши преценка дали въз основа на тези доходи лицето разполага с достатъчно средства да заплати дължимите такси и разноски, като тази преценка е конкретна и зависи от всички събрани доказателства за неговото имуществено и финансово състояние, а не от „теоретичната възможност за получаване на доходи”. Фактът, че молителят е съдружник в търговско дружество, което извършва търговска дейност, без да са изследвани всички релевантни факти за получаваните от него доходи не може да обоснове извод за наличие на достатъчно средства по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК. Обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст и добро здраве не са в състояние да гарантират сигурна заетост и получаване на доходи от такава, предвид трайната безработица в страната, т.е. не обуславят обективна възможност за реализиране на доходи, с които да могат да бъдат заплатени дължими държавни такси и съдебни разноски. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, споделя разрешенията на горепосочения правен въпрос в горепосочената съдебна практика и намира, че обжалваният акт е постановен в противоречие с нея, поради което следва да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият формулиран от касатора въпрос не е правен въпрос съобразно разрешенията на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което не удовлетворява изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Релевираният довод на касатора за задължения на съда във връзка с посочена в представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК дата, представлява оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, неотносимо към производството по чл. 288 ГПК, а подлежащо на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. По съществото на частната касационна жалба: Изводът на въззивния съд за наличие на предполагаеми доходи на М. И. М. с оглед участието му в търговски дружества, вкл. чрез притежаване на дялове в тях, с оглед извършените от него отчуждавания чрез продажба на недвижими имоти в периода 2012г. – 2016г., с оглед възрастта му и липсата на данни за негови здравословни проблеми, е неправилен. От представената от молителя М. декларация за имуществено състояние към молбата му с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК се установява, че той и жената, с която живее на съпружески начала, не получават месечни доходи и нямат парични влогове; той не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд и селскостопанска дейност; семейството му от 4 души се издържа от заемни средства и не притежава недвижими имоти; той притежава дялове в три търговски дружества на обща стойност 133 лв., като за 2016г. те нямат печалба и за тях не са публикувани годишни финансови отчети. Реализираната печалба за 2015г. на едно от трите дружества – [фирма] е обстоятелство ирелевантно към момента на извършване на преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, който е м. януари 2017г., с оглед дадения по-горе отговор на правния въпрос, според който наличието или липсата на средства за заплащане на дължими такси и разноски следва да се извършва към момента на депозиране на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК и въз основа на конкретно установените към този момент правнозначими обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК. Същият извод се съотнася и към извършените възмездни отчуждавания на недвижими имоти от страна на молителя през периода 2012г. - 2016г., който предшества искането за освобождаване от държавна такса по насрещния иск, доколкото липсват данни какви са придобитите суми от продажбите и М. И. М. и семейството му да разполагат с налични средства от тях към релевантния момент на депозиране на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. От установените обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК може да бъде направен извод, че молителят не разполага със средства за заплащане на цялата дължима държавна такса по предявения насрещен иск, вкл. за разликата над 800 лв., за които е частично освободен от първоинстанционния съд, поради което молбата му е основателна. Атакуваното въззивно определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 278, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново определение, с което да бъде уважено искането на ищеца по насрещния иск за освобождаване от държавната такса за разликата над 800 лв. до 1 629.15 лв.. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3333 от 13. 10. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 5040/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав. ОТМЕНЯ определение № 3333 от 13. 10. 2017г., постановено по ч.гр.д. № 5040/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал.2 ГПК М. И. М. от заплащане на държавна такса за сумата над 800 лв. до цялата дължима държавна такса от 1 629.15 лв. по предявения срещу К. И. Н. насрещен иск с цена 20 824.31 евро. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.