Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София, 29.03. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета
Иванова
изслуша докладваното от
съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 889/2009
година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
В. Г. А. – Т. е поискала да се отмени влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 150 от 18.03.2008г. по гр.д. № 1005/2007г., решение на Софийски градски съд ІІ-г отделение от 07.05.2006г. по гр.д. № 1230/2005г. и решение на Софийския районен съд, 55 състав от 22.04.2002г. по гр.д. № 200/2003г.
Молителката твърди, че правото й на участие по делото е нарушено, защото тя не е била редовно призовавана пред инстанциите по същество.
Ответниците изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима, а по същество е и неоснователна.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
С решенията, предмет на молбата за отмяна е уважен иск по чл.7 ЗВСОНИ, предявен от А. М. М. , Л. Н. Н. , Г. Н. Н. и З. А. Н. против Г. И. А., А. Г. А. и В. Г. А. като е възстановена собствеността на ищците на одържавения по ЗОЕГПНС апартамент № 4 в сградата на бул.”Ц” № 8а в гр. С., продаден с договор по реда на Наредбата за продажба и замяна на жилища от 12.01.1977г. на В. Ф. А. и Г. И. А. на основание чл.7 ЗВСОНИ.
Решенията, с които е уважен иска от районния съд и на въззивния съд, с което то е потвърдено, са били обжалвани само от ответницата по делото А. Г. А. , но подадните от нея жалби са създали висящност на спора и за необжалвалите ответници, които са необходими другари като наследници на В. Ф. – купувач по договора за продажба по иска за прогласяване на неговата нищожност. По тези съображения е неоснователен доводът на ответниците, че по отношение на В. Г. А. – Т. решението на първоинстанционния съд е влязло в сила през 2003г. и молбата за отмяна е просрочена, тя е подадена в тримесечния срок от влизане в сила на решението на Върховния касационен съд, с което приключило разглеждането на спора и е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Нарушението на процесуалните правила при призоваването на страната пред районния съд не са относими към производството за отмяна, защото с оглед характера на въззивното производство, в което се разглежда самия материалноправен спор и липсата на процесуална възможност втората инстанция да отмени обжалваното решение поради нарушено право на участие на страните , заинтересованата страна може да направи своите правоизключващи възражения и доводи за неоснователност на иска и във връзка с тях неограничено да сочи доказателства пред въззивния съд. Следователно при проявена процесуална активност страните могат да защитят в пълен обем правата си пред втората инстанция, нарушението на правилата за призоваване пред районния съд не може да се отрази на правилността на решението и на това основание отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК не може да се допусне.
Пред районния съд по повод направено искане от А. Г. А. за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение, В. Г. А. – Т. е депозирала на 13.05.2003г. молба, в която е посочила като адрес за призоваване гр. С., ул.”Ц” №8а ет.І., който видно от представеното в производството за отмяна заверено като препис копие от лична карта е посочен от 2000г. за неин постоянен адрес по чл.27 от Закона за Българските лични документи. Именно от този адрес тя е призовавана в производството пред Софийския градски съд, но призовките са се върнали с отбелязване, че по сведение на служители и охраната на сградата на посочения адрес се намира офис на фирма”А”. Дадените сведения са удостоверени и с подпис на свидетел. При тези данни съдът правилно е приложил последиците на чл.51 ал.1 ГПК /отм./ , като е приел призовките за редовно връчени, тъй като има надлежно удостоверяване на длъжностното лице, че В. Г. А. – Т. не живее на адреса, който сама е посочила по делото. Неотбелязването на трите имена на лицата, дали информацията не е нарушение на правилата за призоваване, защото такова изрично изискване се съдържа само в чл.47 ГПК /отм./ при удостоверяване отказът да се получи призовката или съобщението. В производството за отмяна не се твърди, че молителката е живяла на този адрес, а от ответниците са представили доказателства, установяващи, че там са регистрирани няколко фирми, което потвърждава данните в призовката. С оглед на изложеното няма основание да се приеме, че молителката е била лишена от възможността да участва по делото поради нарушение на правилата за призоваване пред въззивния съд. Те не са нарушени и от Върховния касационен съд, тъй като призоваването пред него е извършено по реда на чл. 218д ГПК /отм./ чрез обнародване в „Д” бр.107/2007г. В обявлението са посочени трите имена на молителката , номера на делото и страните по него, както и датата на съдебното заседание. Посочването на адреса, на който е призовавана пред районния съд вместо регистрирания постоянен адрес, който тя е посочила по делото не опорочава процедурата по призоваване, защото не съдържа подвеждаща за страната информация, която да внесе съмнение, че призоваването може да не се отнася за нея, а за друго лице. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.5 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. А. – Т. за отмяна на основание чл.303 т.5 ГПК на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, ІV г.о. № 150 от 18.03.2008г. по гр.д. № 1005/2007г. , на Софийски градски съд ІІ-г отделение от 07.05.2006г. по гр.д. № 1230/2005г. и на Софийския районен съд, 55 състав от 22.04.2002г. по гр.д. № 200/2003г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: