Ключови фрази
Частна касационна жалба * спиране на производството по делото * незаконно уволнение * преюдициалност на спор * нищожност на административен акт


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 896

гр.София, 01.12.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА




ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА



като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2312 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №288/16.04.2014г. по гр.д.№2312/2014г. съставът на ВКС, ГК, ІV г.о., е спрял производството по делото до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№2/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на ТР№ 2 от 19.11.2014г. по тълкувателно дело №2/2014г. на ОСГТК, поради което производството следва да се възобнови.
Подадена е касационна частна жалба от А.„М.” – [населено място] срещу въззивно определение №137/13.02.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№40/2014г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено определение №8881/18.11.2013г. по гр.д.№4161/2013г. на Районен съд – Русе за спиране на производството по гражданското дело, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключването на административно дело №1819/2013г. по описа на ВАС.
В жалбата се сочи, че преграждащото въззивно определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос (уточнен от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК) за: наличието на обусловеност по смисъла на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК на висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, от административното дело, образувано по оспорване на същия с искане да бъде обявен за нищожен или отменен.
В срока за отговор, ответникът по жалбата Л. А. Л., не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, въззивната инстанция е приела, че изходът на спора с предмет искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, е обусловен и зависи от резултата по висящото административно производство пред ВАС, по което са оспорени раззпоредбите на §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) и на т.297 от Класификатора на длъжностите в администрацията (К.). Посочено е, че между двата спора е налице връзка на зависимост, респ. преюдициалност, тъй като по административен ред се иска прогласяване нищожност на норми от административни актове, които имат значение и са приложими за разглеждания от гражданския съд трудов спор.
Налице са условията за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение по поставения от страната правен въпрос, тъй като същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По този правен проблем е налице задължителна съдебна практика, намерила израз в приетото Тълкувателно решение №2/19.11.2014г. по т.д.№2/2014г. на ОСГТК на ВКС, в противоречие с която е постановено определението на въззивния съд.
Според възприетото тълкуване на закона, висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. Основанието за спиране по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. Административното дело, чийто предмет не са засегнати субективни права на оспорващия или породени негови задължения, а правната норма (чрез оспорване на акта по нейното приемане), не може да създаде зависимост по смисъла на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. Решението на административния съд по отмяна на подзаконов нормативен акт е с нормативно значение занапред, подобно на решенията на Конституционния съд. При изтъкнато противоречие на приложим закон с Конституцията е регламентирано изрично основание за спиране на гражданското дело (чл. 229 ал.1 т.6 ГПК), която норма не може да се тълкува разширително и да намери приложение при оспорване на подзаконови нормативни актове.
Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като постановено в противоречие с нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Решението на административния съд по адм.д.№1819/2013г. на ВАС е с действие занапред, поради което не е обуславящо изхода на спора по гражданското дело. Оспорените норми от НПКДА и К. ще се считат отменени от деня на влизането му в сила и от този момент нататък възникналите правоотношения, породени с тази уредба, ще престанат да се регулират по предвидения в отменените подзаконови нормативни актове начин. Отмяната няма обратно действие и не рефлектира върху правоотношения, породени и реализирани в предходен момент. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, на която се е позовал въззивният съд в обжалваното определение, поради което съдебният му акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 2312/2014г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто гражданско отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №137 от 13.02.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№40/2014г. на Окръжен съд – Русе.
ОТМЕНЯ въззивно определение №137 от 13.02.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№40/2014г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено определение №8881/18.11.2013г. по гр.д.№4161/2013г. на Районен съд – Русе за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.