4 Р Е Ш Е Н И Е № 235 гр.София, 01.07.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:НАдЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1194 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 20.07.2012г. по гр.д.№1119/2012г. на ОС Пловдив в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. С определение от 06.03.2013г. е допуснато касационно обжалване по въпроса следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед и на дадените разрешения на същия в представените от жалбоподателя решения, постановени по реда на чл.290 ГПК Жалбоподателят – [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения иск. Ответникът А. Т. К. чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е правилно и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил дружеството да заплати на А. Т. сумата от 80 000лв. на основание чл.200 КТ, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди поради настъпилата смърт на нейния син И. С. на 04.04.2007г., вследствие на трудова злополука на 27.03.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на смъртта – 04.04.2007г. до окончателното плащане на сумата. Съдът е счел за доказано, че е станала трудова злополука на 27.03.2007г., както и че наследодателят на ищцата, пострадалият И. С., е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, както и че е налице причинна връзка между увреждането на здравето на И. С., вследствие на трудовата злополука и неговата смърт. Прието е, че са претърпени неимуществени вреди от неговата майка в резултат на настъпилата смърт на сина й, с когото са живеели в една къща. Прието е за установено, че майката преживява изключително тежко смъртта на сина си, получила е много заболявания, рухнала е психически, и физически. Прието е за неоснователно възражението на работодателя, че не следва да носи отговорност, тъй като работникът сам е предизвикал инцидента. Съдът е счел, че с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 80 000лева ще обезщети претърпените от майката неимуществени вреди. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на практиката на ВКС, задължаваща въззивният съд да изложи собствени мотиви и обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, въззивният съд не е обсъдил направеното в срок от страна на работодателя възражение за погасяване на исковата претенция по давност с оглед разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 КТ и не е изложил мотиви основателно или не е същото. В отговора на исковата молба ответникът- работодател е заявил, че тъй като злополуката е настъпила на 27.03.2007г., а искът е предявен на 31.03.2010г., то същият е неоснователен като погасен по давност. По това възражение нито първата, нито втората инстанция са изложи съображения дали го считат за основателно или не в нарушение на задължението си да обсъдят в мотивите на решението всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. С оглед на изложените съображения настоящата инстанция намира, че разгледано по същество направеното възражение за погасяване на претенцията на ищцата по давност е неоснователно. В практиката, застъпена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 18.02.2011г. по гр.д.№ № 374/2010г , ІІІ г.о. на ВКС се приема, че съгласно чл. 358, ал.1, т. 2 КТ давностният срок за този вид искове започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая за ищцата- ответник по жалба, правото да претендира вреди от трудовата злополука е станала изискуемо и е могло да бъде упражнено от настъпване смъртта на сина й, тъй като към този момент тя става субект на деликтно увреждане. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 на Постановление №2/1081г. на Пленума на ВС, в което е посочва че при съответно приложение на чл.114, ал.1 ЗЗД следва да се приеме, че без да е напълно осъществен даденият фактически състав, вземането не би могло да се счете за изискуемо, т. е. необходимо е действително проявление на непозволеното увреждане, за да почне да тече давностният срок. Моментът на смъртта, а не моментът на настъпване на трудовата злополука, поставя началото на погасителната давност за вземането на майката от смъртта на сина й, тъй като именно този факт прави вземането и изискуемо. Ето защо следва да се приеме, че в случая вземането на ищцата - ответница по жалба, за обезщетение на вреди от причинена смърт на сина й в резултат на трудова злополука не е погасено по давност. Настоящият състав намира, че изводите на въззивният съд, за това че следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя – работодател за обзщетяване неимущеиствените вреди, от настъпилата смърт на наследодателят на ищцата – сина й И. С., на основание чл.200 КТ, както и че е размерът на обезщетението с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД следва да е 80 000лева, са правилни. Обоснован е извода на съда, че в случая не са налице предпоставките на чл.201 КТ за намаляване отговорността на работодателя или за нейното отпадане, тъй като не е установено по делото работникът да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат нито умишлено, нито проявявайки груба небрежност. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение при така установените обстоятелства по делото следва да се остави в сила. На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1000 лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.07.2012г. по гр.д.№1119/2012г. на ОС Пловдив в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Т. К. сумата 1000 лева разноски по делото. председател: ЧЛЕНОВЕ: