7 Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 04.04.2025 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2419 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 262 от 24.04.2023 г. по т. дело № 1049/2022 г. на Софийски апелативен съд, 15 състав, подадена от „Енергийна финансова група“ АД /н./, ЕИК[ЕИК], [населено място], представляван от синдика М. И. Н.. Молителят излага следните твърдения и доводи за отмяна на влязлото в сила решение: 1/ По чл. 303 , ал. 1 , т. 5 ГПК - вследствие на нарушаване на разпоредбата на чл. 287 ГПК третите лица помагачи на ищеца са лишени от възможността да участват в касационното производство. Молителят поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 287 ГПК, като не е изпратил препис от касационната жалба на страните в процеса - трети лица помагачи; ВКС е провел на 13.02.2024 г. закрито заседание в производството по чл. 288 ГПК по т. дело № 1524/2023 г.; на 21.03.2024 г. съдебният състав на ВКС, ТК, II отделение е провел още едно закрито заседание по делото, на което е установил нарушението на чл. 287 ГПК, разпоредил е връчване на касационната жалба на третите лица в процеса и е определил едномесечен срок за отговор от момента на връчване на разпореждането; съобщенията са връчени на третите лица; третото лице-помагач П. М. е депозирало отговор в едномесечен срок - на 02.05.2024 г.; на 20.05.2024 г. съдебният състав на ВКС, TК, II отделение е постановил определение № 1316/20.05.2024 г. по т. дело № 1524/2023 г., в което е посочил, че е разгледал делото в закрито заседание, проведено на 13.02.2024 г. Молителят поддържа становище, че това е единственото заседание, в което съдебният състав е обсъдил правно релевантните факти и е формирал своите изводи, като е формирал правно валидната си воля преди да даде възможност на всички страни да вземат участие в производството. 2/ По чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - между същите страни /ответника и праводателя на „Енергийна финансова група“ АД/, на същото основание при наличие на един правопораждащ факт е налице влязло в сила решение, което предхожда атакуваното и установява коренно противоположни изводи на правораздавателната институция, постановила това решение, с тези на съда, постановил атакуваното в настоящото производство, и в този смисъл двете решения си противоречат. Решението, на което противоречи решението на Софийски апелативен съд по т. дело № 1049/2022 г., чиято отмяна се иска, е решение от 06.09.2018 г. по дело № 20351/МНМ на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж със страни „УорлиПарсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД - праводател на ищеца в настоящото производство, и „Национална електрическа компания“ ЕАД - ответник в производството. Молбата за отмяна на посоченото арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е отхвърлена с решение № 91 от 26.07.2019 г. по т. дело № 251/2019 г. на ВКС, ТК, II отделение. Молителят поддържа становище, че същественият правен въпрос, който се явява част от предмета на делото и е въведен именно от ответника в двете производства - „Национална електрическа компания“ ЕАД, е свързан с правоотношенията, на които ищците в двете производства /арбитражното и исковото/ основават исковете си, възникнали по силата на договор № 1-455-05 от 31.01.2005 г. и неговите последващи изменения, и въвежда преценката за нищожността на тези изменения, установяващи правоотношенията между страните в производствата. Този основен въпрос е свързан с правопораждащия факт - основния договор и споразуменията между страните. Молителят твърди, че в мотивите на въззивното решение въззивният съд е приел, че спорното право не е налице поради нищожност на правопораждащия факт, а в арбитражното решение съставът е приел, че договорът /правопораждащият факт/ поражда правно действие и не е налице нищожност. Поддържа, че неправилно е влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд по подробно изложени в молбата за отмяна съображения. Молителят е направил искане за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК делото да се върне на Софийски апелативен съд за ново разглеждане. Ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, [населено място] чрез изпълнителния директор М. Г. оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната недопустимост, евентуално неоснователност по следните съображения: Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима, тъй като молителят „Енергийна финансова група“ АД не твърди нарушаване на негови процесуални права и че той е бил лишен от правото да участва в делото, а предявява чужди права, което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК. Ответникът прави и евентуално възражение за невярност на твърдението, че третото лице-помагач П. М. е било лишено от възможността да участва в касационното производство. Позовава се на мотивите на определение № 1316 от 20.05.2024 г. по т. дело № 1524/2023 г. на ВКС, ТК, II отделение и данните по делото, че третото лице-помагач на касатора - П. Б. М., е подал писмен отговор, в който развива правни доводи за основателност, както на искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационната жалба. Относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК „Национална електрическа компания“ ЕАД поддържа, че кумулативните предпоставки за прилагане на отменителното основание изискват противоречие между диспозитивите на две влезли в сила съдебни решения при пълно обективно и субективно тъждество, което в случая не е налице, тъй като ВКС не разполага с правомощия да преценява правилността на арбитражното решение, за да изпълни вменените му с чл. 307, ал. 4 ГПК задължения и да отмени „неправилното решение“, защото способите за атакуване на арбитражно решение са с изчерпателен характер и се ограничават до отмяната му и прогласяването за нищожно на изрично предвидените в чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА основания. Третото лице – помагач П. Б. М. чрез процесуален представител адвокат Б. С. поддържа становище за допустимост на молбата за отмяна, тъй като за молителя съществува правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение, доколкото с него са отхвърлени предявените от молителя като ищец искове, и молбата за отмяна е подадена в преклузивните срокове по чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Третото лице-помагач релевира доводи за основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на двете предявени основания. Третото лице – помагач „Аркадия сървис“ АД /н./, ЕИК 200284093, [населено място] не изразява становище по молбата за отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение при осъществяване на преценката по чл. 307, ал. 1 ГПК намира, че молбата е подадена от заинтересована страна в процеса по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК тримесечен преклузивен срок, предвид датата на подаването й – 20.08.2024 г. и датата на влизане в сила на сила на решение № 262 от 24.04.2023 г. по т. дело № 1049/2022 г. на Софийски апелативен съд, 15 състав – 20.05.2024 г. След като извърши проверка и прецени доводите и данните по делото съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав намира следното: С решението на въззивната инстанция, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 530 от 13.03.2020 г. по т. дело № 2576/2017 г. на СГС, ТО, VI-22 състав и са отхвърлени като неоснователни предявените от „Енергийна финансова група“ АД /н./ против „Национална електрическа компания“ ЕАД искове с правно основание чл. 99 връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 2 346 632,22 лв., представляваща прехвърлено с договор от 25.01.2013 г. вземане срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И-455-05 от 31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011 г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012 г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до окончателното заплащане на дълга, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 715 151,81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г., и ищецът /настоящ молител/ е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 173 695,75 лв., представляваща разноски, от които: 61 565,68 лева с ДДС, направени в производството по т.д. №1133/2021 г. по описа на ВКС, 61 235,68 лева с ДДС, направени в производството по т.д.№2237/2020 г. по описа на САС, 50 594,40 лв. с ДДС за производството пред СГС и 300 лева за въззивното производство. С определение № 1316 от 20.05.2024 г. по т. дело № 1524/2023 г. на ВКС, ТК, II отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Във всички хипотези, предвидени в посочената разпоредба, право на молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт има правният субект /страна в производството/, чиито права са нарушени. Молителят не може да извлича благоприятни правни последици за себе си, позовавайки се на нарушения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, засягащи насрещната страна или третото лице-помагач в исковото производство. Молителят е основал искането си по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на чужди права – лишаване от възможност за участие в касационното производство на третите лица-помагачи поради нарушаване на разпоредбата на чл. 287 ГПК от въззивния съд и провеждане на закрито заседание от касационната инстанция преди връчване на касационната жалба на третите лица-помагачи. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК молителят няма право да се позовава на нарушаване на участието на третото лице – помагач като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Относно твърдението, че делото е разгледано в закрито заседание на 13.02.2024 г., в което съдебният състав е обсъдил правно релевантните факти и е формирал своите изводи, като е изразил правно валидната си воля преди да даде възможност на всички страни да вземат участие в производството, следва да се отбележи, че е неоснователно. Видно от данните по делото съдебният състав е дал възможност на страните, включително на молителя да вземат участие в делото, като в съдържанието на определение № 1316/20.05.2024 г. по т. дело № 1524/2023 г. на ВКС, ТК, II отделение е обсъдил всички доводи и становища на страните. Поради изложените съображения молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Разпоредбата на чл. 307, ал. 4 ГПК предвижда, че в случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отменя неправилното решение. При произнасянето си по този ред Върховният касационен съд извършва преценка на правилността на двете съдебни решения, за които се твърди да си противоречат, като отменя неправилното, тъй като целта на законодателя е при наличието на две противоречиви решения, постановени при условията на пълен обективен и субективен идентитет или когато с тях са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на двете дела, да не остане в правния мир порочното решение, като противоречието следва да съществува в диспозитивите на двете решения. С оглед целта на законодателя арбитражното решение не може да бъде предмет на преценка относно неговата правилност съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Арбитражното решение се постановява по друг процесуален ред, не от граждански съд, а от избрана от страните юрисдикция – арбитраж, чиито решения не подлежат на обжалване пред съд, нито на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд има правомощие да отмени влязло в сила арбитражно решение само по реда на чл. 47 от специалния Закон за международния търговски арбитраж, т. е. по исков ред, а не и в извънинстанционно производство, каквото е настоящото. Следователно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се отнася само до преценката за противоречие между две влезли в сила решения на държавните съдилища, постановени „между същите страни, за същото искане и на същото основание“. В посочения смисъл е константната практика на ВКС, напр. решение № 79/19.08.2019 г. по т. д. № 667/2019 г. на ВКС, ТК, I отделение и решение № 27/30.03.2022 г. по т. д. № 2590/2021 г. на ВКС, ТК, II отделение. Доколкото в процесния случай молителят се позовава на арбитражно решение, това обстоятелство е достатъчно за извод, че хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не е налице. Поради изложените съображения безпредметно се явява обсъждането налице ли е въобще идентитет между решение от 06.09.2018 г. по дело № 20351/МНМ на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж и влязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се претендира. Предвид обстоятелството, че молбата за отмяна е неоснователна, същата следва бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора молителят трябва да заплати държавна такса в размер 61 235,68 лв. от масата на несъстоятелността. Разноски на молителя не се дължат. Ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД не е направил разноски за настоящото производство и не е представляван от юрисконсулт, поради което не му се присъждат разноски и възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязло в сила решение № 262 от 24.04.2023 г. по т. дело № 1049/2022 г. на Софийски апелативен съд, 15 състав. ОСЪЖДА „Енергийна финансова група“ АД /н./, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България държавна такса в размер 61 235,68 лв. /шестдесет и една хиляди двеста тридесет и пет лева шестдесет и осем стотинки/ от масата на несъстоятелността. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица – помагачи П. Б. М. и „Аркадия сървис“ АД /н./. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.