3 Р Е Ш Е Н И Е № 191 София, 09.11.2017 година Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря :А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1752/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т. 4 ГПК, образувано по молба на С. Д. Т. – С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 22.01.2014г.по т.д.2063/13г. на Варненски окръжен съд и оставеното с него в сила решение №4037 от 19.08.2013г. по гр.д. №5412 на Варненски районен съд. Молбата за отмяна е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата е процесуално допустима. Ответникът по молбата- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Ф. Р. е на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на което се позовава молителят Т. –С., предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила.С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Или както е пояснено в мотивите на цитираното тълкувателно решение, противоречие следва да бъде налице в диспозитива, не в мотивите на акта т.е. обусловената претенция имплицитно следва да съдържа в диспозитива произнасяне по обуславящата претенция като решенията, именно по обуславящия спор си противоречат. С оглед така установената дефинитивност, включително и с тълкувателна практика на ВКС, страната не сочи доводи, обосноваващи извод за наличие на поддържаното от нея основание за отмяна. За да обоснове предпоставките на нормата, молителят Т. – С. е поддържала, че сочените от нея постановени съдебни актове по т.д. 2/12г. на Варненски окръжен съд и решението по т.д. №2063/13г. на Варненски окръжен съд си противоречат, тъй като противоречието съществувало, поради това, че и двете решения изхождали от едни и същи правораздавателни органи, имало пълно обективно и субективно тъждество между делата, но с едното се уважавал предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, а с другия се отхвърлял, по едното била прието основателност на иска, а по другото не, въпреки че е претендирано едно и също право, породено от един и същи юридически факт – предварителен договор от 25.03.2006г. Така заявените доводи не обосновават извод за наличие предпоставките на поддържаното основание за отмяна. Фактически невярно е твърдението на молителя за идентичност на предмета на споровете по сравняваните съдебни актове. По-късно постановените еднозначни решения на ВРС и ВОС, чиято отмяна се иска, са формирали сила на пресъдено нещо по предмет – претенция за заплащане на 5600лв. предявена от настоящият молител против [фирма] за заплащане в размер на посочената сума на квартирни пари за периода 01.02.2011г.- 01.03.2012г.по силата на предварителен договор, сключен между страните на 25.03.2006г. Сочените като противоречиви актове, постановени по гр.д. 1964/14г. на ВРС и потвърдилото го в спорната част решение по т.д. 2/12г.на ВОС са с различен предмет, като решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо по претенция за заплащане на 16000лв. предявена от настоящият молител против [фирма] за заплащане в размер на посочената сума на квартирни пари за периода 01.06.2008г.- 01.02.2011г.по силата на предварителен договор сключен между страните на 25.03.2006г. Следователно, сравняваните съдебни актове са постановени по различни правни спорове, изведено от претенции, касаещи различни периоди от време, което обосновава и извод за различния предмет на исковете. Или, след като диспозитивите на решенията са формирали сила на пресъдено нещо по различен предмет, в чийто предметен обхват не се съдържа произнасяне по тълкуване на предварителния договор, то разликата в изложените мотиви по тълкуване на клаузите от процесния предварителен договор по реда на чл.20 ЗЗД, доколкото не формира силата на пресъдено нещо не обосновава извод за наличие на основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Т.е. не е налице обективен идентитет на споровете по сочените като противоречиви актове, а и не се установява с тях да са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Следователно, не е налице отменителното основание по чл.303, ал.1 т.4 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. Т. – С. от [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение от 22.01.2014г.по т.д.2063/13г. на Варненски окръжен съд и оставеното с него в сила решение №4037 от 19.08.2013г. по гр.д. №5412 на Варненски районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: