Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 22.03. 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдия Б. гр. д. № 6089/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК. Постъпила е молба от В. С. В., чрез адв. С. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 804 от 04.07.2006 г. по гр. д. № 566/2006 г. на Окръжен съд – Варна, с което е допусната делба на апартамент № 7, находящ се на третия етаж на сградата на [улица] [населено място] и на гараж № 4, находящ се на партерният етаж на същата сграда, както и на решение № 2655 от 16.06.2011 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. д. № 2220/2004 г., с което са изнесени на публична продан посочените имоти. Като основание за отмяна на посочените решения се сочи разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Ответникът Д. С. В., чрез адв. Д. П. е подала писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с който смята молбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. по подадената от В. С. В. молба за отмяна, приема следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство от съществено значение за делото. В молбата за отмяна се подържа, че молителят е узнал за коригирания архитектурен проект при справка в [община] на 10.06.2015 г., поради което следва да се приеме, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен. Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, който подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол на чл. 303 и сл. ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Според молителя представеното от него ново доказателство- копие от коригиран архитектурен проект с одобрена и извършена корекция на 21.VІІ.1987 г., с протокол № 27 от 9.07.1987 г. на СТСУСА, от което е видно, че апартамент № 7 и ап. № 8 са обособени в един апартамент, е от съществено значение за изхода на делото. Обединяването на двата апартамента в един общ, не му е било известно, тъй като корекцията на архитектурния проект била извършена от наследодателката му през 1987 г., а той узнал за това при справка в Община- В. на 10.06.2015 г. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата. Предмет на иска за делба е апартамент № 7 , находящ се на третия етаж на сграда на [улица], в [населено място], състоящ се от дневна- трапезария,две спални, кухня, баня, тоалет, антре, коридор и две тераси, ведно с прилежащите му изба, склад и 9.9181 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж и гараж. С Н.А. № 46/1988 г. Руска П. В. / наследодателка на страните/ е призната за собственица на посочените обекти, построени на държавно място от Ж.. При описване в нот.акт на границите на апартамента, избата и склада е посочен ап. № 8 на В. С. В., изба № 3 на В. С. В. и склад № 4 на В. С. В.. С Н.А. № 134/1992 г. от 23.09.1992 г. Руска П. В. е прехвърлила на сина си В. С. В. ап. № 7, ведно с избата и склада срещу задължение за издръжка и гледане. С влязло в сила на 1.03.2004 г. решение по гр.д. № 595/2002 г. на Варненския окръжен съд е развален алеаторния договор до размера на ½ ид.ч. от имотите, по предявения от Д. С. В. срещу В. С. В. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. С влязло в сила на 9.03.2007 г. решение по гр.д. № 566/2006 г. на Варненския окръжен съд е допусната делба на апартамент № 7 и гараж № 4. С решение № 2655/16.06.2011 г. по гр.д. № 2220/2004 г. на Варненския районен съд апартамента и гаража са изнесени на публична продан. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че ап. № 7 е неподеляем. С оглед на изложените данни следва да се приеме, че соченият от молителя факт на обособяване на ап. № 7 и ап.№ 8 в един общ апартамент не представлява ново обстоятелство по смисъла на закона, което да не е било известно на страната при разглеждане на делото и постановяване на решението по допускане и извършване на делбата. Още към 1988 г. когато наследодателката на страните е призната за собственица на ап. № 7, като съседен е описан ап. № 8 собственост на молителя. През 1992 г. ап. № 7 е прехвърлен на молителя срещу задължение за издръжка и гледане. Твърдението му, че обособяването на ап. № 7 и ап.№ 8 е извършено на 21.07.1987 г. по искате на наследодателката и за него той узнал едва през 2015 г. при справка в Община- В. не може да бъде възприето. Както вече се отбеляза молителят е посочен като собственик на апартамент № 8. Същият е бил страна по алеаторната сделка, извършена през 1992 г. Това налага извода, че факта на одобрената корекция не му е бил неизвестен, най - малко поради обстоятелството, че като собственик на ап. № 8 обединяването на двата апартамента в един не би могло да бъде осъществено без негово съгласие. На следващо място от така представеното копие не може да се приеме, че корекцията е извършена, както и че се отнася до ап. № 7, предмет на иска за делба, тъй като липсват данни, обектите по отношение на които е одобрена корекцията къде се намират. Освен това, за да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да се установи, че въпреки положената дължима грижа да се снабди с новото доказателство молителят не е успял да го стори , т.е. снабдяването с това доказателство в един по-късен момент, след приключване на делото, да не е по вина на молителя. В случая не е установено, че въпреки положената дължима грижа за молителя са съществували пречки да се снабди с това доказателство по време висящността на делбеното производство. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. С. В., чрез адв. С. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 804 от 04.07.2006 г. по гр. д. № 566/2006 г. на Окръжен съд – Варна, с което е допусната делба на апартамент № 7, находящ се на третия етаж на сградата на [улица] [населено място] и на гараж № 4, находящ се на партерният етаж на същата сграда, както и на решение № 2655 от 16.06.2011 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. д. № 2220/2004 г., с което са изнесени на публична продан посочените имоти. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: