Ключови фрази
Средна телесна повреда * процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр. София, 24 февруари 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……....….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора…........….Димитър ГЕНЧЕВ….….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 2182 по описа за 2013 г.

Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и касационна жалба на адвокат С. – повереник на частния обвинител Г. К. срещу въззивна присъда № 288 от 07.10.2013г., постановена по внохд № 2410/13г. на Софийски градски съд, НО – ХVІІ въззивен състав.
В протеста се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Излагат се доводи, че при разглеждането на делото в първата инстанция са били допуснати съществени отстраними нарушения на процесуални правила, които въззивният съд не е могъл да санира – провеждането на производство по чл.371, т.1 от НПК след даден ход на съдебно следствие и нарушаване на принципите за обективно и всестранно разкриване на обективната истина. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.
Прокурорът от ВКП поддържа протеста със същото основание, като в допълнение излага съображения, че при приемането на заключението на назначената във въззивното производство съдебно - медицинска експертиза също е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В жалбата на частния обвинител се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Като нарушение на принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото от страна на въззивния съд се сочи отказът да бъде назначена допълнителна експертиза при която да се вземат предвид направените рентгенографии на пострадалия от 30.11.2012г. и 20.12.2012г. Настоява се за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения. Жалбата се поддържа пред касационния съд както е подадена.
Защитникът на подсъдимия адв. Д. моли протестът и жалбата на частния обвинител да се оставят без уважение. Намира за несъмнено установено обстоятелството, че не е налице счупване, довело до трайно затруднение движението на крайника, поради което съставът на престъплението по чл.129, ал.1 от НК не е реализиран. Същата теза се застъпва и в постъпилото от защитника възражение в срока по чл.351, ал.3 от НПК.
В последната си дума подсъдимият М. моли за потвърждаване на съдебния акт на СГС.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 24.04.2013г., постановена по нохд № 4174/13г. по описа на Софийски районен съд, НО – 105 с-в, подсъдимият Г. Д. М. бил признат за виновен в това, че на 23.11.2012 г., около 13.20 часа, в [населено място],[жк], нанесъл удар с разгъваема палка в областта на лявата ръка на Г. С. К., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване в движенията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни - престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 НК, поради което на основание чл.54 НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години.
В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски.
По жалба на защитника на подсъдимия М. било образувано внохд № 2410/13г. по описа на Софийски градски съд, НО- ХVІІ въззивен с-в. С присъда № 288 от 07.10.2013г. първоинстанционната присъда била отменена и постановена нова, с която подсъдимият М. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Протестът на прокуратурата и жалбата на частния обвинител са основателни.
Доводите в протеста за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано със събирането и проверката на доказателствата в първата инстанция се споделят от касационния съд. В съдебното заседание, проведено на 24.04.2013г., районният съд дал ход на делото и на съдебното следствие, като провел разпит на пострадалия К. в качеството на свидетел. Впоследствие постановил делото да се разгледа по реда на чл.371, т.1 от НПК, като инкорпорирал към доказателствата по делото разпита на св. Б. и заключенията на съдебно - медицинските експертизи (основна и допълнителна) от досъдебното производство. Изслушал непосредствено и обясненията на подсъдимия. Тази процесуална дейност е в противоречие със задължителните предписания, дадени от ОСНК на ВКС с ТР № 1 от 2009г. В т.3 на тълкувателното решение ВКС е изложил съображения, че преходът към особените правила на глава ХХVІІ след започнало съдебно следствие по общия ред е несъвместим със законодателните идеи, залегнали в диференцираната процедура. Нормите на чл.371 – чл.373 от НПК уреждат предпоставките за предварителното изслушване, реда за неговото провеждане и произтичащите от това последици – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Те съдържат императивни предписания, представляващи отклонение от стандартния модел на наказателния процес, с който първостепенният съд е длъжен да се съобрази преди да даде ход на съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт. Събраните не по установения за това ред свидетелски показания и експертни заключения са били ценени от първостепенния съд и са послужили при изграждането на вътрешното убеждение на съда относно фактите.
Допуснатото в този смисъл съществено нарушение на процесуалните правила е било констатирано от въззивния съд, който обаче е приел, че с оправдаването на подсъдимия не се налага връщането на делото за отстраняването им. С тези съображения касационният съд не може да се съгласи. Принципно е вярно, че като последна инстанция по фактите, въззивният съд може да провежда съдебно следствие и да събира доказателства. В тази си дейност обаче той не може да замени изцяло първоинстанционния съд, чиито съдебен акт контролира. На въззивен контрол подлежат онези първоинстанционния съдебни актове, които са годни за това (р. № 83 от 12.05.2003г. по нд № 651/02г. на ВКС, І н.о.) Обстоятелството, че част от доказателствата са негодни, тъй като са събрани не по предвидения процесуален ред, очевидно е било съобразено от градския съд, който във въззивното си решение изобщо не е изложил мотиви относно фактите, които е приел за установени, а декларативно се е съгласил с фактическата обстановка, приета от районния съд, с което на свой ред е допуснал нарушение по чл.339, ал.3 във вр. с чл.305 от НПК. Въпросите има ли извършено деяние и извършено ли е то от подсъдимия е останал неизяснен, доколкото годни доказателства за това се съдържат единствено в показанията на свидетеля К. и обясненията на подсъдимия М., които взаимно си противоречат. Доказателствената празнота по отношение на деянието закономерно е довела и до неяснота относно правната квалификация. За да се приеме от правна страна, че липсва извършено престъпление следва да се установи не само, че деянието не разкрива признаците на престъплението, за което е внесен обвинителният акт, а и че не представлява престъпление въобще (р.№ 433 от 19.10.2001г. по н.д. № 373/01г. на ВКС, І н.о. и р. № 409 от 04.07.2002г. по н.д.№ 304/02г. на ВКС, ІІ н.о.).
Така допуснатите съществени нарушения при събирането и проверката на доказателствата и от двете съдебни инстанции обуславят отмяната на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд, където те са допуснати. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени доводите в жалбата на частния обвинител относно необходимостта от изискване от институт „Пирогов” на всички рентгенографски изследвания на Г. К. и назначаването на съдебно - медицинска експертиза, която да установи характера на полученото телесно увреждане. Стадият от който следва да започне новото разглеждане на делото е „Подготвителни действия за разглеждане делото в съдебно заседание”, предвид обстоятелството, че в разпореждането на съдията – докладчик по чл.256, ал.1 от НПК е прието едновременно наличието на основания за провеждане на съкратено съдебно следствие и за решаване на делото със споразумение, които диференцирани процедури се изключват взаимно, а такива искания не са били и направени от страните.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивна присъда № 288 от 07.10.2013г., постановена по внохд № 2419/13г. на Софийски градски съд, НО – ХVІІ въззивен състав и присъда от 24.04.2013г., постановена по нохд № 4174/13г. по описа на Софийски районен съд, НО – 105 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане делото в съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: