Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * закрила при уволнение * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * нови факти и доказателства * изменение на иска

Р Е Ш Е Н И Е


№ 790


София, 29.07. 2011г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 148 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 12.Х.2009г. по в.гр.д. № 412/2009г.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение № 939 от 13.ІХ.2010г. по въпроса по приложението на чл.127 ал.1 т.4 и чл.147 от ГПК – следва ли съдът да разгледа непосочено в исковата молба, а в съдебно заседание, основание за незаконност на уволнение.
Ответницата по касационната жалба П. Р. Р. от [населено място] не е заявила становище пред настоящата инстанция.
По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС, състав на ІV ГО, приема следното:
Според разпоредбите на чл.2 и чл.6 от ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице /или по искане на прокурора в определени от закон случаи/, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита и съдействие. Предметът на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца / аргумент от чл.26 ал.1 от ГПК/ в исковата молба чрез страни /носителите на спорното правоотношение/, правопораждащи - при претендиране съществуването на правото, или правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и правопогасяващи – при отричане съществуването на правото - юридически факти /основание на иска/ и петитум. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът има право и задължение да се произнесе само в рамките на заявеното въз основа на конкретни фактически обстоятелства искане. Изменения в тях не могат да въвеждат нито съдът, нито ответникът. Властен да стори това е единствено ищецът, но само в предвидените в ГПК ред и преклузивни срокове, въведени с цел ускоряване на гражданския процес. Съгласно чл.147 от ГПК до приключване на съдебното дирене /съвпадащо с приключването на устните състезания – чл.149 ал.1 и ал.2 от ГПК/ ищецът /страните/ може да твърди нови обстоятелства само ако не е могъл да ги узнае, посочи и представи своевременно. По силата на чл.143 ал.2 от ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси само ищецът може да поясни и допълни исковата молба, което се изразява във въвеждане на нови факти и обстоятелства за уточняването й в пределите на заявеното основание. Но по силата на чл.214 ал.1 изр.1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът разполага и с възможността да измени основанието на предявения иск, т.е. да замени или да прибави нови правопораждащи, правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи юридически факти. Тези процесуални правомощия на ищеца /страните/ са самостоятелно регламентирани. Липсва в разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК препращане към правилата, съдържащи се в чл.147 от ГПК, а и с оглед различните предвидени в тях преклузивни срокове /изменение на основанието на иска не може да се извърши след първото заседание дори с въвеждане на нововъзникнали /след този момент/ обстоятелства/ се налага извод, че приложението на чл.214 ал.1 изр.1 не е обусловено от наличието на предпоставките по чл.147, както и че тази норма има предвид само обстоятелствата, които нямат характер на правопораждащи юридически факти, т.е. не променят основанието на иска. При това положение спорът може да бъде разгледан и разрешен и въз основа на посочено от ищеца не в исковата молба, а в първото съдебно заседание, основание за незаконност на уволнението.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение БОС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Бургаския РС от 25.V.2009г. по гр.д № 1217/2008г. в уважителните му части по предявените от П. Р. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ. Съдът е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „касиер-счетоводител” със заповед № 16/23.ІV.2008г. поради установена липса на 8500лв. е незаконно поради неспазване на закрилата по чл.333 ал.1 т.1 от КТ, тъй като към момента на уволнението ищцата е била майка на дете до три години. Тъй като ищцата работела при ответника от 2002г., като неоснователно е оценено възражението на последния, че това обстоятелство не му било известно. С оглед на това спорът не е разгледан по същество. Прието е за неоснователно и възражението на ответника, че основанието за незаконност на уволнението по чл.333 ал.1 от КТ не е наведено от ищцата с исковата молба, а впоследствие. Направен е извод, че размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за периода 29.ІV. – 30.ІХ.2008г. е правилно определен съобразно брутното трудово възнаграждение на ищцата.
Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за процесуално нарушение и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че доводът за незаконност на уволнението, изразяващ се в неспазване на закрилата по чл.333 ал.1 т.1 от КТ, ищецът не е въвел своевременно – с исковата молба съобразно чл.127 ал.4 и чл.147 от ГПК, а в поредно съдебно заседание, при което съдът разгледал непредявен иск. Освен това закрилата по посочената разпоредба не била приложима в случая - ищцата не била ползвала отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на дете и тъй като това обстоятелство не било известно на работодателя, той не би могъл да иска разрешение за прекратяване на трудовия договор. Само факта, че ищцата е майка на дете до 3 години, не е достатъчен да задължи работодателя да иска разрешение. Неправилно бил определен и размерът на дължимото обезщетение. Не бил отчетен фактът, че това не е дължимата работна заплата, а брутното възнаграждение без съответните отчисления.
Атакуваното въззивно решение е правилно. Законосъобразно и в съответствие с данните по делото въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно поради несъобразяването му с изискванията на чл.333 ал.1 т.1 от КТ за предварително разрешение на инспекцията по труда предвид на несъмнено установеното по делото обстоятелство, че ищцата към момента на извършването му е била майка на дете до три годишна възраст /Рая, родена на 20.ІХ.2006г./. Действително доводът си в тази насока ищцата не е релевирала в исковата молба, а в първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. С оглед разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК това процесуално действие, изразяващо се в изменение на основанието на иска, извършено в присъствието на упълномощен процесуален представител на ответника – адвокат С., е своевременно и допустимо по съображенията, изложени в отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, и съдът е следвало да го вземе предвид при произнасянето си. Неоснователно е оплакването на касатора за неприложимост в случая на защитата, тъй като това обстоятелство не било известно на работодателя. Следва да се отбележи в тази връзка, че единственото възражение на ответника по това основание за незаконност на уволнението, направено пред първоинстанционния съд, е за неприложимост на защитата при дисциплинарно уволнение, което е в противоречие с разпоредбата на чл.333 ал.1 от КТ. Възражението, основано на незнание за наличието на предпоставки за закрила, е направено за първи път с въззивната жалба, което по силата на чл.266 ал.1 от ГПК е недопустимо. За пълнота следва да се посочи, че за да предотврати настъпването на неблагоприятните за него правни последици от неспазването на изискванията на чл.333 от КТ, работодателят е длъжен преди уволнение да събере данни за наличието или за липсата на предвидените в тази разпоредба предпоставки за приложението й.
Неоснователна е касационната жалба и във връзка с определянето на размера на присъденото обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение съобразно брутното трудово възнаграждение, което е в съответствие с разпоредбите на чл.225 ал.1 и чл.228 ал.1 от КТ.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд, първи граждански въззивен състав, № І-112 от 12.Х.2009г. по гр.д. № 412/2009г.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: