О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 610 София, 20.12.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4755 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. Р., чрез адвокат Н. Г. от САК, срещу определение № 13585 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2621/2017 г. на Софийски градски съд, с което се отхвърля частната му жалба срещу определение № 25361/03.02.2017 г. по гр.д. № 28385/2016 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба. В нея се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, тъй като съдът е върнал исковата молба, независимо че е направено искане за призоваване на ответника С. И. А. при условията на чл.42, ал.2 или чл.43, ал.3 ГПК. В изложение към частната жалба е повдигнат процесуалноправния въпрос - „Следва ли при направени искания за връчване на публична личност на искова молба срещу него по чл.42, ал.2 ГПК и по чл.43, ал.3 ГПК, съдът да не се съобрази с тях и да приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, като назначи на ответника особен представител и обремени ищеца с нови разноски?” Според жалбоподателя е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. От данните по делото е видно, че исковата молба по делото е била оставена без движение с указания да се внесе възнаграждение за особен представител на ответника, за което ищецът е уведомен на 18.01.2017 г. В срока за изпълнение на дадените указания е подадена молба вх. № 5008136 от 23.01.2017 г., в която ищецът е поискал ответника да бъде призован при условията на чл.42, ал.2 или чл.43, ал.3 ГПК, но съдът е приел, че след като не е внесено в срок възнаграждение на особения представител на ответника, исковата молба е нередовна и е постановил връщането й. При обжалване на определението, въззивният съд приема, че ответникът не може да бъде призован лично на постоянния и настоящ адрес, нито на адреса по месторабота и не е намерено лице, което да получи съобщението, поради което правилно е връчено уведомление чрез залепване и са дадени указания на ищеца да се внесе дължимото възнаграждение за особен представител, на основание чл.47, ал.6 ГПК. Според мотивите на обжалваното определение, дали призоваването следва да се извърши чрез съдебен изпълнител или публично обявление се преценява от съда, при наличие на законовите предпоставки за това. Прието е също, че предпоставките за призоваване чрез публично обявление не са налице, а призоваването от частен съдебен изпълнител е допустимо, но след като вече е била приложена процедурата по чл.47 ГПК, следва да се назначи особен представител на разноски на ищеца. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос поради значението му за точното прилагане на закона. Връчването на призовки и съобщения на адресата се извършва в поредността по чл.38 ГПК като гаранция, че страната ще бъде призована лично, за да защити правата си и само когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва по настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. По искане на страната съдът може да разпореди връчване на съобщението чрез частен съдебен изпълнител, но това изключение е установено изрично с разпоредбата на чл.42, ал.2 ГПК, поради което следва да се прилага само доколкото не е осъществено връчване чрез някой от способите предвидени в чл.42, ал.1 ГПК. В този смисъл, когато се установи, че ответникът не може да бъде намерен на посочения в исковата молба адрес, който съвпада с постоянния или настоящия му адрес и съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди връчването да стане чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, освен ако няма искане за връчване лично на адресата по реда на чл.42, ал.2 ГПК. Предвид дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос, въззивният съд правилно приема, че посоченият в исковата молба адрес е постоянен и настоящ адрес на ответника и след като не може да бъде намерен на този адрес и на адреса по месторабота, и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, следва да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Правилно е прието също, че не са налице предпоставките за призоваване чрез публично обявление, тъй като адресът на ответника не е неизвестен по смисъла на чл.48 ГПК, но в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че способите за връчване на съобщението се преценяват от съда и независимо че призоваването чрез частен съдебен изпълнител е допустимо, следва да бъде назначен особен представител на разноски на ищеца. В конкретния случай, указанията за внасяне на възнаграждение на особения представител са връчени на 18.11.2017 г. и в срока за изпълнение ищецът е подал молба вх. № 5008136/23.01.2017 г., с която е поискал призоваване при условията на чл.43, ал.3 или чл.42, ал.2 ГПК. Като не е съобразил молбата за лично призоваване на адресата по реда на чл.42, ал.2 ГПК, съдът е подходил формално, в нарушение на установената в чл.38 ГПК поредност при връчване на съобщения. Предвид гореизложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по призоваване на ответника чрез частен съдебен изпълнител на разноски на ищеца, след което да се прецени налице ли е хипотезата на чл.47, ал.1 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 13585 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2621/2017 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 13585/22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2621/2017 г. на Софийски градски съд, с което се отхвърля частната жалба на К. К. Р., чрез адвокат Н. Г., срещу определение № 25361 от 03.02.2017 г. по гр.д. № 28385/2016 г. на Софийски районен съд, с което се връща искова молба вх. № 160103/23.12.2015 г. и връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.