Р Е Ш Е Н И Е   № 215   София, 17.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 387 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 550/09 от 29.06.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1* от 10.12.2008г., постановено по гр.д. № 1346/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 02.05.2007г. по гр.д. № 342/2006г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от касаторите В. А. Л. и Б. А. Т. да бъде признато за установено по отношение на О. с. з. и гори и О. В. , че наследниците на В. Н. Д. , починала на 02.08.1966г.са собственици на лозе с площ 4,367 кв.м. в м. “Ш”, придобито с н.а. № 527/06.07.1923г. и че наследниците на Т. Х. Д. , починал на 30.10.1951г. са били собственици на лозе от 1,325 дка в същата местност, придобито с н.а. № 55/24.03.1928г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ и необоснованост. Ответникът по касация О. с. Земеделие гр. В. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила, тъй като претендирания имот не е земеделски, не е доказано отнемането му по някоя от хипотезите на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ и правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. О. гр. В. не взема становище . Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците В. А. Л. и Б. А. Т. са наследници на единствения син на двамата наследодатели А. Т. Х. , починал на 20.03.1969г. Неговата майка В, починала на 02.08.1966г. е купила с н.а. № 527/06.07.1923г лозе с площ 4,367 кв.м. в м. “Ш”, а баща му Т. Х. Д. , починал на 30.10.1951г. е купил с н.а. № 55/24.03.1928г лозе от 1,325 дка в същата местност. Двата имота са съседни и са заснети за първи път в кадастралния план от 1956г. като един с пл. № 4* с площ 5,935 дка., записан на А. Т. Със заповед № 6/30.03.1963г. имота е отреден за “С”. Само част от него е оценена – место с площ 1190 кв.м. по 4,50 лв. и лозе ІІ-ра категория с площ 1190 кв.м. Тези части са платени от тази обществена организация. За останалата площ не е проведено отчуждаване, но имота сега попада изцяло в двора на предприятията на тази организация.. Съдът е приел, че имота не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, защото не се установява да е отнет неправомерно по смисъла на чл. 10, ал.4 от ЗСПЗЗ. Формирал е извод, че имота не е бил земеделски, защото не се установява да е бил включван в ДЗС, бил е частен имот, както и съседните към момента на заснемането му в кадастралния план през 1956г., а след включването му в регулация върху него законно са построени сгради сега и е налице хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, изключваща реституцията му. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е може ли да бъде уважен иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за имот, който е бил за земеделско ползване /нива, лозе, ливада/, няма доказателства да е включен в ТКЗС, нито собствениците да са ставали членове на ТКЗС, но е включен в регулацията след колективизацията и към настоящия момент е застроен. По този въпрос е формирана противоречива практика. С обжалваното решение. е прието, че следва да се изследва сегашния статут на имота и наличието на хипотезата на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ в това производство, а в решението по гр.д. № 119/2008г на Варненски ОС е изследвана само собствеността към 1958 г. без оглед на сегашния статут на имота. И двете решения касаят имоти в същата местност. Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 2 ат 25.06.1996г. искът по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ има за предмет признаване правото на възстановяване на собствеността, а как ще се извърши възстановяването – с реална реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници, или с план за земеразделяне, или с обезщетяване е въпрос, който е извън производството по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ и е изцяло в правомощията на ОСЗГ, съгласно чл. 11, ал.1 и ал..4 от ЗСПЗЗ. Съгласно нормата на чл. 10, ал.1, ал.7 е чл. 10б от ЗСПЗЗ на възстановяване подлежат земеделски имоти, които са били собственост на заявителите, или на техните наследодатели към момента на образуване на ТКЗС, независимо дали са били включени в селскостопанска организация. Новата ал.6 на чл. 15 от ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 122/1997г./ също изрично постановява това. Така необходимо и достатъчно условие за приложението на ЗСПЗЗ е претендираните имоти, за които е доказано правото на собственост да са били земеделски към момента на колективизацията. С изменението на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) отпадна като предпоставка за реституция изискването земеделските имоти да са били включени в ТКЗС, или друга селскостопанска организация. Законодателят разшири приложното поле на ЗСПЗЗ и за имотите, които са останали земеделски към момента на колективизацията, макар да не са включени в блокове на ТКЗС, ако е налице някоя от хипотезите на чл. 10 от този закон. В случая се установява, че част от имота с площ 2380 кв.м. / 2 х 1190 кв.м./ е отчуждена и заплатена на ищците. За тази част се прилага ЗВСНОНИ, но тъй като мероприятието за което е отчужден имота е реализирано и имота е застроен, то реституция по този закон не е възможна. Останалата не отчуждена част с площ 3,555 дка е фактически отнета, за което извод може да се прави от това, че тя попада в терена, за който е било предвидено отчуждаването. Към този момент тя е била лозе, видно от протокола за оценка и от свидетелските показания. Общественото мероприятие, /а такова е предвиждането на имота за обществена организация, съгласно чл. 42, ал.3 от ЗПИНМ/ е реализирано и без оглед на законността на строителството, съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ не е възможна реална реституция. Ищците имат право само на обезщетение. С оглед реализиране на това право, следва да се признае правото на възстановяване за отнетата, но не отчуждена част. Правото на собственост и за не отчуждената част е доказано с представените н.а. № 527/06.07.1923г и н.а. № 55/24.03.1928г. Обстоятелството, че годините на издаване на тези нотариални актове са десетилетия преди колективизацията, не е основание за отхвърляне на иска, тъй като правото на собственост се изгубва само с придобиването му от друг правен субект, или с отказ от това право, съгласно чл. 99 от ЗС. Подобно придобиване по делото е доказано само за отчуждените 2380 кв.м. За разликата от 3,555 дка не се установява наследодателите на ищците, респективно те самите да са изгубили правото на собственост, поради което следва за тази част да се уважи иска. Решението на въззивния съд, с което иска е отхвърлен изцяло е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, в частта, с която е отхвърлен иска за не отчуждената част и следва да се отмени. Вместо това предявеният иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ следва да се уважи, като се признае правото на възстановяване на собствеността за разликата от 3,555 дка. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1* от 10.12.2008г., постановено по гр.д. № 1346/2008г. на Варненски окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решение от 02.05.2007г. по гр.д. № 342/2006г. на Варненски РС, с което е отхвърлен иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от В. А. Л. и Б. А. Т. да бъде признато за установено по отношение на О. с. “З” и О. В. , че наследниците на В. Н. Д. , починала на 02.08.1966г. и на Т. Х. Д. , починал на 30.10.1951г са собственици на лозе с площ 3,555 кв.м. в м. “Ш” в землището на гр. В. и вместо това постановява: ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. с. “З” гр. В., при участието на О. гр. В., че наследниците на В. Н. Д. , починала на 02.08.1966г. и на Т. Х. Д. , починал на 30.10.1951г притежават правото на възстановяване на собствеността върху не отчуждената част от имот пл. № 4* по плана от 1956г.с площ 3,555 кв.м. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 10.12.2008г., постановено по гр.д. № 1346/2008г. на Варненски окръжен съд в останалата част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: