Р Е Ш Е Н И Е                       № 316 София, 09 юни 2010 година    В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 267 по описа за 2010 година.   Решение № 86 от 08.03.2010 г. по внохд № 26/10 г. на Окръжния съд-гр. Плевен е оспорено с касационни жалби от частния обвинител Н. В. Р. и подсъдимия Р. Г. А.. Жалбоподателят - частен обвинител, възразява наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК с искане за отмяна на въззивното решение. Жалбоподателят – подсъдим, претендира наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието и отлагане на изтърпяването му по реда на чл.66 НК. Пред ВКС не вземат участие жалбоподателите и подс. Д. Г. Д., а представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: С присъда по нохд № 1694/09 г. на Районния съд-гр. Плевен е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Р. А. и Д. Д. , както следва: на подс. А. – за престъпления по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.55 НК и по чл.131, ал.1, т.5 във връзка с чл.130, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.55 НК, като е осъден за първото - 4 месеца лишаване от свобода, а за второто – на пробация; на основание чл.23 НК на подс. А. е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 4 месеца при строг първоначален режим на изтърпяване в затвор. Подс. Д. е осъден на основание чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 и чл.55 НК и на основание чл.131, ал.1, т.5 във връзка с чл.130, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.55 НК на наказания пробация, като при условията на чл.23 НК е определено едно общо наказание – пробация. На основание чл.25 във връзка с чл.23 НК на подс. Д. е определено едно общо наказание по това нохд и по нохд № 198/09 г. – пробация. По жалби на частният обвинител и подсъдимия А, с оспореното въззивно решение ПОС отменил присъдата на ПРС в частта по чл.131, ал.1, т.5 НК и по чл.23 НК спрямо двамата подсъдими и в тази част прекратил наказателното производство на основание чл.24, ал.4, т.1 НПК. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. По жалбата на частния обвинител Р. Възражението за нарушение на плоскостта на чл.50 във връзка с чл.49 НПК е неоснователно. Наказателното производство за посегателствата срещу Р. не е образувано от прокурора поради наличието на предпоставките на чл.49, ал.1 НПК - защото пострадалият не може да защити своите права и законни интереси поради безпомощно състояние или зависимост от извършителите на престъплението, поради което не е могло да се движи по общия ред, (чл.49, ал.2 НПК), а пострадалият да продължи да поддържа обвинението, при оттегляне на прокурора от участие в производството (чл.49, ал.4 НПК). Цитираното от жалбоподателя решение на ВК на ВС на РБ е неотносимо към правилата по чл.49 и 50 НПК, а касае сроковете за подаване на тъжба по дела от частен характер. От друга страна, ПРС не е установил, че по делото липсва тъжба от пострадалия Р. и е бил длъжен най-напред по реда на чл.248, ал.2, т.2 във връзка с чл.250, ал.1, т.1 НПК, а по-късно и по реда на чл.289, ал.1 във връзка с чл.24, ал.4, т.1 НПК да прекрати наказателното производство в частта по обвинението по чл.131, ал.1, т.5 НПК. Допуснатото от ПРС нарушение е отстранено от въззивната инстанция по реда на чл.334, т.4 НПК. За пострадалият не съществува пречка да реализира правата си чрез подаването на тъжба до съда в срока по чл.81, ал.3 НПК. На последно място, жалбоподателят възразява, че първостепенният съд не е имал право да даде ход на делото по реда на глава 27 НПК, поради наличието на ограничението по чл.369а НПК – „когато деецът е бил в пияно състояние”. Последното действително е било пречка (доколкото със ЗИДНПК – Дв, бр.32 от 2010 г. чл.369а НПК е отменен изцяло), но само в случаите, при които пияното състояние е съставомерен признак на съответното престъпление. Безспорно е, че престъпните състави на чл.194 и 195 НК не се характеризират с такъв признак от обективна страна. По жалбата на подсъдимия А: Подсъдимият възразява, че не извършил кражба, липсват доказателства за това. Възражението е декларативно заявено. Друг е въпросът, че не се държи сметка за редът, по който е протекло разглеждането на делото пред ПРС и за това, че поначало въпросът за авторството е въпрос първо по фактите, а после по приложимото право. Разглеждането на делото пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл.371, т.2 НПК, като съдът е установил, че направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и поради това е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 във връзка с чл.372, ал.4 НПК, като са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт с позоваване на направените самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.становеното от фактическа страна е получило адекватна правна оценка, като са изложени съображенията, предопределили изводът за наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.195, ал.1, т.7 НК. Жалбоподателят иска намаляване на наказанието до предвидения в закона минимум от три месеца, както и приложението на чл.66, ал.1 НК. Индивидуализацията на наказанието на подс. А. е извършено по реда на смекчената наказателна отговорност, в размер малко над предвидения в закона минимум на наказанието лишаване от свобода. В този размер наказанието не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Предходното осъждане на подсъдимия (престъпленията предмет на влезлите в сила три присъди по нохд №№ 1230/96 г., 531/00 и 136/01 г.са в съвкупност по смисъла на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 НК) на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер се явява пречка за отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК. При изложените съображения ВКС не намери основания за отмяна или изменение на обжалваното въззивно решение, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 08.03.2010 г., постановено по внохд № 26/10 г. на Окръжния съд-гр. Плевен.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: