О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 407 София, 24.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4928/2017 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Г. К. М. и П. К. М., чрез процесуалните си представители адв. А. и адв. Н. са подали касационна жалба срещу решение № VІ-83 от 04.08.2017 г. по гр. д. № 1112/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения от ищците иск по чл. 109 ЗС и те са осъдени да премахнат оградата изградена между ПИ 67800.501.404, собствен на К. Г. и Е. С. и ПИ 67800.501.405, собственост на касаторите. В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК ответниците по касация, ищци по иска, са подали отговор, в която вземат становище за неоснователност на жалбата. Ищците Г. и С. Срещу са подали касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 615 от 06.04.2016 г. по гр. д. № 8511/2014 г. на Бургаски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска им иска по чл. 109 ЗС за премахване на съществуващата канализация за отпадни води, обслужваща ПИ 67800.501.405 на ответниците М., която е заустена в канализацията изпълнена в техния имот. Поддържат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срока по чл. 283 ГПК, поради което са допустими. Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: І. По касационната жалба на М.: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен негаторния иск за премахване на оградата, построена между двата имота, съдът е приел за установено, че ищците К. Г. и Е. С. се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор ПИ 67800.501.404 по плана на [населено място] на основание договор за покупко-продажба сключен с [община] на 2.06.1998 г., за който имот преди това на бащата на ищеца през 1958 г. е било отстъпено право на строеж, което са реализирали с построяване на жилищна сграда. През 1964 г. е бил признат за собственик на построената жилищна сграда. Ответниците се легитимират като собственици на съседния ПИ с идентификатор ПИ 67800.501.405, който са придобили през 1966 г. Към тази дата закупеният имот е бил парцел VІІ-533 в кв. 3 по плана на [населено място] с площ от 124 кв. м. През 2002 г. са закупили от [община] още 23 кв. м. от същия имот, съсобствен с общината и индивидуализиран по действащия регулационен план като УПИ VІІІ-443, в кв. 37, целия с площ от 147 кв. м. Същата година са построили жилищна сграда на основание издадено строително разрешение. С гласни доказателства е установено, че между двата имота е съществувала стара ограда, с предназначение на подпорна стена, изпълнена с камъни и кал и ширина от около 70 см., а според друг свидетел - 40 см. През 1988-1989 г. ответниците са построили нова ограда иззидана над старата. Част от свидетелите установяват, че старата ограда е била съборена и след това е построена новата. С приетата по делото техническа експертиза е установено, че новата ограда попада в имота на ищците, тъй като на място не съвпада с имотната граница от 1955 г., нито с определената с протокол от 1958 г. линия за ограда. Не съвпада и с регулационната линия, определена с плана от 1965 г. Между страните са водени съдебни спорове относно точното местонахождение на вътрешната регулационна линия. С влязло в сила решение от 212.03.2005 г. по гр. д. № 189/2004 г. е прието за установено по отношение на касаторите, че в кадастралния план на [населено място] от 1989 г. е заснета грешно границата между двата имота по съществуващата ограда, вместо по имотната граница между УПИ V-442 и УПИ VІІІ-443 по регулационния план от 1965 г., в резултат на което 11 кв. м. от имот 442 по протежение на границата са заснети като част от имот 443 на ответниците М.. В скицата, която е неразделна част от това решение, тази част е повдигната в жълто (л. 154). След влизане в сила на това решение ищците Г. и С., са направили искане да се измени одобрената КК. Със заповед от 10.07.2008 г. на началника на С.-Б. е одобрено изменение на кадастралната карта за ПИ 67800.501.404, който е с площ от 217 кв. м., а имота на касаторите с площ от 135 кв. м. С техническата експертиза е установено и това, че построената от касаторите ограда е изпълнена от тухлена зидария с дебелина от 25 см. Част от оградата, с дължина от 2.90 м., продължава като барбекю, като на височина 1.45 м. барбекюто завършва с плоча с ширина 70 см., като над бабрекюто има и комин. Оградата е изпълнена без строително разрешение. Бургаски районен съд е приел за основателен иска в частта за премахване на оградата като е приел, че с факта на завземане на 11 кв. м. от имота на ищците с построената от ответниците ограда им е създадено препятствие да ползват имота си в пълния му обем, като не е необходимо ищците да доказват дали оградата им пречи. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото. Приел е за установено и това, че в резултат на начина, по който е изпълнена оградата, е създадена невъзможност за извършване на неотложни ремонти в сградата на ищците. Отчел е, че намаляването на разстоянието до оградата е резултат и на разрешеното разширение на сградата на ищците на първия етаж при преустрояването му в магазин-галерия, но е приел, че с преместването на оградата по регулационната линия този проблем ще отпадне. В обобщение на доказателствата е достигнал до извода, че първоинстанционното решение в тази част е обосновано и законосъобразно. В изложението към касационната жалба се иска допускане до касационна проверка по разрешения от съда въпроси: следва ли да бъдат доказани неоснователните действия на ответника, с които същият пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Въпросът касае преценката на фактите, и не съставлява правен въпрос разрешен от съда, който да е обусловил решаващите му изводи, поради което не попада в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос е също относно преценката и е за това – след като ищецът сам с действията си е намалил разстоянието от своята жилищна сграда до оградата, има ли правен интерес от воденето на иска по чл. 109 ЗС. Правният интерес в случая е обусловен от противоправното действие на касаторите, които са завзели част от имота на ищците като са построили ограда не на регулационната линия, а навлизайки в техния имот. Третият въпрос – следва ли да се премести имотната граница с иск по чл. 109 ЗС, ако това води до намаляване на отстоянията до законно построена сграда е неясен. Предмет на иска е премахване на ограда, която е поставена не на вътрешната регулационна граница между съседните имоти. Жилищните сгради в двата имота са построени през шестдесетте години и ситуирането им в имотите е съобразено с действалия регулационен план. На последно място се поддържа, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, която приема, че ищецът по иск по чл. 109 ЗС следва да установи по какъв начин ответникът му пречи на ползването на имота. Въпросът не е разрешен в противоречие с практиката, тъй като с факта на завземане на част от площта на чужд имот се създава пречка за ползването му в пълния му пространствен обхват. Наред с това по делото е установено и това, че е намалено разстоянието от оградата до сградата под установения минимум от 1.50 м., която затруднява обслужването на сградата. По касационната жалба на Г. и С.. За да отхвърли иска за премахване на канализационна инсталация на сградата на ответника, която преминава през имота на ищците, съдът е приел, че тя е изпълнена през 1966 г. при действието на ЗПИНМ в § 253 на който е било предвидено, че при нужда, при преценка на съответните технически служби при народните съвети, отклонение от канали водопроводи, мрежи и др. могат да се прокарват през чужди имоти при спазването на определени изисквания. С приета техническа експертиза е установено прокарването на канализацията от имота на ответника през имота на ищеца, като минава през сградата. Вещото лице инж. Д. е установил при оглед, че при първоначалното изпълнение на инсталацията тръбата е била с диаметър ф100, а след преустрояване и надстрояване на сградата на ответника, с което са се увеличил броят на санитарните възли. Тръбата е заменена с такава с по-голям диаметър ф 200 и е свързана неправилно, без да са спазени техническите норми, към съществуващата каменинова тръба, която е част от канализационната инсталация отвеждаща водите от сградата ищеца. До тази констатация достига и вещото лице инж. И., изпълнила допуснатата допълнителна експертиза (л. 246-251). Експерта е констатирал, че P. тръба с ф 160 е вкарана в каменинова тръба с ф 200 като не е използвана фасонна част (намалител) с ф 160/200, при което не е постигнато качествено уплътняване и водонепропускливост. Тези констатации на експертите не са обсъдени. Обсъдено е установеното от тях по документите, съхранявани в общината, че при издаването на виза на ответника за преустройство на жилищната му сграда, в обяснителната записка част В и К е посочено, че отпадните води от санитарните прибори се отвеждат до съществуващата сградна канализационна мрежа, която е изпълнена с каменинови тръби и диаметър Ф 150. Въз основа на така приетите за установени факти съдът е достигнал до извода, че искът за премахване на канализационната инсталация за отвеждане на водите от сградата на ответника е неоснователен, тъй като тя е изпълнена при спазване на действалите технически правила, извод за което е направен от установеното по делото, че извършеното пристрояването и преустрояването на сградата на ответника е узаконено и пуснато в експлоатация. В касационната жалба са формулирани три въпроса, по които се иска допускане на касационна проверка на основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК. Първият въпрос, е за това следва ли съдът да по предявен негаторен иск да преценява дали незаконният строеж съответства на действалите строителни правила и норми и бил ли е допустим с оглед предвижданията на ЗРП и другите технически и санитарно-хигиенни норми. Той не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Съдът е направил извод, че изпълнената първоначално в имота на ответника канализация за отвеждане на отпадните води от имота на ответника, е била допустима съобразно действалата нормативната уредба по ЗПИНМ, ако няма друго техническо решение. Към момента на изграждането й, имотът, през който е била прокарана, е бил държавен и незастроен. Този начин на прокарване е мотивиран от това, че улична канализация е имало само от към [улица], с която граничи имотът на ищците. Вторият въпрос съставлява твърдения за необоснованост на решението и може да бъде основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение, в случай че е допусната касационната му проверка. Поставените като трети и четвърти въпроси, които са за това дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот в резултат на незаконен строеж (има се предвид изпълнението на канализацията в имота на ответниците при пристрояването и надстрояване на жилищната сграда през 2000 г.) и доказани други вредни въздействия съставляват създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС, четвъртият, преформулиран съобразно правомощията на касационния съд, е процесуален и се отнася за задължението на съда да обсъди всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка, обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. В случая липсва обсъждане на установеното неправилно свързване на тръба P. от канализационната инсталация за отвеждане на води от имота на ответника с камениновата тръба в имота на ищеца; на това, че в имота на ответника са изградени два броя сградни канализационни отклонения (СКО) при извършването на преустройство и надстрояване на сградата и дали са направени за да обслужват имота, без да преминават през чужд имот; липсата на ревизионна шахта в имота на ищеца за обслужване на изградените три СКО в него, описани в детайли от тричленната експертиза (л. 283 на гърба) експертиза. По изложените съображения ще бъде допусната касационна проверка на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, в частта, с която е отхвърлен иска на касаторите по чл. 109 ЗС за премахване на съществуващата в имота им канализация за отпадни води, обслужваща ПИ 67800.501.405, собствен на ответниците М.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № VІ-83 от 04.08.2017 г. по гр. д. № 1112/2016 г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Г. К. М. и П. К. М.. Определението в тази част е окончателно. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-83 от 04.08.2017 г. по гр. д. № 1112/2016 г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на касаторите Г. и С. в частта, с която е потвърдено решение № 615 от 06.04.2016 г. по гр. д. № 8511/2014 г. на Бургаски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от тях иск по чл. 109 ЗС за премахване на съществуващата в имота им канализация за отпадни води, обслужваща ПИ 67800.501.405, собствен на ответниците М.. УКАЗВА на касаторките да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 53.27 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението. След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: