Р Е Ш Е Н И Е
№ 158
Гр.София, 28 март 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ЦЕКОВА
В присъствието на прокурора ЛАКОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 455/13 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК.
Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.347/10 г. по описа на РС-Белене, В.Н.О.Х.Д.580/11 г.по описа на ОС-Русе А. А. А., с което се иска възобновяване на наказателното първоинстанционно производство, посочено по номер на постановената задочна присъда. Твърдяното основание е осъждане на невинен човек.
В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения и самият той поддържат искането.
Прокурорът от ВКП не намира основания, налагащи възобновяване на производството.
Същото се отнася и за призования и явил се граждански ищец.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното:
Присъдата на РС-Бяла е влязла в сила на 08.12.11 г.,когато е постановено решението на второстепенната съдебна инстанция. Пред ВКС са представени сведения,че А. е задържан в Република Гърция на 09.01.13 г. и на 06.02.13 г.е екстрадиран в Република България. Началото на изтърпяване на наказанието за него е с дата 06.02.13 г. Следователно, без значение дали като ден на узнаване се приеме датата на задържане в Гърция или датата,на която е станало предаването и е започнато да се търпи наказанието лишаване от свобода, наложено по влязлата в сила присъда, след като депозираното искане за възобновяване на наказателното производство е от 22.02.13 г. То е допустимо, тъй като е предявено в регламентирания в нормата на чл.423,ал.1 вр.чл.421,ал.3,пр.2 НПК срок-шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда от страна на задочно осъденото лице.
Преди разглеждане по същество на процедурата, ВКС се счита задължен да обсъди един важен въпрос. Видно от представените от прокуратурата доказателства в контекста на задочното осъждане на А., той е екстрадиран от Гърция по Европейска заповед за арест /ЕЗА/ във връзка с изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от три години, наложено по присъда № 232/10.10.11 г.,постановена по Н.О.Х.Д.347/10 г.по описа на РС-Бяла, потвърдена с решение № 161/08.12.11 г.по описа на ОС-Русе, влязла в сила на 08.12.11 г. –това е процесното дело.
ЕЗА е издадена на 12.05.12 г. и в нея е описано, че лицето не се е явило лично на съдебния процес, в резултат от който е постановено решението, както и че решението не му е било връчено,но това ще бъде направено незабавно след предаването и при връчването лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което производството МОЖЕ да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства и може да се стигне до отмяна на първоначалния акт. По този начин е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл.40,ал.2,т.4 от ЗЕЕЗА, нова съгласно измененията, публикувани в Д.в-к, бр.50 от 19.07.11 г. В съответствие със съдържанието на тази норма, важащо за българската съдебна институция, оправомощена да се произнася по ЕЗА и респективно чуждите институции в рамките на ЕС, натоварени със същите правомощия, може да се откаже екстрадиция по ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка задържане, постановени в съдебен процес без личното участие на лицето, освен ако в заповедта изрично не се съдържа информация за изпълнение на някое от описаните условия,едно от които е изложеното по-горе.
След като лицето е предадено за изтърпяване на наказание в рамките на тази изпълнена процедура, както е в настоящия случай, при поискано от него преразглеждане по реда, предвиден в НПК като национален закон в тази връзка, се изследва цялостното му познание за воденото срещу му наказателно производство. Съдът понастоящем не е обвързан с разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК за задължително възобновяване на делото при предоставени гаранции, без да се преценява дали искателят е знаел за съдебното производство срещу него или не. Тази предпоставка остава за приложение при общото екстрадиционно производство и при ЕЗА преди коментираните изменения на специалния закон, ако се приеме, че действително е дадена гаранция.
По съществото на процедурата се констатира следното:
Досъдебното производство е образувано срещу А. А. на 01.10.09 г. по данни за извършено от него престъпление по чл.206,ал.3,пр.2 вр.ал.1 вр. чл.29, ал.1,б.А НК. Още първоначално е било установено,че лицето не може да бъде намерено на известния адрес, обявено е за издирване и дори се е наложило спиране на наказателното производство с постановление на прокурор от РП-Бяла от 17.12.09 г./л.97 от ДП/. На 15.07.10 г.поради лично явяване на А. в РУМВР-Бяла, производството е възобновено /л.98 от ДП/. На 15.07.10 г. е привлечен в качеството му на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение Подписка /л.123 от ДП/. Тогава той е посочил различен от постоянния му адрес в гр.Б.,такъв в гр.Р. С приложено на л.127 от ДП постановление, прокурор от РП-Бяла на 31.08.10 г. отново е спрял наказателното производство поради невъзможност да бъде открит А., въпреки обявяването му за издирване. На 04.11.10 г.производството е възобновено поради довеждане на лицето в РУП Бяла, иззето е досъдебното производство от разследващия го дотогава полицай и е предадено на друг /л.128 от ДП/. На л.134 от ДП искателят е изготвил собственоръчно автобиография, в която е посочил като постоянен адрес този в гр.Р., а като настоящ-този в гр.Б.Същия ден- 04.11.10 г.-финално е привлечен в качеството на обвиняем и отново му е взета мярка за неотклонение Подписка /л.136 от ДП/. На л.138 от ДП е приложен протокол за предявяване на разследването на А. с дата 04.11.10 г. На 15.11.10 г.водещият разследването е изготвил постановление с мнение за предаване на лицето на съд за извършено престъпление по чл.206,ал.3,пр.2 вр.ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.А НК.
На 22.11.10 г.делото е влязло в съда с изготвен обвинителен акт. На л.7 от Н.О.Х.Д.347/10 г.по описа на РС-Бяла, е приложено разпореждане на съдия-докладчик от 24.11.10 г.,в което е указано да се изпрати препис от обвинителния акт на подсъдимия, като му се съобщи, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК, в съответствие с нормата на чл.254, ал.4 НПК. Вследствие на поредно неуспешно призоваване от гр.Б., гр.Р. и от с.Г.с., Врачанско, е поискана справка от МВР дали има данни за напускане от А. на границите на РБ. На л.40 от съд.дело е приложена такава справка и от нея е видно, че на 22.11.10 г. искателят като пешеходец е напуснал страната през ГКПП Кулата, без да има данни за завръщането му в РБ. В съдебно заседание на 04.04.11 г.РС-Русе е изменил мярката за неотклонение на А. от Подписка в Задържане под стража и е поискал обявяване на лицето за държавно издирване. С писма, приложени на л.52,59, 61,68,75 от съд.д. съдът е бил уведомяван за обявяване на лицето за местно издирване с бюлетин № 99/ 11 г.на ОДМВР-Русе и за общодържавно издирване с телеграма № 16429/ 29.04.11 г.на ГД”КП”-София и че въпреки щателното издирване не е издирено. В съдебно заседание на 19.09.11 г. районният съд е поискал определяне на служебен защитник от съответната адвокатска колегия. Назначил е такъв в съдебно заседание на 10.10.11 г.и на основание чл.269, ал.3,т.1 и 2 НПК е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия. Същият ден е постановена и процесната присъда, след което мярката за неотклонение спрямо А. е била изменена в Подписка.
Служебният защитник е атакувал съдебния акт на РС-Бяла. След нередовна процедура по призоваване на искателя, въззивното производство, образувано по жалбата, е разгледано в негово отсъствие. Интересите му са защитавани от служебен защитник.
Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане.
Това възобновяване обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за отпочнато срещу му дело.
Казаното дотук не е самоцелно. Подредено съдържателно, логически и смислово по този начин, то стои в основата на анализа на важимата към този казус норма на чл.423,ал.1,изр.2 НПК. А. несъмнено е имал понятие, че е привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство. Органите на последното не могат да бъдат упрекнати в сериозно бездействие и незачитане на критериите, поставени от ЕСПЧ, за протичане на делото в разумен срок. Прокурорът, като “dominus litis” на досъдебна фаза, в рамките на дадените му от НПК правомощия, е пристъпвал към спиране на наказателното производство, до явяване и/или довеждане на лицето, което не е намирано на съответни адреси. Делото два пъти е възобновявано, като втория път е сменен и водещият разследването с оглед по-бързо приключване на производството. Повдигнато е финално обвинение и същия ден е предявено разследването. В протоколите за това искателят е препотвърдил адреса си в гр.Русе.
Към този момент за него се е изпълнявала мярка за неотклонение Подписка, както е и отразено в приложението към обвинителното заключение /ясно е, че под думата преписка в частта по мярката за неотклонение се има предвид подписка/, съгласно чл.232,ал.4 НПК и приложението към обвинителния акт, съгласно чл.246,ал.4 НПК. В съответствие с правилата на същата, той е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Очевидно обаче не го е сторил, тъй като осемнадесет дни след предявяване на разследването и в деня на внасяне на обвинителния акт, ведно с материалите по делото в съда, той е напуснал пределите на страната, без да уведоми органа на досъдебното производство за това.
В конкретния казус се приемат за налични предпоставки за укриване, безспорно присъствуващи след призоваване на подсъдимия от известните по делото адреси и щателното му издирване, извлечими по посочените в мотивите на решението документи, събрани от РС-Бяла. При това положение няма как да се очаква А. да бъде уведомен за отпочналото срещу му съдебно производство. В този случай решаващият съд е трябвало да избере дали да спре производството във връзка с предпоставките на чл.25,т.2 НПК или да премине към задочно разглеждане при наличие на някое основание по чл.269,ал.3 НПК.
Собственото на осъдения поведение стои в основата на невъзможност за уведомяване за развитието на наказателния процес, в рамките на който той е знаел, че е обвинен в извършване на тежко престъпление. След предявяване на разследването А. е бил изправен пред два варианта- да бъде прекратено наказателното производство срещу него и да бъде отменена мярката за неотклонение Подписка или делото да продължи в съдебна фаза. Докато не е имало яснота за съдбата на наказателното производство, изясняването на който въпрос в никакъв случай не е излязло извън рамките на разумния срок, осъденият е следвало да спазва задълженията си, поети с взетата по-рано и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка.
Отделен е въпросът дали поради неспазване правилата за изпълнение на тази мярка за процесуална принуда, констатирано още на фаза досъдебно производство, поради което и делото е било спряно, не е следвало органът по разследване да премине към изменение на същата в по-тежка. Това е сторил съдът. И въпреки че поначало е имал възможност за разглеждане на делото задочно по силата на чл.269,ал.3,т.1 НПК, той е положил максимални усилия за щателно издирване на лицето, след което е намерил за налични предпоставките и на чл.269,ал.3,т.2 НПК.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира,че искането за възобновяване не следва да бъде уважавано. Затова
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.347/10 г.по описа на РС-Бяла, В.Н.О.Х.Д.580/11 г.по описа на ОС-Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|