Ключови фрази


1

6


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 538

София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети май , две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4869/2021г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. ,чрез адв В.Г. от АК -Варна срещу решение № 1340 от 27.7.2021г. по в. гр. дело № 1386/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 17.02.2021г по гр.д № 9240/2020г на Варненски районен съд Отхвърлен е иска на касатора по чл.124, ал.1 от ГПК , че не дължи на „Електроразпределение – север “ АД сумата 5914,03 лв., представляваща начислена от дружеството по корекционна процедура стойност на потребена електроенергия за период от 04.11.2015г до 22.05.2020г.,за което е издадена фактура с дата 02.06.2020г
Въззивният съд е приел,че правоотношението с ищеца се регламентира от действащия ЗЕ, същият е потребител на ел.енергия за битови нужди за недвижим имот в [населено място] ,присъединен кам ел. мрежа и електроснабден за периода на корекцията.
Начислението, което ищецът оспорва ,е фактурирано след извършена проверка по КП от 22.05.2020г,съставен от служители на ЕПР „Север“ ,при която са снети показания от СТИ в присъствие на един свидетел , електромерът е подменен с нов и предаден на експертиза от БИМ, РО Варна .Извършен е софтуерен прочит на паметта на СТИ,на тарифа която не е визуализирана на дисплея. Установена е цялата потребена енергия от абоната ,вкл. показанията записани в невизуализиран регистър 1.83., които не са били начислявани през процесния период, при редовния месечен отчет./чл. 55 , ал.2 ПИКЕЕ/ Вещото лице по назначената съдебно- техническа експетиза е отговорило на множество въпроси и потвърждава констатациите по протоколите Количеството от 33604кВтч. е преминало през електромера и се сочи като математически точно оснойностено , съобразно утвърдените от КЕВР цени , действали за процесния период .СТИ е метрологично годно, ,като при монтирането му на 03.11.2015г е с нулеви показания на тарифите за потребители , както е установено от протокола при първоначалния монтаж .Електромерът не е включен в системата за дистанционен отчет (СМАРТ) ,бил е нов и неупотребяван при монтажа и след като не е бил включван към захранващата мрежа ,технически не е възможно показанията в регистър 1.83 да са били различни от нулеви. При установените по делото факти въззивният съд е приел,че корекцията е извършена по действащите ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/приети от регулатора съгласно чл.83, ал.1 ЗЕ. В настоящия случай ,изискванията на чл.55 ПИККЕ/обн ДВ бр.35/30.04. 2019г/,са били изпълнени и редът за констатиране и протоколиране в чл. 49 ,ал.3 , 4 от правилата е спазен.Така релевантите факти по основанието и размера на вземането са доказани от ответника,който носи и докадзателствената тежест. Корекцията е извършена законосъобразно .

Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е в нарушение съдпроизводствени правила ,тъй като негови доводи не са обсъдени ; противоречи на материалния закон-поради нарушение на императивни норми и без да съществува материаланоправно основание за ответника

Твърди,че не е делегирано от закона право на ответника да коригира сметки.,за част от корекционния период приложеният от въззивния съд ПИККЕ не е бил приет и не е действал.В изложение се навежда основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК по три формулирани въпроса,първият от които процесуалноправен - за задължението на въззивния съд да обсъди относимите доводи и възражения , както и всички доказателства. Противоречието е с ТР №1 2013г ОСГТК. Като необсъден се сочи доводът за противоречие на подзаконовата уредба с чл.86, ал.3 т.2 ЗЕ, поради това на следващо място се формулира въпрос има ли сочената законова норма императивен характер и дали чл. 56 ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/ е в противоречие с нея, т. е операторът да има вземане към ползвателя ,свързано с преизчислениие. Според защитата, не е делегирано от закона право на последния да коригира сметкиЗа част от корекционния период приложения от въззивния съд ПИККЕ не е бил приет и не е действал.Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се сочи и по въпрос за периода на корекция по чл.55 ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/- може ли да обхваща периода преди влизане в сила на Правилата , като съображения за отрицателен отговор са включени като част от съдържанието на въпроса .

Ответникът по жалбата„Електроразпределение – север “АД, чрез адв Н.Банков е депозирал отговор. Изтъква се липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и че касаторът не е обосновал достъпа до касация по критериите разяснени в ТР №1/2009г ОСГТК на ВКС Първият правен въпрос е зададен бланкетно , по втория въпрос не е налице твърдяната колизия и противоречие .По третия въпрос е налице установена практика на ВКС за точно тълкуване на закона. При обосновката на въпроса некоректно се смесва предполагаемото количество по чл.50-54 ПИККЕ, с точно отчетеното в невизуализиран регистър - чл.55 ПИККЕ.
Претендират се разноски .
Върховен касационен съд 3-то г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване .

Първият формулиран процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора тълкувателна практика на ВКС и основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК не е налице . Доводът на въззивния жалбоподател ,че правилото на чл.56 ПИККЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/ противоречи на законовите разпоредби ,в частност чл.98в,чл.86, ал.3 т.2 ЗЕ е отхвърлен от въззивния съд , след като в мотивите на решението се обосновава, че приложимата подзаконова уредба е в рамките на законовата делегация на чл. 83, ал.2 ЗЕ с оглед измененията на чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ,като преизчисляването и едностранната корекция , извършена от ответника – оператор на съответната мрежа,е съгласно претите от регулатора правила, по които се е развила процесната корекционна процедура и която нормативна уредба е приложима в случая.
Двата формулирани в изложението материалноправи въпроса вече са намерили отговор по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК в Решение №77/30.05. 2022 г. по гр.д № 2708/2021 година на ВКС ,Трето г.о ,Решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр.д. №4178/20 г. Трето г.о. на ВКС и Решение №60269/ 27.05.2022 год. по гр.д №1054 /2021г Трето г.о на ВКС, , която установена практика се споделя от настоящия състав на ВКС.Подзаконовата уредба, обективирана в чл.55 и чл.56 ПИКЕЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019г/, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително на чл.86 ЗЕ и неговите алинеи ; не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.183, чл. 200 ЗЗД ), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.Налице е подзаконово възлагане на вземането,легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи,което също не е в стълкновение с императивна материалноправна норма и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен .
При специална уредба , която не противоречи на закона и не нарушава защитата на потребителите,е налице законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия.
В Решение № 60215 от 09.12.2021г. по гр.д. №4178/20 г. и Решение №60269/ 27.05.2022 год. по гр.д №1054 /2021г ,двете на Трето г.о ВКС е разяснено ,че за определяне на приложимата правна уредба ,правнозначим е момента на съставяне на констативния протокол,установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време,както следва от § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г. В установената практика на ВКС е разяснена и правната същност на коригирането на сметката на потребител едностранно от доставчика в периода след влизане в сила на промените на чл.98а, ал.1 т.6 и чл. 83,ал.1 т.6 ЗЕ, които разяснения запазват значението си и след приемането на сега действащите ПИКЕЕ/обн.ДВ от 30.04.2019г/ .
Ето защо не е налице и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по поставените въпроси.
Дължат се разноски на ответника по жалбата , те са установени в размер на 1500лв ,за което е приложен списък.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване Решение № 1340 от 27.7.2021г. по в. гр. дело № 1386/2021г. на Варненски окръжен съд,

Осъжда Д. И. Д. от [населено място] , общ. Б. да заплати на на „Електроразпределение – север “АД [населено място] сумата 1500лв разноски за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.