Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр. София , 14 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1338/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия И. А. чрез защитника му адв.Д. срещу решение №274 от 10.08.2015 г., постановено по внохд №515/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, на основание чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Релевираното оплакване по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се обосновава с несъответствие на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите отговорността обстоятелства- ниската стойност на нанесените на пострадалата щети и сравнително младата възраст на подсъдимия и целите по чл.36 от НК. Моли се да бъде изменено обжалваното решение, като бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият А. следва да понесе. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия-адв.Д. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като счита, че не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В последната си дума подсъдимият моли да му бъде намалено наказанието му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №119 от 08.04.2015 г., постановена по нохд №948/2015 г., Софийски градски съд, НО е признал подсъдимия И. М. А. за виновен в това ,че на 30.04.2014 г.,около 17,15 часа в [населено място],в парк „име“, в близост до [улица],при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 405,32 лв.от владението на Г. В. Ц. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 пр.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ и чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим , в затвор. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия А. ,пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №515/2015 г., приключило с решение №274 от 10.08.2015 г.,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи,че въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, а направените правни заключения, е намерил за законосъобразни. Определеното на жалбоподателя наказание лишаване от свобода в размер на шест години /след редукцията по чл.58 а ал.1 от НК- четири години/ отговаря на обществената опасност на деянието / с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения / и на дееца. За престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно са преценили решаващите съдилища не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Сочените от защитата обстоятелства като смекчаващи отговорността – ниската стойност на нанесените на пострадалата вреди от престъплението около 140 лв. и сравнително младата възраст на подсъдимия са били предмет на обсъждане от страна на въззивната инстанция /л.21-22 от съд.дело/. Настоящият касационен състав не намира за смекчаващо отговорността обстоятелство „сравнително младата възраст“ на подсъдимия ,който към момента на извършване на престъплението е бил на 33 години. . За да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, „младата възраст” на извършителя следва да бъде близка до непълнолетието, тъй като именно това е възрастта, в която изградените морални императиви не са достатъчно устойчиви ,а личността на дееца е все още неукрепнала и склонна на известно лекомислие. На следващо място, стойността на щетите, причинени на пострадалия поначало следва да бъде съобразена при реализацията на наказателната отговорност на подсъдимото лице, но в конкретния случай това обстоятелство е без особено значение и не може да доведе до намаляване размера на наказанието на А., доколкото върнатата на пострадалата вещ е в резултат на доброволното й предаване от св.Б.-служител на заложна къща, а не е следствие от доброволен акт на подсъдимия. Неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства не се набелязват. На следващо място, фактът,че подсъдимият е осъждан многократно /11 пъти/, като болшинството от осъжданията му са за престъпления срещу собствеността, сочи на трайно изградени престъпни навици и липса на какъвто и да е било поправителен ефект от търпените до този момент наказания лишаване от свобода .Очевидно е, че същите не са произвели необходимия положителен ефект и не са му въздействали в посока да преосмисли поведението си и го приведе към спазване на закона и добрите нрави. В заключение, не се установяват основания за корекция на наложеното на подсъдимия И. М. А. наказание лишаване от свобода,в посока неговото намаляване, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №274 от 10.08.2015 г.,постановено по внохд №515/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/