Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 292_11_dec_290gpc_cf.doc Р Е Ш Е Н И Е № 413 С., 04.11. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Борислава Лазарова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 292 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на правосъдието в качеството му на централен орган по Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. като представител на Х. Л. П. срещу въззивно решение от 03.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 667 /2010 г. на Софийския апелативен съд, г.о., І с-в., с което е обезсилено като недопустимо решение от 07.06.2010 г. по гр.д. № Е 7235 /2009 г. на Софийски градски съд, VІ бр. с-в. на СГС, с което е отхвърлена молба на Х. П. на основание чл.21 вр. чл.8 от посочената по-горе Х. конвенция за ефективно упражняване на правото на лични отношения с неговия роден през 2003 г. син, с местоживеене в [населено място]. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 719 /16.05.2011 г., на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуално-правния въпрос: при определен с влязло в сила бракоразводно решение на български съд режим на лични отношения между родител и малолетно дете, попада ли в правораздавателната компетентност на Софийски градски съд и Софийския апелативен съд произнасянето по молба по чл.21 Х. Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (нататък и само Конвенцията), за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - за да се създаде съдебна практика по прилагането на посоченото правило. Касационните оплаквания са за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон – въззивният съд не е съобразил, че с молбата, която е подадена при спазване на изискванията на процедурата по Конвенцията, е поискано организиране на ефективно упражняване на правото на лични отношения на молителя с местожителство в САЩ и на неговия малолетен син с местожителство в България, това е предмет на молбата и понеже Конвенцията съдържа изрично позоваване на интересите на детето и цели да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняване на правото на лични отношения; компетентността на съда произтича изрично от чл.22а,ал.1 от ЗЗакр.Д, а съгласно чл.21 от Конвенцията молбата се подава до централния орган на договарящата държава, в случая М. на правосъдието; неправилен е изводът, че МП не разполага с правомощия да променя или изменя вече определен от съда с влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения между бащата и детето, защото режимът на лични отношения не се решава със сила на пресъдено нещо и може да бъде преразгледан, а МП като централен орган е длъжно да предприема необходимите мерки за отстраняване на всички пречки за упражняване на това право, в случая мерките следва да бъдат съобразени с възможностите на бащата да се среща със сина си, съгласно Конвенцията терминът „право на лични отношения” включва правото да се отведе детето за определен период на място, различно от неговото обичайно местопребиваване. Майката на малолетното дете М. Г. Г. оспорва основателността на касационната жалба, твърди, че съгласно разпоредбата на чл.1 от Конвенцията тя има за цел да осигури незабавно връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани незаконно в някоя от договарящите държави, а чл.4 предвижда като предпоставка за приложението на Конвенцията да бъде нарушено правото на упражняване на родителски права или правото на лични отношения, в случая предпоставките не са налице, доколкото детето от 2004 г. живее в България и местопребиваването му не е променяно, а упражняването на родителските права е предоставено на майката с влязло в сила решение на ВТРС по гр.д. от 2005 г., който е определил конкретен режим на личи отношения, решението на българския съд е признато от компетентния съд в САЩ на 04.08.2008 г., за периода от 2004 г. до сега бащата нито веднъж не е дошъл в България и не се е възползвал от определения режим на лични отношения да види детето. Жалбоподателят обобщава, че за да е приложима Конвенцията и МП да има компетентност като централен орган по нея, е било необходимо местопребиваването на детето да е било променено непосредствено преди молбата за съдействие, което не е осъществено, а при липсата на основанията за приложение на Конвенцията, молбата е неприложима. Прокурорът от В. изразява становище за неоснователност на жалбата, поддържа, че в случая намира приложение чл.22а ЗЗакр.Д и компетентен да се произнесе по установения с бракоразводно решение режим на лични отношения е районният съд, който е определил същия съгласно чл.59 СК, тази компетентност не се дерогира от чл.22а ЗЗакр.Д., тъй като в случая не са налице нарушения на установения режим на лични отношения, визирани в чл.4 от Конвенцията. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос: При определен режим на лични отношения между родител и негово малолетно дете с влязло в сила бракоразводно решение на български съд, признато от съд в държавата по местопребиваването на родителя и при липса на данни за промяна в местопребиваването на детето след влизане в сила на решението, както и за прехвърляне и задържане на детето, за опасности за детето, в правораздавателната компетентност на Софийски градски съд и Софийския апелативен съд не попада произнасянето по молба на М. на правосъдието на основание чл.21 Х. Конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съдържаща искане за определяне на различен от определения режим на лични отношения между родителя с местопребиваване в друга държава (страна по конвенцията) и детето с местопребиваване в Р. България. Отговорът на въпроса се съдържа в разпоредбата на чл.22в, ал.2 ЗЗакр.Д съгласно която : В производството по чл.22,ал.1 от ЗЗакр.Д (По молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Конвенцията) съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права. В резюме : при наличие на определен от български съд режим на лични отношения, произнасянето по молба на МП по чл.21 от Конвенцията би било допустимо при промяна в местопребиваването на детето, извършена в нарушение на определения режим при прехвърляне или задържане на детето и при опасности за детето, за да бъде възстановен определеният от съд режим (съобразеното със съдебно решение статукво отпреди промяната). По обжалваното решение : За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че : По същество заявителят, на който е определен режим на лични отношения с бракоразводно решение в Р. България, признато в САЩ, иска определяне на друг ред за лични отношения с детето, което живее с майка си в Р. България и не е напускало страната незаконно; ако определеният режим не се спазва, компетентни да се произнесат са органите на съдебната власт и съдебното изпълнение, а не съдът да бъде сезиран от МП – централният орган по Конвенцията. При влязъл в сила съдебен акт този орган (МП) не разполага с правомощия да променя определения от съда режим на лични отношения между бащата и детето; в този случай редът е друг и не могат да се прилагат разпоредбите на Конвенцията. По наведените касационни основания : С оглед дадения по-горе отговор на изведения въпрос и при липсата на данни за нарушение на определения от съд режим на лични отношения, за промяна на местопребиваването на детето, за прехвърляне и задържане на детето, за опасности за детето, следва да се приеме, че доводите на МП са неоснователни. Независимо от това, че МП е спазило процедурата за подаване на молба и представителство съгласно Конвенцията, то исканията му не се основават на чл.21 от Конвенцията, доколкото МП не иска нито съдействие по организиране, нито закрила на ефективно упражняване на правото на лични отношения, които вече са определени от български съд с влязло в сила решение, нито спазване на тези условия, а определяне на нов режим на лични отношения, но не от съда, който е определил настоящия режим на лични отношения. Основателни са доводите на майката на детето и на прокурора, че исканията на МП попадат между визираните в хипотезиса на чл.22в, ал.2 ЗЗакр.Д случаи, които съгласно диспозицията на разпоредбата са извън обхвата на Глава ІІІ от този закон и извън обхвата на Конвенцията. По изложените съображения следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни, а изводите на въззивния съд са правилни. Следователно жалбата е неоснователна и съгласно правомощията на касационната инстанция решението на Апелативния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора искането на М. Г. Г. да и бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство в касационното производство е основателно за сумата 300 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА: въззивно решение от 03.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 667 /2010 г. на Софийския апелативен съд, г.о., І с-в. Осъжда Х. Л. П. р. на 9.07.1959 г., с ЕГН [ЕГН], с лична карта на САЩ №[ЕИК], с местопребиваване в САЩ, щата И., [населено място], [улица], да заплати на М. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], от гр. „Велико Т.”, [улица], сумата 300 лева за процесуално представителство в касационното производство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.