Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 16.02.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4575 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби от А. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Л. и от [фирма] [населено място], [община], представлявано от управителя В., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение от 11.03.2015г. по в.гр.д. № 36 по описа за 2015г. на Окръжен съд Монтана, с което е частично обезсилено решение от 23.10.2014г. по гр.д.№ 70050/2014г. на Монтански районен съд досежно предявения иск по чл.26 ал.1 изр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижими имоти с н.а. № 159 от 28.06.2011г. поради заобикаляне на закона, в която част делото е върнато за ново разглеждане на районния съд и е потвърдено решение от 23.10.2014г. на МРС в частта, с която е отхвърлен иска по чл.26 ал.2 изр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на същия договор за продажба поради невъзможен предмет, както и в частта, с която е отхвърлено искането за отмяна на н.а. № 159 от 28.06.2011г. С определение № 1079 от 13.11.2015г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК само по жалбата на А. Г. А. по въпроса: Когато дава различна от посочената от ищеца правна квалификация на иска, съдът произнася ли се по непредявен иск и следва ли в тази хипотеза да обезсили решението като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане или следва да се произнесе по съществото на спора по дадената от него правилна правна квалификация?, по който е констатирано противоречие с приетото в решения № 329 от 20.12.2011г. по гр.д. № 1789/2010г., 364 от 11.02.2013г. по гр.д. № 155/2012г. на ІІІ г.о., № 45 от 20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г. на ІІ т.о. и № 439 от 23.07.2010г. по гр.д. № 476/2009г. на І. г.о. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част, с която е обезсилен първоинстанционния акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. В съдебно заседание страните не се явяват. Касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира направените разноски, съобразно представен списък. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Между страните е сключен с н.а. № 159 т.V рег.№ 6050 д.399/11г. договор за покупко-продажба, по силата на който [фирма] [населено място] продава на А. Г. А. сграда с друго предназначение, с Р. 962кв.м. по актуална скица, а по документ за собственост сграда - ново хале, масивна монолитна, с метални форми с площ 600кв.м., с двуетажна битова част, находяща се в централния стопански двор на [населено място], построени в държавен имот с № 927011 в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 46036, [община], целия с площ от 9.992дка с начин на трайно ползване стопански двор и сграда - склад за зърнени храни с Р. 772кв.м. по актуална скица, а по документ за собственост сграда - склад за зърно и навес при зърносушилня с Р. 600кв.м., построени в държавен имот с № 927007 в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 46036, [община], целия с площ от 6.346дка с начин на трайно ползване стопански двор за сумата 3 500лв., изплатена напълно. Ищецът е подал на 31.01.2014г. искова молба, с която е предявил два обективно съединени иска за прогласяване на нищожност на сключения между страните на 28.06.2011г. договор с н.а. № 159 т.V рег.№ 6050 д.399/11г. : поради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет. Не се спори, че [фирма] [населено място] е настоящето наименование на фирма [фирма] [населено място], която към датата на процесната продажба /28.06.2011г./ се е представлявала от едноличния собственик на капитала Г. П.. По делото е представен препис от решение на едноличния собственик за извършване на продажбата, отразено в Протокол от 24.06.2011г. С нарочна молба от 5.02.2014г. /преди да бъде връчена исковата молба на противната страна за отговор/, ищецът е поискал вместо „заобикаляне на закона”, основанието за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД да се счита „противоречие със закона”. Двете основания са обосновани с идентичен довод за нарушение чл.147 ал.2 ТЗ, във вр.с чл.137 ТЗ. Ответната страна е изразила становище и по двете така посочени основания /„заобикаляне на закона” и „противоречие със закона”/. Съдът, в изготвения в съдебно заседание на 18.06.2014г., доклад като правно основание за първия предявен иск, е посочил нормата на чл.26 ал.1 изр.1 ЗЗД /„противоречие със закона”/. Приел е и че е сезиран и с иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, който е разделил в отделно производство При постановяване на съдебния си акт, районният съд в мотивите и в диспозитива е посочил, че се произнася по иск с правно основание чл.26 ал.1 изр.2 ЗЗД /„заобикаляне на закона”/. Въззивният съд, като е посочил, че първата инстанция е била длъжна да разгледа предявения иск, така както е формулиран от ищеца и след като е констатирала неправилно произнасяне по иск с правно основание чл.26 ал.1 изр.2, вместо по чл.26 ал.1 изр.1 ЗЗД, е достигнал до извод, че е налице произнасяне по непредявен иск, поради което е обезсилил решението в тази част и е върнал делото за ново разглеждане. Относно втория предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД – за нищожност на сключения договор поради невъзможен предмет, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния за неоснователност. Досежно този иск касационно обжалване не е допуснато и въззивния акт е влязъл в сила. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд за недопустимост на постановения акт, като по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното: Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. Когато обаче, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, въззивният съд счете, че следва да бъде дадена правна квалификация на иска, която е различна от дадената от първата инстанция /какъвто е настоящия случай/, той следва да разреши спора въз основа на даденото от него действително правно основание, като обсъди доводите на страните и изложи собствени мотиви относно основателността на претенцията /вж. решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д. № 516/2009г. на ІІ т.о./ Когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта на решението /вж. ТР №2 от 29.02.2012г. по т.д. №2/2011г. на ОСГТК на ВКС/. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен в частта, с която е обезсилено решение от 23.10.2014г. по гр.д.№ 70050/2014г. на Монтански районен съд и делото му е върнато за ново разглеждане. /В останалата част решението е влязло в сила/. Спорът не може да бъде разрешен от настоящата инстанция, защото липсва произнасяне по същество от страна въззивния съд. Делото следва да му бъде върнато, като при новото разглеждане съобразно т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следва да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти,разпредели доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. На основание чл.294 ал.2 ГПК искането за разноски следва да се разгледа от въззивния съд. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 11.03.2015г. по в.гр.д. № 36 по описа за 2015г. на Окръжен съд Монтана в частта, с която обезсилено решение от 23.10.2014г. по гр.д.№ 70050/2014г. на Монтански районен съд досежно предявения иск по чл.26 ал.1 изр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижими имоти с н.а. № 159 от 28.06.2011г. поради заобикаляне на закона и в тази част е върнато за разглеждане на Районния съд и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 изр.1 ЗЗД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.