О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 143 гр.София, 19 април 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1171/ 2022 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Д. Н. Я. и И. Т. Я. срещу определение на Софийски апелативен съд № 2575 от 05.10.2021 г. по гр.д.№ 788/ 2021 г., с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели и на особения представител на ответниците М. Н. И. и Д. Л. И. за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 884 от 23.07.2021 г. в частта за разноските. Жалбоподателите поддържат, че неправилно въззивният съд счел, че е възможно да бъдат осъдени да заплатят на особения представител на ответниците М. Н. И. и Д. Л. И. дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено представителство по реда на чл.47 ал.6 ГПК. Според тях е възможно да бъдат осъдени да заплатят това възнаграждение единствено по сметка на бюджета на съда, пред който е осъществено представителството. По въпроса „На кого следва да заплати по силата на съдебно решение разноските за особен представител тази страна, която не ги е внесла предварително преди разглеждане на производството, за което се дължат?“, имало установена от ВКС практика, която следвало да бъде взета предвид. Понеже апелативният съд в обжалваното определение не сторил това, жалбоподателите молят за отмяната му и за уважаване на молбата им по чл.248 ГПК. Ответните по частната жалба страни – М. Н. И. и Д. Л. И., представлявани по реда на чл.47 ал.6 ГПК от адвокат Л. Ц. – не вземат становище. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Основното производство е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на Д. Н. Я. и И. Т. Я. срещу М. Н. И. и Д. Л. И., предявени са осъдителни искове за сумите 27 000 лв главница, 8 197 лв мораторна лихва върху нея, 13 000 лв главница и 3 954 лв мораторна лихва върху нея, образувано е гр.д.№ 16892/ 2017 г. Първоинстанционният съд установил наличие на предпоставките по чл.47 ал.6 ГПК и предприел действия за назначаване на представител на ответниците на разноски на ищците. След назначаване на такъв /адвокат Л. Ц., САК/ съдът разгледал спора и с решение от 16.11.2020 г. уважил исковете изцяло. По жалба на адвокат Ц. срещу първоинстанционното решение в Софийски апелативен съд било образувано гр.д.№ 788/ 2021 г. Представителят на ответниците сезирал съда с молба ищците да бъдат задължени да внесат дължимото му се за тази инстанция възнаграждение. Съдът уважил искането и указал на ищците да внесат по сметка на апелативния съд 895 лв възнаграждение за адвокат Л. Ц. за въззивното производство. Указанията не били изпълнени, въпреки което съдът разгледал спора и с решение № 884 от 23.07.2021 г. потвърдил първоинстанционното решение в частта за главниците и отхвърлил исковете за лихви. С решението ищците Д. Н. Я. и И. Т. Я. били осъдени да заплатят на адвокат Л. Ц. 448 лв адвокатско възнаграждение по чл.47 ал.6 ГПК. И двете страни поискали по реда на чл.248 ГПК решението да бъде изменено в тази част, като ищците бъдат осъдени да платят възнаграждението не на представителя, а по сметка на апелативния съд. С обжалваното в настоящето производство определение съдът отхвърлил исканията по съображения, че според съдебната практика възнаграждението се присъжда направо на представителя, което било и целесъобразно с оглед възможността за по-бързо събиране на вземането. Крайният извод на въззивния съд е основан на съдебна практика, която /както и тази, на която се позовават частните жалбоподатели/ няма тълкувателен характер. Такъв характер има определение № 456/ 04.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 3420/ 2018 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, според което особен представител се назначава в хипотезите на чл.29 и чл.47 ал. 6 ГПК на първоначални разноски на насрещната или на представляваната страна. Размерът им се определя от съда и разноските следва да бъдат внесени предварително, освен ако страната е освободена /съгласно чл. 83 ал.1 ГПК/ или съдът я е освободил от разноски съгласно чл.83 ал.2 ГПК. Само в последната хипотеза разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда /чл.83 ал.3 ГПК/. Ако съответната страна не е освободена от разноски съгласно чл. 83 ал.1 ГПК и не е внесла изискуемия депозит, но производството е проведено, за дължимото възнаграждение следва да бъде осъдена страната, която дължи разноски според изхода на делото. Особеният представител на ответниците е назначен при условията на чл.47 ал.6 ГПК и съгласно изричния текст на разпоредбата възнаграждението му е за сметка на ищците, а не за сметка на бюджета на съда. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция, като размерът му се определя от съда, внася се по сметка на съда и се изплаща от съда след приключване на производството в съответната инстанция. Съобразно с изхода на делото съдът разпределя отговорността за разноски в тежест на съответната страна, като при уважаване на претенциите платеното авансово възнаграждение на особения представител се възлага в тежест на ответника. Това е хипотезата, в която процесуалният закон е приложен правилно от съда и разноските са внесени предварително. Ако съдът е определил размер на дължимото възнаграждение на особения представител, но ищецът не го е внесъл в определения срок, производството подлежи на прекратяване /съответно - подадената жалба подлежи на връщане - решение № 60157/ 19.01.2022 г. по гр.д.№ 1860/ 2021 г., ІІ г.о./. В случая въззивният съд е процедирал неправилно, като е разгледал спора по същество въпреки неизпълнение на указанията за авансово внасяне на дължимото на особения представител възнаграждение от ищците, но този порок не може да бъде отстранен, тъй като решението му е влязло в сила като необжалвано. Не може също така за възнаграждението да бъде осъдена страната, носеща отговорността за разноските по делото, тъй като не е формулирано такова искане. В производството по частни жалби решаващият съд не е обвързан от твърденията на страните и проверява законосъобразността на обжалваното определение изцяло, но от искането е обвързан, с оглед принципа на диспозитивното начало. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд намира частната жалба за неоснователна и О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 2575 от 05.10.2021 г. по гр.д.№ 788/ 2021 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: