О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60350 гр. София, 05.10.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1884 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 10252 от 17.03.2021г. по гр.д. № 2109/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1624 от 28.02.2020г. по гр.д. № 771/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от „Църква на адвентистите от седмия ден - Реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество” против Столична община иск за установяване правото на собственост върху дворно място с площ 494 кв.м. в гр. София, на ул. „Руен” № 46 /сега ул. „Цанко Церковски” № 46/, както и за предаване на владението върху него. Касационната жалба е подадена от ищеца Църква на адвентистите от седмия ден - Реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество” чрез пълномощника адв. Н.. Поддържа се, че решението е неправилно. За обосноваване достъп до касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: как следва да се определи привидния характер, съответно как се прилагат правилата за привидността спрямо сделка, при която едната страна действа като подставено лице на трето лице - бенефициер по сделката. Касаторът счита, че въпросът е разрешен в противоречие с посочена от него практика на ВКС, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата Столична община, чрез упълномощен юрисконсулт, намира жалбата за неоснователна, но не взема становище по предпоставките за допускане на касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по ревандикационен иск относно недвижим имот - 1/2 ид.ч. от дворно място парцел ХV-115 в кв.118 по плана на местн. „Лозенец”, целият с площ 284 кв.м., заедно с втори етаж от двуетажна сграда, застроена на 140 кв.м., с едно избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и мястото. Уточнено е в хода на делото, че съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри поземленият имот е с идентификатор 68134.902.115 с площ 284 кв.м., а сградата е с идентификатор 68134.902.115.2. Установява се, че през 1930г. Българско благотворително общество ”Пазители на истината”, представлявано от Д. Ф. Н., купува празно дворно място на ул. „Руен”, съставляващо парцел VІІа в кв. 118 с плбощ 494 кв.м. През 1934г. с две последователни сделки Българско благотворително общество ”Пазители на истината” продава 1/2 ид.ч. от имота на Д. И. Т., а другата 1/2 ид.ч. на К. Г. К., З. С. Л. и Д. Ф. Н.. За последните трима приобретатели се твърди, че са служители на Църквата на адвентистите от седмия ден. През 1938г. е извършена делба на построените две къщи в имота, като К. Г. К., З. С. Л. и Д. Ф. Н. получават вътрешната къща, а предната къща остава за Д. И. Т.. Представени са нотариално заверени декларации от К. Г. К. /от 1951г. /, З. С. Л. и Д. Ф. Н. /от 1949г./, в която те заявяват, че при придобиване на собствеността върху дворното място са действали като подставени лица на Евангелската адвентна църква на адвентистите от седмия ден - реформатори и че правото на собственост принадлежи на Църквата, както и че при делбата отново са действали като подставени лица на Църквата. През 1964г. е прекратена регистрацията на Църквата на адвентистите от седмия ден - реформатори, преустановена е дейността й и процесният имот е одържавен - 1/2 ид.ч. от парцела, целият от 494 кв.м. и вътрешната къща. В документите по одържавяването е отразено, че имотът е собственост на Църквата на адвентистите от седмия ден-реформаторско движение чрез подставени лица. Приетата техническа експертиза, проследявайки кадастралния и регулационен статут на имота, установява, че закупеният през 1930г. поземлен имот с площ 494 кв.м. е представлявал парцел VІІ-5а по регулационния план от 1950г., а по регулационния план от 1995г. съответства на УПИ ХVІ-114 и УПИ ХV-115 в кв. 118, първият от 210 кв.м., а вторият от 284 кв.м. По одобрената кадастрална карта имотът представлява ПИ 68134.902.114 и ПИ 68134.902.115, с горепосочени площи. Процесният УПИ ХV-115 в кв.118 съответства на ПИ 68134.902.115, а изградената в имота сграда е с идентификатор ПИ 68134.902.115.2. През 1991г. Църквата на адвентистите от седмия ден - Реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество е призната за изповедание по чл.6 от Закона за изповеданията/отм./, а през 2003г. е вписана в регистъра на вероизповеданията при СГС. Първоинстанционният съд - Софийски градски съд отхвърля предявения иск като приема, че от събраните доказателства не следва категоричен извод, че имотът е придобит от ищеца през 1930 г.; не е установено Благотворително дружество „Пазители на истината” да е орган на църквата - ищец. С диспозитива на съдебния акт е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС относно дворно място с площ 494 кв.м. в гр. София, на ул. „Руен” № 46, сега ул. „Цанко Церковски”. Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция потвърждава първоинстанционното решение. В решаващите си мотиви също приема, че собственик на имота към 1930г. е било Благотворително дружество „Пазители на истината”, което го е продало на четирите физически лица, като наведените доводи за симулация на правната сделка са ирелевантни. Изтъква също, че имотът не може да се възстанови на църквата - ищец по реда на ЗВСОНИ /съгласно §5, ал.2 ПЗР Закона за вероизповеданията/, тъй като не е доказана собствеността преди одържавяването. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че следва служебно да се допусне такова за преценка допустимостта на съдебния акт с оглед произнасяне по непредявен иск. Както бе посочено недвижимият имот, предмет на спора, индивидуализиран с исковата молба, е 1/2 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ХV-115 в кв.118 по плана на местн. „Лозенец”, целият с площ 284 кв.м., който по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри е ПИ с идентификатор 68134.902.115 с площ 284 кв.м. Предмет на иска е и вторият етаж от двуетажната сграда, построена в имота, с площ 140 кв.м., с едно избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, която сграда по одобрената кадастрална карта е с идентификатор 68134.902.115.2. В хода на производството не е извършвано изменение на иска. Същевременно, както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли по различен предмет - дворно място с площ 494 кв.м. в гр. София, на ул. „Руен” № 46 /сега ул. „Цанко Церковски” № 46/, без други индивидуализиращи белези. Горното обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о. ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10252 от 17.03.2021г. по гр.д. № 2109/2020г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Църква на адвентистите от седмия ден - Реформаторско движение към генералната конференция на международното мисионско общество. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 521 лева. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: