Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр. София 27.07.2017 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 15 май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3275 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца М. П. Й., чрез адв.Р. М. и адв.Б. И. срещу решение № 8283/17.11.2015 г., постановено по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № I-45-53/06.11.2014 г., по гр.дело № 27609/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която съдът е осъдил ответника Ц. Т. Й. ЕГН [ЕГН] да заплати на ищеца М. П. Й. ЕГН [ЕГН] сумата 15 393.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника от предизвикан пожар на 17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен иска по чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Ц. Т. Й. срещу М. П. Й. за сумата 15 393.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника от предизвикан по жар на 17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2008 г. до окончателното изплащане и е осъден М. П. Й. да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Ц. Т. Й. разноски пред въззивната инстанция в размер на 908 лв. Касационна жалба е подадена от ищеца М. П. Й., чрез адв. Р. М. и адв. Б. И. срещу решение от 15.01.2016 г. по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното на 17.11.2015 г. решение по делото, като вместо „отхвърля иска по чл.45,ал.1 ЗЗД, предявен от Ц. Т. Й. срещу М. П. Й. за сумата 15 393.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника от предизвикан пожар на 17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата” да се чете „отхвърля иска по чл.45,ал.1 ЗЗД, предявен от М. П. Й. срещу Ц. Т. Й. за сумата 15 393.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника от предизвикан пожар на 17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2008 г. до окончателното плащане на сумата” и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 17.11.2015 г. съдебно решение по делото, като вместо изписания VI-Д въззивен състав на СГС следва да се чете, че решението е постановено от IV-Д въззивен състав на СГС. В касационната жалба срещу основното решение № 8283/17.11.2015 г. по в. гр. дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд се поддържат основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск се уважи. С писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Ц. Т. Й., чрез адв. К. П. и адв.Л. С. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. С определение № 112/01.02.2017 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПКна решение № 8283/17.11.2015 г. по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд по правния въпрос: за правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на решение от 15.01.2016 г. по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд. Това влязло в сила решение е неразделна част от решение № 8283/17.11.2015 г., по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба с вх. № 6715/19.01.2016 г. е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение от 17.11.2015 г. съдът се е произнесъл по предявен от М. П. Й. срещу Ц. Т. Й. иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Предмет на въззивното обжалване е решение от 06.11.2014 г. по гр.дело № 27609/2012 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявения иск за сумата 15 393.98 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. В отхвърлената част на иска над сумата 15 393.98 лв. до претендирания размер от 19 994.90 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С решение № 8283/17.11.2015г. Софийски градски съд е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот в [населено място] село, [община], с площ от 925 кв.м., представляващ УПИ Х - 134 от кв.23, заедно с 1/2 идеална част от масивна вилна сграда със застроена площ от 85 кв.м. с реално ползване на хол, бокс и баня със западно изложение на първия етаж и две спални с източно изложение на втория полуетаж, че ответникът и съпругата му си запазили правото на ползване върху другата 1/2 идеална част от вилната сграда и че на 17.10.2008 г. ответникът, който бил ползвател на втория етаж на сградата включил газова бутилка за отопление и предизвикал пожар, в резултат на който били унищожени покривната конструкция на сградата, врати, прозорци и обзавеждането на втория етаж - собственост на ищеца, както и че вследствие на погасяването на пожара целият първи етаж бил наводнен, а вещите, находящи се там, били похабени и унищожени. В исковата молба подробно са описани изгорените и унищожени вещи, находящи се в ползваната част от ищеца от вилната сграда, както и причинените повреди по общите части на сградата. Прието е, че с молба-уточнение от 18.06.2013 г. ищецът отново изложил твърдения, че причина за вредите, които са нанесени в неговата част от имота е неправилно боравене на ответника с газова бутилка, в резултат на което настъпил пожар, последица от гасенето на който било наводнението. Въззивният съд е приел, че с изготвения доклад по делото първоинстанционният съд квалифицирал правния спор по чл.45, ал.1 от ЗЗД, а впоследствие в проведеното на 18.06.2013 г. първо съдебно заседание по делото изменил доклада и квалифицирал исковата претенция като предявена по чл.50 от ЗЗД. Прието е, че правната квалификация на иска се обуславя от фактите, изложени в исковата молба, поради което при твърдения, че претърпените вреди са произлезли от самата вещ, без да е налице виновно действие или бездействие на лицето, под чиито надзор тя се намира, искът се квалифицира като такъв по чл.50 от ЗЗД, а в обратния случай - като иск по чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД. Формиран е извод, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна – чл.50 от ЗЗД, но същият се е произнесъл по спорното материално право. Прието е, че фактическата обстановка е правилно изяснена от районния съд при събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, заключенията на вещите лица по пожаро-техническата и съдебно-оценителна експертиза и гласни такива, събрани чрез показанията на разпитаните свидетели, поради което е препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд. Съдът е приел за безспорно установено, че страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в [населено място] село – УПИ с площ от 925 кв.м., представляващ парцел X, имот пл. № 134 от кв.23 по плана на селото, заедно с построената в имота масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв.м., като всеки един е собственик на по 1/2 идеална част от имота, при реално разпределено ползване, както и че на 17.10.2008 г. в имота е възникнал пожар в резултат на неизправен газов уред. Обосновал е извод, че ищецът не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, конкретно виновно действие или бездействие на ответника, под чиито надзор се е намирала газовата бутилка, че от приложеното по делото писмо рег. №Т-74/21.10.2008 г. от МВР - Областна дирекция - П., "П. безопасност и спасяване” - [населено място], е установено, че причина за пожара е техническа неизправност на газови уреди (изтичане на газ). Въззивният съд е посочил, че съгласно заключението на приетата съдебна пожаро-техническа експертиза е налице причинно-следствена връзка между настъпилите щети в имота на ищеца и предизвикания пожар от газова бутилка на 17.10.2008 г., но според съда не е установено твърдяното от ищеца неправилно боравене от ответника с газовата бутилка, вследствие на което да е възникнал пожара. При тези съображения е формиран извод, че предявеният иск с правна квалификация чл. 45, ал.1 ЗЗД е неоснователен, поради което първоинстанционното решение в обжалваната част – в уважената част на предявения иск следва да се отмени и искът да се отхвърли. С постановеното на 15.01.2016г. решение по гр. д. № 810/2015г. е прието, че в диспозитива на въззивното решение от 17.11.2015г. са разменени имената на страните и погрешно е изписано „ отхвърля иска по чл. 45, ал.1 ЗЗД, предявен от Ц. Т. Й. срещу М. П. Й.“ вместо „ отхвърля иска по чл. 45, ал.1 ЗЗД, предявен от М. П. Й. срещу Ц. Т. Й.“, както и че е погрешно изписан състава на съда, постановил решението като вместо изписаният „VI“, следва да се чете „IV-д“ и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в посочения смисъл. Както се посочи по-горе това решение не е допуснато до касационно обжалване и е неразделна част от основното решение. По правния въпрос: С т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата указания както следва: Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че по този начин въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада по делото – обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон. Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че въззивното решение е неправилно. В противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС въззивният съд е допуснал процесуални нарушения като е променил правната квалификация на предявения иск едва с обжалваното решение без да даде на страните указания относно подлежащите на доказване факти и възможност да ангажират доказателства с оглед правилната правна квалификация по чл.45 ЗЗД. За да приеме правна квалификация на предявения иск по чл.45 ЗЗД въззивният съд правилно е взел предвид твърдените от ищеца в исковата молба и в уточняваща молба от 17.06.2013 г. обстоятелства, че имуществените вреди, които са нанесени в неговата част от имота са пряка и непосредствена последица от пожар, поради неправилно боравене на ответника Ц. Т. Й. с газова бутилка, че последица от пожара и гасенето на последния е и наводнението в собствения му имот. Определената правна квалификация на предявения иск, като такава с правно основание чл.45 ЗЗД е съобразена със задължителните указания, дадени с т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г., според които, когато при ползването на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от същностните свойства на вещта отговорността е по чл.50 ЗЗД. С оглед на тази практика на ВС правилно с обжалваното решение искът е квалифициран по чл.45 ЗЗД. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение, поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед посоченото по-горе разрешение на правния въпрос съдът преценява, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения, като е променил правната квалификация на предявения иск едва с обжалваното решение, без да даде на страните указания относно подлежащите на доказване факти и възможност да ангажират доказателства с оглед правилната правна квалификация по чл.45 ЗЗД. Нарушенията на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като ако не са допуснати би могло да се постигне краен резултат по делото, различен от постановения с обжалваното решение. С оглед на изложеното и съгласно чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение от 17.11.2015 г., неразделна част от което е и решението от 15.01.2016 г. следва да се отмени като неправилно. На основание чл.293,ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Следва да се отмени и определение от 15.01.2016 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. При повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да даде указания и на двете страни в процеса относно подлежащите на доказване факти, както и възможност да ангажират доказателства с оглед правилно изменената правна квалификация на иска по чл.45 ЗЗД. В тази насока в тежест на ищеца е да докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – противоправно поведение на ответника, съответно неправилно боравене с газова бутилка, увреждане, причинна връзка между тях и вина на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че същият е спазил предписаните, или общоприети правила при боравене/ползване на газова бутилка, както и да установи всички факти, на които основава въведените възражения по предявения иск. След посочване от страните и събиране на такива доказателства въззивният съд следва да ги обсъди в съвкупност с вече събраните по делото доказателства и да изложи фактически, и правни изводи по съществото на спора, включително и по доводите на всяка от страните. Съгласно разпоредбите на чл.294,ал.2 ГПК и чл.78 ГПК според крайния изход на спора по предявения иск въззивният съд следва да се произнесе по претендираните от страните разноски по делото, включително и за настоящото касационно производство. Мотивиран от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № 8283/17.11.2015 г., постановено по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 15.01.2016 г. по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № I-45-53/06.11.2014 г. по гр.дело № 27609/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която съдът е осъдил ответника Ц. Т. Й. ЕГН [ЕГН] да заплати на ищеца М. П. Й. ЕГН [ЕГН] сумата 15 393.98 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника от предизвикан пожар на 17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен иска по чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от М. П. Й. ЕГН [ЕГН] срещу Ц. Т. Й. ЕГН [ЕГН] за сумата 15 393.98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника от предизвикан по жар на 17.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъден М. П. Й. ЕГН [ЕГН] да заплати на Ц. Т. Й. ЕГН [ЕГН] сумата 908 лв. разноски пред въззивната инстанция. Отменя определение от 15.01.2016 г., постановено по гр.дело № 810/2015 г. на Софийски градски съд, с което е осъден М. П. Й. ЕГН [ЕГН] да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Ц. Т. Й. ЕГН [ЕГН] сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на сумата 1200 лв., представляващи договорено и платено възнаграждение за един адвокат, съобразно договор за правна защита и съдействие от 20.12.2012 г. Връща делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: