Р Е Ш Е Н И Е № 264 гр. София, 16.12.2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през 2016г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Ил. Рангелова и в присъствието на прокурора Т. Комов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 1056 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения Ю. К. Й. за възобновяване на НОХД № 1176/2011г. на Кюстендилския районен съд, отмяна на постановената по него присъда и изменящото я решение на Кюстендилския окръжен съд от 10.04.2014г., постановено по ВНОХД № 32/2014г. и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането, поддържано от осъдения и от защитника му в съдебното заседание пред настоящия състав, са изложени доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Настоява се, че по времето на съдебния процес пред двете съдебни инстанции са възникнали пречки от обективен характер, лишили осъдения от възможността да се яви пред българския съд, тъй като е бил задържан, а впоследствие и ефективно осъден на лишаване от свобода в Република Гърция за извършено там престъпление. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за основателност на искането. Настоящият състав на ВКС, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, установи следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, което е осъдено в условията на задочно проведено по отношение на него съдебно производство. Спазен е и срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Данни относно времето, когато осъденият е узнал за влизането в сила на горепосочената присъда е възможно да бъдат изведени от приетото в настоящото производство заверено фотокопие от решение № 45/2016г. на председателя на Апелативен съд-гр. Лариса, Република Гърция, с което е допуснато изпълнение на европейска заповед за арест от 25.05.2015г., издадена от Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил по отношение на осъдения Й. с цел задържането и предаването му за изтърпяване на наложеното му по НОХД № 1176/2011г. на Кюстендилския районен съд наказание от две години лишаване от свобода. Видно от този акт, осъденият е бил информиран за издадената по отношение на него европейска заповед за арест, съответно за основанието за издаването й, на 08.03.2016г. от прокурор в гр. Лариса. На 03.08.3016г. той е бил предаден на органите на ГД „Охрана” при Министерството на правосъдието в България, като след настаняването му в Затвора в гр. Бобов дол трикратно и все в срока по чл. 423, ал. 1 НПК е изпратил, адресирано до ВКС искане за възобновяване на НОХД № 1176/2011г. - на 10.08.2016г., на 31.08.2016г. (според датата на положеното пощенско клеймо) и на 01.09.2016г. (отново според датата на положеното пощенско клеймо). Разгледано по същество, искането е основателно. Предварителното разследване е водено по четири, обединени с постановление от 20.12.2010г. на зам. районния прокурор на гр. Кюстендил досъдебни производства, като досъдебната фаза е протекла с участието на осъдения и е приключила на 13.10.2011г. с внасяне на обвинителен акт в Районния съд в гр. Кюстендил по обвинението на Ю. К. Й. и Х. Г. И. по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Образувано е било НОХД № 1176/2011г. В част от проведените в началото на съдебното производство заседания и до 31.05.2012г., осъденият се е явявал, вкл. с упълномощен адвокат. По различни причини в тези заседания ход на делото не е бил даден. В състоялото се на 18.09.2012г. съдебно заседание осъденият не се е явил. Участвал е единствено защитникът му, който е направил уговорка, че впоследствие ще представи документ, обясняващ и оправдаващ отсъствието на Й.. В изпълнение на поетия ангажимент, в заседанието от 30.10.2012г. адвокатът е представил легализиран превод от гръцки език на писмо с рег. № 380 от 05.09.2012г. на прокурор от Районната прокуратура в Александруполи, Република Гърция, от съдържанието на което става ясно, че на основание заповед № 50/2012г. на следовател от гр. Александруполи българският гражданин Ю. К. Й. е бил задържан и към същата дата е било предстоящо превеждането му в Държавния затвор в гр. Комотини. Съдът не е взел отношение по тази информация, като вместо това, отлагайки разглеждането на делото за следваща дата, е дал указание „да се призоват подсъдимите“. Последвало е изпращане на призовка за Й. на известния по делото домашен негов адрес в [населено място], обл. К. и връщането й с отбелязване, че лицето е в Италия. В следващото съдебно заседание – това от 11.12.2012г. съдът е направил изрична констатация, че Й. е задържан в Гърция и е приел, че неговото отсъствие не е пречка за разглеждането на делото, отложил е същото и отново е указал призоваване на различни участници в производството, като с оглед на направената по отношение на Й. констатация, не е предприел действия по осигуряване на присъствието му. Разглеждането на делото от първоинстанционния съд по същество е започнало на 12.02.2013г. и е приключило на 12.11.2013г. след поредица от съдебни заседания и при липса на активност от страна на съда за обезпечаване на възможност за осъдения да вземе участие в тях. Вместо това съдебният състав или е констатирал, че производството по отношение на Й. се провежда в условията на задочна процедура, или озадачаващо на фона на данните по делото е докладвал, че той е редовно призован, макар да не е съществувала обективна информация, че статутът му на задържано в Гърция лице е променен и че той е уведомен за датата и часа на съответното съдебно заседание след предприета и успешно изпълнена процедура по призоваването му. Така разглеждането на делото пред първостепенния съд е протекло в отсъствието на Ю. Й.. С постановената на 12.11.2013г. присъда той е бил признат за виновен по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е било наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнимо в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. От страна на защитника на Й. е била инициирана въззивна проверка на така постановената присъда, като производството по образуваното пред Кюстендилския окръжен съд ВНОХД № 32/2014г. е било проведено отново неприсъствено по отношение на Й.. Преценявайки, че липсват съществени пороци в дейността на съда от предходната инстанция, с решение от 10.04.2014г. въззивният съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наложеното на Ю. Й. наказание от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода. В останалата й част присъдата е била потвърдена. Очевидно е от тези факти, че по-голямата и основна част от първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 1176/2011г. на Кюстендилския районен съд, както и производството пред въззивния съд, са протекли в отсъствието на искателя, като неприсъственото му осъждане не се дължи на недобросъвестно негово поведение. Фактът, че в периода между съдебните заседания от 31-ви май 2012г. и 18-ти септември 2012г. пред Кюстендилския районен съд той е напуснал пределите на страната не би могъл да се третира като опит за укриване. Няма обективни данни, сочещи, че предприетото от него в този период задгранично пътуване е било ориентирано към прекъсване на връзките му с адреса, който е обитавал до момента и който е бил известен по делото, с цел избягване на правосъдие. Видно от наличната по делото справка, предоставена от МВР-сектор „БДС”, битието на Й. е било съпътствано от чести задгранични пътувания. В периода от 2002г. до м. декември 2006г. той е имал 166 излизания от страната, а от 01.01.2007г. до 23.02.2012г. – 79 регистрирани пътувания извън България, част от които са били реализирани след привличането му като обвиняем по делото, както и по времето на началния етап от съдебния процес пред Кюстендилския районен съд, като след всяко от тях той се е завръщал в страната и се е явявал при призоваване за извършване на необходимите с участието му процесуални действия по делото. От друга страна, процесуалното качество, което Й. е имал в наказателното производство – първо на обвиняем, а впоследствие и на подсъдим, не е било съпроводено от прилагана спрямо него мярка за неотклонение, която да е изисквала предварително да потърси разрешение или да уведоми съответния орган при предприемане на пътуване, било то на територията на страната или извън нея. Ето защо осъщественото от осъдения след съдебното заседание от 31.05.2012г. пред КРС задгранично пътуване не може да се интерпретира като манифестиращо стремеж към отклоняване от наказателно преследване или съзнателен отказ от лично участие в наказателното производство. Данните по делото сочат, че от 02.09.2012г. до 05.09.2013г. осъденият е бил задържан по наказателно производство, водено срещу него в Република Гърция, а от 05.09.2013г. до 15.07.2016г. той е изтърпявал наказание от 7 години лишаване от свобода, наложено му от Първоинстанционен наказателен съд в област Тракия-Република Гърция с решение № 256/05.09.2013г. по наказателно дело № 50/2012г., изменено с решение № 127/23.05.2016г. на Тричленен второинстанционен наказателен съд в област Тракия. На 15.07.2016г. е бил освободен условно в изпълнение на разпореждане на прокурор при Окръжен съд-Лариса, като е последвало задържането му на същата дата в изпълнение на европейската заповед за арест, издадена от Окръжната прокуратура в гр. Кюстендил. И докато информацията относно продължителността на предварителното задържане на Й. в Гърция, последвалото негово осъждане в тази страна и периода на изтърпяване на наложеното му от гръцкия съд наказание, е представена едва в настоящото производство, то данните за прилагания спрямо него в Гърция от 02.09.2012г. арест са станали известни на състава на Кюстендилския районен съд още преди началото на съдебното следствие по НОХД № 1176/2011г. При тяхното наличие този съд не е имал основание, вместващо се в хипотезите по чл. 269, ал. 3 НПК за разглеждане на делото в отсъствието на осъдения Й.. Оправдано е при това положение възражението на осъдения, че е бил лишен от възможност за ефективна защита поради провеждането на съдебния процес и осъждането му в негово отсъствие, докато е бил задържан в Република Гърция във връзка с изпълнение на мярка за неотклонение, а след това и в изпълнение на наказание, свързано с лишаването му от свобода. Правото на лично участие в наказателното производство е съществен аспект на правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 ЕКЗПЧ. Провеждането на процеса в други условия, т.е. без участието на обвиняемия/подсъдимия, е в конфликт с концепцията за състезателна процедура и произтичащите от нея право на ефективно участие в процеса и равнопоставеност на страните. Ето защо в този случай е необходимо задействане на установения в чл. 423, ал. 1 НПК компенсаторен механизъм, стига задочното производство да не е било обусловено от целенасочени действия на осъдения по укриване с цел избягване на наказателно преследване, след като преди това по надлежния процесуален ред му е било повдигнато и предявено обвинение. В случая е налице ограничаване на правото на осъдения на лично участие в съдебната фаза на процеса, неоправдано от негово недобросъвестно процесуално поведение. При наличието на данни, че Ю. Й. е обект на наказателно преследване в чужда държава с прилаган по отношение на него арест, съдът не е могъл да има очаквания, че той ще може свободно и по лично усмотрение да определи и да реализира линията на поведението си, избирайки да се яви или да не се яви в съдебното заседание. След като местонахождението на осъдения на територията на страна-член на ЕС е било известно на първостепенния съд, както и статутът му на обвиняем по наказателно производство в тази държава, съпътстван с прилаган арест, същият съд е могъл и е бил длъжен да се възползва от действащите механизми за международно-правно сътрудничество, за да постигне временно предаване на осъдения с цел провеждане на съдебното производство с негово участие. Само така наказателната компетентност на българската държава спрямо Й. би била упражнена при пълно зачитане на правата му. Като не е сторил това, съдът по недопустим начин е лишил осъдения от възможността в рамките на съдебното производство да представи своята позиция по обвинението, да участва в процеса по събиране и проверка на доказателствата при равни условия с останалите страни и да упражни всички свои права лично. В тази ситуация единствения начин за компенсиране на осъдения е чрез възобновяване на НОХД № 1176/2011г. на Кюстендилския районен съд и отмяна на постановената по него присъда, както и на частично изменящото я решение на Кюстендилския окръжен съд по ВНОХД № 32/2014г., в частта относно Ю. Й. и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от стадия, когато е започнало задочното производство, т.е. от съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Както в досъдебното, така и в съдебното производство, по отношение на осъдения Й. не е била определяна мярка за неотклонение. Съобразно с нормата на чл. 423, ал. 4 НПК и предвид така констатираната необходимост от възобновяване на наказателното производство и актуалното понастоящем задържане на Й. в изпълнение на влязлата в сила и подлежаща на отмяна присъда по НОХД № 1176/2011г. на Кюстендилския районен съд, необходимо е да бъде направена преценка относно приложимата по отношение на него мярка за неотклонение. Обвинението срещу Й., предявено с внесения в Кюстендилския районен съд обвинителен акт по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, е разумно обосновано. От друга страна, данните, съдържащи се в свидетелството за съдимост на осъдения и в представените от гръцките компетентни власти документи, характеризират същия в негативен план и определят реални измерения на риска от извършване на престъпление от негова страна при евентуално определяне на мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“. Ето защо и за да се обезпечи ефективно постигане на целите на мерките за неотклонение, а и срочност при разглеждането на делото, необходимо е Й. да бъде задържан под стража, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето на тази мярка, той разполага с неограничена възможност да поиска от съда промяната й. Поради изложеното и на осн. чл. 425, ал. 2 и ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела решение от 10.04.2014г. на Кюстендилския окръжен съд по ВНОХД № 32/2014г. и изменената с него присъда № 83 от 12.11.2013г. по НОХД № 1176/2011г. на Кюстендилския районен съд, в частта, касаеща се до осъждането на Ю. К. Й. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд. ВЗЕМА по отношение на Ю. К. Й. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.