Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6 Р Е Ш Е Н И Е № 39 София, 02.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1859 /2017 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 588 от 12.12.2017 г. по касационна жалба на С. Г. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 17.02.2017 г. по възз. гр. д. № 25 /2017 г. на Сливенския окръжен съд, г.о.., на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: допустимо ли е страна по договор за покупко-продажба на недвижим имот (продавач) при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство” да доказва в съдебен спор с другата страна по договора (купувач) единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни, което е забранено с нормата на чл.152 ЗЗД? Прието е, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 205 от 25.11.2013 по гр.д. 3243 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е даден отрицателен отговор на процесуалноправния въпрос: дали при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство”, страната по сделката (по договора за покупко-продажба на недвижим имот) може да доказва нейната привидност с други доказателствени средства. По делото съдът е разгледал възражение за привидност на договора за покупко-продажба на процесния имот, съставен във формата на нотариален акт, основано на твърдение, че договорът прикрива съглашение за удовлетворяване на кредиторите по договора за заем, което е недействително по чл.152 ЗЗД. Въпросът е по приложението на чл.165,ал.2 ГПК. Насрещната страна В. И. В. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. По правния въпрос настоящият състав намира следното: Настоящият състав споделя разрешението в решение № 205 от 25.11.2013 по гр.д. 3243 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о. по изложените в него съображения, с които се обобщава установената практика по приложението на правилото на чл.134,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.), което е със същото съдържание като това на чл.165,ал.2 ГПК. В същия смисъл е и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г., на ВКС, ІV г.о., с което е прието следното: Процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания (чл.164,ал.1,т.6 от ГПК, чл.133,ал.1,б.“е“ от отменения ГПК), т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165,ал.2,изр.1 от ГПК) (съответстващо изцяло на чл.134,ал.2,изр.1 от отменения ГПК), което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Настоящият състав приема, че приетото разрешение е валидно в още по-голяма степен в случаите, когато се цели опровергаване на съдържанието на официален документ, какъвто е нотариалният акт, което процесуалният закон също забранява да става със свидетелски показания (чл.164,ал.1,т.2 от ГПК). Към това може да се добави, че правилото, установено с разпоредбата на чл.165,ал.2 ГПК, е ясно : то представлява забрана за доказване със свидетелски показания на привидност на установено в документ съгласие между страните с изключение на случаите, когато по делото са събрани писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението ѝ, че съгласието е привидно. По съдържанието на въззивното решение: С потвърденото първоинстанционно решение е уважен иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на апартамент в Сливен, основан на твърдение за симулативност на договора а покупко-продажба, който прикрива сключено в нарушение на закона - чл.152 ЗЗД съглашение за обезпечаване на вземането на купувача срещу продавача по сключен между тях договор за паричен заем. По мотивите на въззивния съд: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК и въз основа на тях е приел за правилни и правните му изводи за сключен между страните по делото договор за паричен заем, който е бил обезпечен чрез прехвърляне от ответника на ищеца на правото на собственост на процесния апартамент с уговорка за обратно изкупуване и че тази сделка е нищожна поради противоречие със закона – чл.152 вр. чл.209 ЗЗД. От което е приел и крайния извод, че ищецът е собственик на процесния апартамент. По основателността на касационната жалба и на основание чл.290 и сл. ГПК: С оглед отговора на правния въпрос настоящият състав намира за основателен довода, че по делото не са събрани допустими доказателства за установяване на това, че договорът за покупко-продажба на апартамента е симулативен, нито, че е сключен като обезпечение на договора за паричен заем и прикрива съглашение между страните, че ако паричното задължение на ищеца не бъде изпълнено, кредиторът (ответникът – жалбоподател в настоящото производство) ще стане собственик на процесния апартамент, което попада в хипотезата на чл.152 ЗЗД. Така е, защото ответникът оспорва това твърдение, а ищецът, чиято е доказателствената тежест при това оспорване, не твърди и не доказва съществуването на „обратно писмо“ или „начало на писмено доказателство“ и въобще на писмени доказателства за твърденията си. Основателен е доводът, че ищецът не сочи и не представя никакъв писмен документ, който да прави вероятен извод за привидност на съглашението, отразено в нотариалния акт, нито за наличие на прикрито съглашение. Основателен е и доводът, че по делото не са събрани допустими доказателства и за сключването на твърдения договор за паричен заем в размер на 5 580 лева, чрез който се въвежда твърдението за нищожност на договора за покупко-продажба на апартамента. Ответникът оспорва сключването на такъв договор за заем, а ищецът, чиято е доказателствената тежест при това оспорване, не сочи и не представя писмени доказателства за такъв, предвид забраната на чл.164,ал.1,т.3 ГПК договор на такава стойност да бъде установяван със свидетелски показания. Основателен е и доводът, че от нотариалния акт се установява плащането от ответника (купувач по договора) и получаването от ищеца (продавач) на продажна цена по сключения договор за покупко-продажба на апартамента. Нотариалният акт представлява официален документ в частта, в която отразява удостоверяването от нотариуса за извършените пред него и от него действия, включително, че ищецът – продавач по сделката, е направил изявление, че е получил продажната цена. А в частта, в която отразява изявлението на продавача (ищеца) за получаване на продажната цена, нотариалният акт представлява частен документ. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не сочи и не представя писмени доказателства. А разпоредбите на чл.164,ал.1,т.2 и т.6 ГПК не допускат опровергаването на съдържанието на официален документ и на изходящ от страната частен документ да се извършва със свидетелски показания. При тези изводи следва извод, че въззивното решение е неправилно. Поради което не следва да бъдат разглеждани останалите доводи за допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните недопустими свидетелски показания от съпругата и роднините на ищеца. С оглед извода за неправилност на въззивното решение и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК спорът следва да се реши по същество. По същество: Ищецът, чиято е доказателствената тежест при оспорване на твърденията му, на които основава иска си, не сочи и не представя никакви писмени доказателства, които да правят вероятни твърденията му, че договорът за покупко-продажба на процесния апартамент, сключен във формата на нотариален акт, е привиден и прикрива някакво друго прикрито съглашение между страните, действително или недействително. Ищецът не сочи и не представя никакви писмени доказателства и за твърденията си, че е сключил с ответника договор за паричен заем в размер на 5 580 лева. Ищецът, чиято е доказателствената тежест при оспорване на твърденията му, не сочи и не представя писмени доказателства за опровергаване на отразеното в нотариалния акт свое изявление, че е получил продажната цена, нито за опровергаването на изявлението на нотариуса, че продавачът (ищецът) е направил пред него изявление, че е получил продажната цена. Гласни доказателства за твърдените обстоятелства са недопустими съгласно разпоредбите на чл.165,ал.1 и чл.164,ал.1,т.3,т.6 и т.2 ГПК, поради което не следва да се обсъждат събраните по делото такива. От изложеното следва, че твърденията за симулативност на договора за покупко-продажба не са доказани. От това следва извод, че договорът е обвързал страните и с него собствеността върху процесния апартамент е прехвърлена от ищеца на ответника, който е негов собственик. От изложеното следва, че искът не е доказан и не следва да бъде уважен, а отхвърлен. Ищецът не претендира присъждането на разноски, а с оглед изхода от това производство ответникът няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 35 от 17.02.2017 г. по възз. гр. д. № 25 /2017 г. на Сливенския окръжен съд, г.о. и потвърденото с него решение № 937 /05.12.2016 г. по гр.д. № 3280 /2016 г. по описа на Сливенския районен съд и вместо това постановява: Отхвърля предявения от В. И. В. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „б“, ап.16, срещу С. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], №,1, ет.2, ап.4, иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на апартамент № 16 (шестнадесет) с идентификатор 67338.524.82.1.16, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „б“, етаж 4, със застроена площ 64.18 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 (едно) с площ 3.38 кв.м. и с 1.05 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 67338.524.82. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.