Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

София, 24.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр. дело № 2117 образувано по описа за 2020 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. К. И., подадена чрез процесуален представител адв. Д. А., срещу решение № 33/12.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 932/2019 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е отменено решение № 565/05.11.2019 г. по гр. д. № 801/2018 г. на Районен съд - Свиленград и е уважен предявеният от Д. А. К. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като упражняването на родителските права спрямо детето К. Д. К. е предоставено на бащата Д. А. К., определено е местоживеене на детето при бащата в [населено място], [улица], постановен е режим на лични отношения на майката А. К. И. с детето, като бащата е задължен да осигури възможност на майката да контактува с детето, когато то се намира при него и е присъдена издръжка, дължима от майката на детето и са отхвърлени насрещните искове на А. К. И. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето К. Д. К. на майката А. К. И., определяне местоживеенето на детето при майката в [населено място], [улица], определяне режим на лични отношения на бащата с детето, присъждане издръжка в размер на 200 лв. от датата на предявяване на иска – 02.11.2018 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване и издръжка по чл. 149 СК за периода от 13.10.2018 г. до 28.11.2018 г. в размер на 302,64 лв.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 906 от 18.12.2020 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивното решение доколкото разрешението по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „за задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото и да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, като вземе предвид чувствата и желанията на детето в конкретния случай, с оглед интереса на детето” е в противоречие с ППВС № 1/1974 г. Съгласно дадените в ППВС № 1/1974 г. указания съдът трябва да вземе предвид и да обсъди всички обстоятелствата, които имат значение за произнасянето по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права спрямо детето с оглед интереса на детето, като въззивният съд не е преценил: възрастта и пола на детето, възпитателските качества на родителите, условията на живот при родителите, възможността за оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на детето, заетостта на родителите и възможността им да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с детето, подхода на родителите към детето, личностните и морални качества на родителите. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда, но задължително техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшия критерии за решението на съда е интересът на децата /решение № 20/24.05.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ВКС, IV г. о./.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска обжалваното решение да бъде отменено, родителските права да се предоставят на майката и местоживеенето на детето да се определи при майката, да се определи подходящ режим на бащата за виждане с детето и да бъде осъден да плаща издръжка на детето.
Ответникът по касационната жалба Д. А. К., чрез процесуален представител адв. Х. Х., оспорва жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от А. К. И. адвокатското възнаграждение.
Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] и Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], не вземат становище по жалбата и не изпращат представители.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявеният от Д. А. К. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като упражняването на родителските права спрямо детето К. Д. К. е предоставено на бащата Д. А. К., определено е местоживеене на детето при бащата в [населено място], [улица], постановен е режим на лични отношения на майката А. К. И. с детето, като бащата е задължен да осигури възможност на майката да контактува с детето, когато то се намира при него и е присъдена издръжка, дължима от майката на детето и са отхвърлени насрещните искове на А. К. И. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето К. Д. К. на майката А. К. И., определяне местоживеенето на детето при майката в [населено място], [улица], определяне режим на лични отношения на бащата с детето, присъждане издръжка в размер на 200 лв. от датата на предявяване на иска – 02.11.2018 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване и издръжка по чл. 149 СК за периода от 13.10.2018 г. до 28.11.2018 г. в размер на 302,64 лв.
Установено е, че страните са живеели заедно, при условията на фактическо съжителство в къща на два етажа в [населено място] – бащиния дом на ищеца Д. А. К.. На 13.03.2015 г. им се родило детето К. Д. К.. Отношенията им се влошили и на 13.10.2018 г., поради изневяра от страна на А. К. И., те се разделили. Оставането на А. К. И. в бащиния дом на Д. А. К. станало немислимо, тъй като изневярата станала в семейното им жилище и била възприета непосредствено от родителите на последния. А. К. И. се изнесла на квартира в [населено място]. Ескалиралото напрежение между родителите се предало и на детето, което станало очевидец на събитията и за да не бъде разстройвано повече тригодишното тогава момиченце, по съвет на майката му Д. А. К. позволил на А. К. И. да вземе детето със себе си. Последвалият месец и половина протекъл в споровете между родителите относно това кой ще гледа детето, като детето се намирало в различни дни и при майката. На 05.11.2018 г. А. К. И. без уведоми бащата взела детето със себе си, напуснала [населено място] и отишла при родителите си в [населено място]. На 27.11.2018 г. А. К. И. е подала в Районен съд - Свиленград молба за защита от домашно насилие, в която е заявила, че на 04.11.2018 г. е станала жертва на домашно насилие от страна на Д. А. К.. Образувано е производство по гр. д. № 873/2018 г. по описа Районен съд - Свиленград и е издадена заповед за незабавна зашита, като Д. А. К. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. К. И.. Производството по така образуваното дело продължило до 20.02.2019 г. и е приключило с решение от 20.02.2018 г. за отхвърляне на подадената от А. К. И. молба за предприемане на мерки по ЗЗДН. От мотивите на съдебния акт се установява, че съдът е констатирал само влошени отношения между страните по повод спора им за упражняване на родителските права над детето, но твърденията на А. К. И. за нанесени спрямо нея от Д. А. К. обиди, заплахи или каквито и да било форми на насилие, не са били доказани по делото. Решението е потвърдено с решение от 25.04.2019 г. по в. гр. д. № 206/2019 г. на Окръжен съд - Хасково. На 15.02.2019 г. А. К. И. е подала сигнал до Районна прокуратура - С. във връзка със същите събития от 04.11.2018 г. В тази връзка е било образувано досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като с постановление от 18.06.2019 г. наказателното производство е прекратено поради липса на признаци на престъпление както от обективна така и от субективна страна, респективно липса на доказателства в подкрепа на твърденията на А. К. И. за отправени към нея от страна на Д. А. К. закани с убийство. От момента на отвеждането на детето К. Д. К. в [населено място] до постановяване на привременните мерки с определението от 15.07.2019 г., детето се енамирало при майката, в дома на родителите й в [населено място], а бащата Д. А. К. е осъществявал свижданията с детето само в присъствието на социалните работници и в помещенията на социалната служба в [населено място]. Въз основа на определението на съда по привременните мерки, детето е било върнато в [населено място], в дома на бащата, където се намира и към настоящия момент и е записано да посещава детска градина.
Въззивният съд е приел, че на този етап най-добре интересът на детето ще бъде защитен, ако упражняването на родителските права по отношение на него бъде предоставено на бащата. Изложил е съображения, че единствено полът и възрастта на детето не може да даде предимство на майката при решаването на въпроса за упражняването на родителските права, както е приел първоинстанционният съд и, че решаващ е извода на вещото лице, че непрекъснатите промени в положението на детето не са добри за него. Те натоварват детската психика на К., изискват усилие от нейна страна да се адаптира, да се утвърждава отново в детския колектив (детската градина) и да възстановява социалните си контакти. Посочил е, че в устния си доклад, вещото лице е дори още по-категорично в изразяването си: детето е в критична ситуация, а не само в проблемна. То е много объркано и не знае какво го очаква, не знае какво и кога ще се случи с него. В същото време, коментирайки резултатите от изследването, извършено при първата експертиза, в. л. Д. заключава, че бащата дава повече сигурност за детето, затова, чувствайки се по-сигурно при него, детето го избира пред майката дори и в периода на време, когато живее при нея. В конкретния случай, майката с поведението си е формирала някои негативни емоции у детето, поради това, че детето е станало свидетел на инцидента от 13.10.2018 г. К., в съзнанието си, ги е изтласкала и не говори за това. Изтласкването е вид защитен механизъм, който най-често използват децата, т. е. забравят го, тъй като това ги натоварва емоционално. Психиката им го изтласква в дълбините на подсъзнанието, но има опасност от това за детето: ако то попадне в близка такава ситуация, споменът може да се отключи с още по-голяма сила, защото ще стане натрупване на негативни емоции и този забравен спомен може да се активира, което ще доведе до емоционалното натоварване на детето. Съдът е изложил и, че в дома на баща му детето се намира в средата, която е обитавало от раждането му, заобиколено е от близки, който познава, бащата се е грижил за детето досега, заедно с майката, като няма основание да се счита, че няма да се справи самостоятелно, той разполага и с подкрепящата грижа в лицето на майка му. Освен това битовите условия, в които би живяло детето в [населено място] не са равни на тези, с които разполага бащата. Твърди се и това е отразено в докладите на социалните служби в [населено място], че в дома на родителите на А. К. И. има оборудвана самостоятелна стая за детето. Но, съдът е приел, че гласните доказателства в тази насока не са убедителни, а освен това от тях става ясно, че А. К. И. и сестра й, т.е. две възрастни и самостоятелни жени живеят в една стая. Счел е, че действителното положение не съответства на декларираното и формално представеното пред социалните работници. На база личните впечатления при изслушването на страните съдът, е приел, че ищецът ще прави необходимото така да изпълнява решението на съда, че интересът на детето да бъде поставен на първо място и защитен в пълна степен. Заявява, че е готов да направи необходимото за да помогне на А. К. И. отново да се установи да живее и работи в близост до детето, така че то да не чувства липса на майка. Съдът е приел, че по отношение на А. К. И. не е налице такава сигурност. Преценил е, че отговорите й са неискрени и уклончиви и навеждат на мисълта, че ако на нея бъде предоставено упражняването на родителските права, то опитите от нейна страна да отчужди К. от бащата и да го затруднява при осъществяване на режима на свижданията не са изключени. Посочил е също, че по време на съвместното им съжителство двамата родители заедно са се грижили за детето. Но инцидентът от 13.10.2018 г. представлява своеобразна повратна точка не само в отношенията на страните, но и в целия свят на тригодишното тогава дете К.. В резултат на изневярата на А. К. И., при това по начина, по който го е допуснала в бащиния дом на фактическия й съпруг, в жилището, в което спи нейното дете, изправена пред реалната опасност да бъде разкрита от родителите на Д., живущи в един двор с тях, А. К. И. е поставила началото на огромния стрес и напрежение, буквално критичното състояние на К., в което го намира в. л. Д. при изследването си. Въззивният съд се е аргументирал, че когато говорим за родителските качества на майката и бащата, не може да бъде пренебрегнат личният пример, който те дават с поведението си на децата. Този пример ги формира като личности, в това число при последващото междуполово общуване. Посочил е, че в устния си доклад в. л. Д. обяснява, че майката е особено важна на детето именно затова, защото ще я научи да бъде жена, да обича, да изпълнява социалната функция на жена и майка, ще формира нейния модел на поведение. Обаче, установеното по делото поведение на А. К. И. е много далече от добрия личен пример, който една майка следва да дава на дъщеря си, поставя под въпрос морала на ответницата и от там – съставлява негатив при преценка на родителския й капацитет. Съдът е кредитирал показанията на св. К., св. К. Г. и св. П. Й. за това, че след отвеждането на детето в [населено място] К. И. всячески е затруднявала контактите на бащата с детето. От една страна, това е демонстрация от нейна страна на неразбиране на интереса на детето да си има баща и да поддържа нормална връзка с него. От друга това е израз на нежелание за родителско сътрудничество. При преценка на родителските качества, съдът е взел предвид конкретно установените действия, а не декларативните й изявления пред експертите и службите, че е готова в името на детето да зачете правата на бащата. Приел е, че с множеството подадени сигнали А. К. И. използвала социалните служби, полицейските органи, прокуратурата и съда като инструменти за да държи далече бащата Д. А. К. от детето, под страх той да не направи грешна крачка, да е уязвим и дискредитиран като родител. Така в продължение на близо 8 месеца интереса на детето да вижда баща си в спокойна и подходяща за 3-4 годишното дете обстановка е бил накърнен. Съдът изцяло е възприел извода на в. л. Д., който кореспондира и с показанията на свидетелите, че след осеммесечния престой при майка си в [населено място], детето К. така и не го приема като свой дом. Тъгува за баща си, и дядо си по бащина линия. Копнее „тати” да я вземе при себе си – в й място в [населено място], при другарчетата й по игра, които назовава и ги сочи като приоритет при общуването. Показателно е това, че след осем месечен престой, което е достатъчен период за адаптация на малкото дете, К. не изгражда близка връзка с бабата по майчина линия или въобще който и да било от роднините, близкия на майката А. К. И. и, евентуално приятелите на К. по игра, гр. Т.. Изключение представлява сестра на А. К. И., която К. сочи при психологическо изследване като приоритет при общуването. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Г. П. и Н. Т., като дава приоритет на независимото мнение на специалиста в. л. Д.. Изводът на в. л. Д. за действителното състояние на детето в момента е решаващ спора – детето е в критична ситуация, объркана е, вече не знае къде е нейният дом, какво я очаква и кога, като острите му
реакции, свързани с отказ да контактува с майката телефон в присъствието на бащата не е резултат на негативни манипулации от страна на последния, а е страхът на дето да не загуби родителя, при който се намира, както и представата му, че вече е загубило родителя, при който в момента не е. Негативната реакция при пристигането в кабинета на социалните служби в [населено място], според вещото лице, е свързана със спомена на детето, че от там ще я отведат от дома й и ще я отнемат от баща й. Огледална е ситуацията и с майката, когато К. се скрива под масата при една от срещите с бащата в кабинета на социалната служба в [населено място]. Въззивният съд е счел, че приоритетно пред всичко друго следва да бъде преодоляно това състояние на петгодишната К.. Посочил е, че има време и възможности, в това число чрез максимално разширен режим на свиждания, а при доброто желание от страна на майката и споделеното родителство, детето да получи майчината обич и да има така нужната й връзка с майката. Но за К. е от изключително значение да възвърне спокойствието, стабилност и определеност, които на този етап в по-голяма степен може да й даде бащата Д. А. К.. При това в средата, която е привична и любима на детето – домът й в [населено място], нейната стая, бабата, която всячески подпомага на Д. в грижите му и с която К. има близка връзка на привързаност. Съдът е изложил и, че не е без значение е и разширената среда на детето – приятелските връзки на К. в [населено място], каквито тя не е успяла да създаде в [населено място]. При определяне на режима на лични отношения на детето с майката въззивният съд е съобразил отдалечеността на двете населени места и времето за пътуване и е постановил режим като следва: всеки два уикенда месечно, с право майката да вземе детето веднага след освобождаване от детската градина, респективно приключване на учебните занятия в петък и със задължение да го върне на бащата, в дома на бащата в [населено място] в неделя до 20,00 часа. Посочил е, че детето е на ниска възраст, но конкретната ситуация изисква – майката да има достатъчно време за да пътува и да осъществява контакт с детето, така че часът на връщането на детето следва да бъде по-късен от обичайния. Когато петъчният ден съвпада с официален празник или този период е по време на училищни ваканции – от 9,00 ч. в петък до 20,00 ч. в неделя. А по време на ваканциите всяка нечетна година през първата половина на коледната ваканция, а всяка четна година – през втората й половина; всяка нечетна година през първата половина на пролетната ваканция и всяка четна година през втората й половина; всяка нечетна година за великденските празници – от 10,00 ч. на Велики петък до 18,00 ч. в понеделник; 40 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, със задължение да взема детето от дома на бащата и да го връща след изтичане на определеното време. Също така, предвид териториалната отдалеченост между двете населени места, когато детето е в [населено място] при бащата, следва се предостави възможност майката да контактува с него чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, всеки делничен ден по половин час и всеки почивен ден по един час във време, определено от бащата съобразно дневния режим на детето. Въззивният съд е приел, че за нуждите на детето е необходима издръжка в общ размер от 300 лв. и от така определената издръжка на детето майката ще следва да заплаща 150 лв., а бащата ще осигурява останалите 150 лв. под формата на непосредствени грижи и пари.
С оглед приетото по правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, тъй като при преценката кой родител трябва да упражнява родителските права с оглед най-добрия интерес на детето К. Д. К., съдът е изложил мотиви по някои от обстоятелствата, визирани в ППВС № 1/1974 г., но не е обсъдил други от тях. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Настоящият състав възприема фактическата обстановка, приета от въззивния съд в обжалваното решение. По критериите грижи и отношение на родителите към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето и неговата привързаност, съдът приема, че двамата родители имат равен потенциал. По останалите критерии, обаче, които според ППВС № 1/1974 г. обуславят интереса на детето при решаване на спор за родителски права, предимство има майката. Това е така, защото детето е в ниска възраст, а както е изяснено в цитираното постановление, майката е по-пригодна от бащата за отглеждане на деца в ниска възраст. От доказателствата по делото – приетите социални доклади и двете съдебно-психологични експертизи, се установява, че майката притежава добър родителски капацитет и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на детето с възможности за задоволяване на базисните му потребности по отношение на посещение на детска градина, здравни грижи, хигиена, външен вид, сигурност и топло отношение и има правилни разбирания относно начините на възпитание на детето. Преди раздялата на родителите детето е отглеждано предимно от майката, която е получавала помощ в грижите основно от бабата по бащина линия. В случая е налице силна емоционална връзка и привързаност на детето с майката, които са важни фактори за адаптирането му към друга среда, в която живее майката, предвид факта, че по определените привременни мерки от 17.07.2019 г. то живее с баща си. Майката е в състояние да осигури добри материални условия на живот, обитава две стаи в къща в която живее със семейството си в [населено място], като едната стая е обособена за детска стая за детето К. и може да осигури необходимата за отглеждането на детето емоционална среда. В случая средата на майката ще допринесе за социализирането на детето и правилното му обществено развитие, тъй като при бащата практически то общува основно с него и родителите му. В тази връзка въззивният съд неправилно е приел, че детето се чувства по сигурно при баща си, тъй като към момента живее при него, а преместването му да живее при майка си би му създало психически дискомфорт – неопределеност къде е неговия дом. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в т. ч. социалните доклади и заключенията на експертите, от които се установява, че детето има изградена и функционираща емоционална връзка и с двамата родители и стресиращата за него ситуация е по-скоро тяхната раздяла, а не и поведението на майката, към която то е силно привързано. Настоящата инстанция намира, че майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия интерес на детето, кой от двамата да упражнява родителските права, както с оглед ниската възраст на детето, така и от гледна точка на наличните възпитателски качества на родителите, като майката е тази, която познава потребностите на детето и ги удовлетворява в най-пълна степен, заинтересована е от проблемите на детето, включително и от неговото възпитание и притежава необходимия ресурс за отглеждане на детето. Бащата работи на смени и когато е на работа отсъства по 24 часа, като в този период детето е оставяно на грижите на бабата и дядото по бащина линия, докато майката работи при 8 часов работен ден и има възможност да осъществява постоянен контрол и да общува с детето ежедневно. Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата, предвид обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места, но и за да не бъде изгубена емоционалната връзка между този родител и детето, която връзка е необходима за правилното му развитие и възпитание.
Режимът на лични отношения между бащата и малолетното дете следва да се определи по следния начин: бащата да има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година пет дни за Коледа и всяка нечетна календарна година пет дни за Нова година, от 10,00 ч. в първия ден до 19,00 часа в последния, както и последните два дни от Великденските празници от 10,00 ч. в първия ден до 19,00 часа във втория ден, като го взема и връща в дома на майката.
Предвид декларираните от родителите доходи, с оглед възрастта на детето и съответните на нея потребности и доколкото не е установено по делото необходимост от някакви извънредни разходи, месечната издръжка на детето съдът определя на сумата от 300 лв., от която бащата да заплаща 180 лв., а останалата част, ведно с непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се поеме от майката. По делото е установено, че детето е живяло при майката и през периода от 13.10.2018 г. до 28.11.2018 г. и следователно й се дължи и издръжка за минало време. Изчислена съобразно исковия период от 47 дни, дължимата от бащата издръжка възлиза на 278,32 лв. От нея следва да се приспадне заплатената от Д. А. К. за м. октомври 2018 г. такса за детската градина в размер на 44 лв. и следва да бъде осъден да заплати на детето, чрез неговата майка, издръжка за периода от 13.10.2018 г. до 28.11.2018 г. в размер на 234,32 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 302,64 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Предявени са искове по чл. 127, ал. 2 СК, който е неоценяем, съединен с иск по чл. 143 СК и насрещен иск по чл. 149 СК. Съобразно изхода на спора на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на исковете, а на ответника съобразно отхвърлената част на исковете. А. К. И. е направила разноски пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение и експертиза общо 900 лв., пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение 1000 лв. и пред касационната инстанция е направила разноски за държавни такси за допускане на касационното обжалване и разглеждане на касационната жалба общо 60 лв., представен е и договор за правна помощ и съдействие, от който е видно, че е уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000 лв. Д. А. К. е направил разноски пред първата инстанция държавна такса, експертизи и за адвокатско възнаграждение общо 1050 лв., пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение и държавна такса общо 651,67 лв. и пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение 500 лв. Пред въззивната и пред касационната инстанция Д. А. К. е направил възражения за прекомерност на претендираното от А. К. И. адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, които са основателни и настоящият състав намира, че дължимото се възнаграждение следва да се намали с оглед фактическата и правна сложност на делото до справедливия размер от 900 лв. за всяка една от двете инстанции. Пред въззивната инстанция е заявено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на Д. А. К., което съобразно изложеното относно възнаграждението на А. К. И. не е прекомерно. С оглед изхода на спора в тежест на ответника по касационната жалба Д. А. К. следва да се възложат сторените от А. К. И. разноски за трите инстанции съобразно уважената част на исковете сумата от 2460,31 лв., а А. К. И. следва да заплати на Д. А. К. сторените по делото за трите инстанции разноски съобразно отхвърлената част от исковете сумата от 239,06 лв. Д. А. К. следва да заплати по сметка на Върховния касационен съд и държавна такса върху определения размер на издръжката сумата от 259 лв. и сумата от 50 лв. по насрещния иск.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 33/12.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 932/2019 г. на Окръжен съд - Хасково и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. К. с ЕГН [ЕГН] против А. К. И. с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. Д. К. с ЕГН [ЕГН], определяне на местоживеене на детето при бащата в [населено място], [улица], определяне на режим на лични контакти и присъждане на издръжка от майката А. К. И. с ЕГН [ЕГН], ведно със законната лихва от датата на предявяване иска до окончателното изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете К. Д. К. с ЕГН [ЕГН] на майката А. К. И. с ЕГН [ЕГН], която да полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето, като определя местоживеене при майката на адрес: [населено място], [улица].
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д. А. К. с ЕГН [ЕГН] и малолетното дете К. Д. К. с ЕГН [ЕГН], както следва: бащата да го вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година пет дни за Коледа и всяка нечетна календарна година пет дни за Нова година, от 10,00 ч. в първия ден до 19,00 часа в последния, както и последните два дни от Великденските празници от 10,00 ч. в първия ден до 19,00 часа във втория ден, като го взема и връща в дома на майката.
ОСЪЖДА Д. А. К. с ЕГН: [ЕГН] да заплаща на малолетното дете К. Д. К. с ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител А. К. И. с ЕГН: [ЕГН], месечна издръжка в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на вземането до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за месечна издръжка до пълния предявен размер от 200 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. А. К. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на малолетното дете К. Д. К. с ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител А. К. И. с ЕГН: [ЕГН] на основание чл. 149 СК сумата от 234,32 лв. /двеста тридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща издръжка за минало време за периода от 13.10.2018 г. до 28.11.2018 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 234,32 лв. до пълния предявен размер от 302,64 лв.
ОСЪЖДА Д. А. К. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на А. К. И. с ЕГН: [ЕГН] сумата от 2460,31 лв. /две хиляди четиристотин и шестдесет лева и тридесет и една стотинки/ съдебни разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА А. К. И. с ЕГН: [ЕГН] да заплати на Д. А. К. с ЕГН: [ЕГН] сумата от 239,06 лв. /двеста тридесет и девет лева и шест стотинки/ съдебни разноски за всички инстанции.
ОСЪЖДА Д. А. К. с ЕГН: [ЕГН] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса върху определения размер на издръжката сумата от 259 лв. /двеста петдесет и девет лева/ и сумата от 50 лв. /петдесет лева/ по насрещния иск.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: