Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 10.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор П. МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 464/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав, отмяна на постановената по него присъда от 24.10.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането на главния прокурор са релевирани твърдения за допуснати от въззивния съд нарушение на закона и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, представляващи основания за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. Изтъкнато е, че въззивната присъда на СГС е постановена в нарушение на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като оправданият от първоинстанционния съд подсъдим Н. К. е бил осъден за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което не е имал съответно обвинение в първата инстанция. Срещу него е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, като за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК той не се е защитавал. С осъждането по непредявено обвинение правата на подсъдимия К. били съществено ограничени. Игнорирана била и константната практика на ЕСПЧ, съгласно която пропускът подсъдимият да бъде информиран в подробности относно характера и причините за обвинението срещу него и да му се предостави достатъчно време и възможности за подготовка на защитата му представлява нарушение на чл. 6, § 3, б. „а” и б. „б” от ЕКЗПЧОС (решение по делото П. и С. срещу Франция, [GC] 25444/1994 от 25.03.1999 г., решение по делото С. и др. срещу Турция по жалби № 29900/1996 г., 29901/1996 г., 29902/1996 г. и 29903/1996 г., решение по делото П. срещу България). Въззивният съд допуснал и нарушение на правата на прокуратурата като страна в процеса, тъй като не изложил мотиви по наведените в протеста и допълнението към него доводи на прокурора. При осъждането на подсъдимия К. за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК не били изпълнени задълженията на съда по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като не били изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и не било осигурено разкриването на обективната истина. Съдебният състав се предоверил на показанията на пострадалия Д. и на неговата свидетелска годност, не анализирал съдържащите се в тях противоречия, кредитирал изцяло показанията на полицейските служители, без да отчете, че по същността си те са косвени доказателствени средства и изцяло пресъздават изнесените пред тях от св. Д. факти. Тези процесуални нарушения обусловили неправилна оценка на фактите, което от своя страна довело до нарушение на материалния закон. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Осъденото лице Н. Н. К. не се явява, редовно призован, и не изразява лично становище по искането на главния прокурор. Неговият защитник адв. С. счита искането за възобновяване за основателно и моли да бъде уважено. В представени по делото писмени бележки защитникът излага подробно мотивирани съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на въззивното дело. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда от 22.05.2013 по НОХД № 5609/2012 г. Софийският районен съд, НО, 8 състав е признал подсъдимия Н. Н. К. за невинен в това, че на 06.03.2010 г. в гр.С. се е заканил на Ц. Д. Д. с убийство, като заканването е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. По протест на прокурор от СРП срещу първоинстанционната оправдателна присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав, като с присъда от 24.10.2013 г. съдебният акт на районния съд е бил отменен, подсъдимият Н. Н. К. е бил признат за виновен в това, че на 06.03.2010 г. в гр. С. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, като го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски в размер на 830 лева, както и сумата от пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист. По арг. от чл. 346, т. 2 от НПК присъдата на СГС от 24.10.2013 г. не е подлежала на касационно обжалване, тъй като с нея спрямо дееца е била приложена разпоредбата на чл. 78а от НК. На основание чл. 420, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 419, ал. 1 от НК актът на въззивния съд подлежи на проверка по реда на възобновяването по инициатива на главния прокурор. Неговото искане е внесено в СРС на 21.02.2014 г. с вх. № 11441, поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено е от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. І. Разгледано по същество, искането на главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на СГС и отмяна на въззивната присъда в осъдителната част относно престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е основателно. Въззивната инстанция не е дефинирала правилно рамките на обвинението, в които е било възможно нейното произнасяне. Разпоредбите на чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК ясно очертават необходимите предпоставки, при които въззивната инстанция може да упражни правомощието си да осъди оправдан подсъдим: да има съответен протест от прокурора и да е имало съответно обвинение в първата инстанция. Прокуратурата е повдигнала и поддържала срещу Н. К. обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – за закана с убийство спрямо св. Ц. Д., възбудила у свидетеля основателен страх за осъществяването й. С обвинителния акт са били инкриминирани действията на подсъдимия по нахлуване във видимо нетрезво състояние в портиерната на бл. .... в [жк], където се намирал св. Д., нанасянето на обиди на свидетеля, изваждането и опирането на пистолет в гърдите му и отправянето на закана за саморазправа към него с думите, че ще го „очисти като мръсно коте”. Въззивният съд пък е осъдил подсъдимия за поведение, последващо конфликта му с пострадалия – за това, че след като напуснал портиерното помещение, К. произвел пред бл. 20 три изстрела във въздуха с газовия си пистолет. Коректно е да се отчете, че фактите относно произвеждането на изстрели пред блока от страна на подсъдимия К. действително са били включени в обвинителния акт (л. 2 от НОХД № 5609/2012 г. по описа на СРС, НО, 8 състав: „След това обв. К. излезнал и пред блока произвел три изстрела с пистолета във въздуха, като след това си заминал към неговия пост – бл. 37”). Тези факти са били интерпретирани във въззивното решение (л. 47, л. 51, л. 53 от ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав), като въз основа на тях СГС е квалифицирал поведението на подсъдимия К. като съставомерно по престъпния състав на чл. 325, ал. 1 от НК. По отношение на тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел на л. 53 от ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на СГС, че са били изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и по тях подсъдимият пълноценно се защитавал, поради което счел за допустимо да ги квалифицира самостоятелно по чл. 325, ал. 1 от НК, което престъпление било по-леко от вмененото му с обвинителния акт престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Настоящият състав на ВКС не се съгласява с изразеното от въззивния съд становище. При съпоставката между възведените с обвинителния акт твърдения за осъществена от подсъдимия закана с убийство спрямо пострадалия св. Д. и обстоятелствата, на които СГС е основал осъждането на подсъдимия за хулиганство, ясно се откроява коренното различие между двете групи фактически положения. Действията на подсъдимия К. след конфликта му със св. Д. са били маркирани в обвинителния акт единствено за пълнота на изложението, но не са имали никакво отношение и самостоятелно значение за обективната и субективна съставомерност на повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Неговото последващо поведение въобще не е било инкриминирано от прокурора, който не е формулирал срещу дееца нито фактически, нито юридически обвинение за хулиганство. Фактите относно произведените от осъдения К. изстрели пред блок № ..... в [жк]надхвърлят обхвата на подлежащите на доказване обстоятелства по чл. 102 от НПК в образуваното срещу К. наказателно производство, чийто предмет е бил ограничен единствено до случилото се между подсъдимия и св. Д. в портиерното помещение в бл. .... Поведението на осъдения К. след напускането на помещението на портиера представлява съвсем отделно деяние, различно от описаното в обвинителния акт (по време, място на извършване, механизъм на осъществяване, последици, представно съдържание на дееца и т.н.), поради което СГС не е имал основание да разсъждава на плоскостта дали тези факти представляват или не съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Правомощията на въззивния съд по чл. 337, ал. 1, т. 2 и по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да преквалифицира престъплението, за което подсъдимият е бил осъден от първата инстанция, или да осъди оправдания подсъдим за същото, еднакво или по-леко престъпление, могат да бъдат упражнени само в хипотезите, при които липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Такова е налице, „когато на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението (обективна и субективна страна) и които поради непредявяването им подсъдимият не е могъл да има предвид, и чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита” (ТР № 61 от 13.12.1977 г., ОСНК на ВС на РБ, т. 2); „когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защитил” (ТР № 57 от 04.12.1984 г., т. 2). От изложеното е видно, че установените нови обстоятелства всякога са свързани с „описаното в обвинителния акт деяние”, а не с друго, ново, различно от него. Разширяване на обвинението с включване в него на нови деяния (и/или на нови лица) поначало е недопустимо нито по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, нито по реда на чл. 337, ал. 1, т. 2 и по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК. Такава процесуална възможност може да се реализира само на досъдебното производство чрез ново привличане на обвиняемия (чл. 225 от НПК). Това законодателно разрешение изключва възможността в съдебната фаза на процеса чрез изменение на обвинението или чрез преквалификация на инкриминираното престъпление подсъдимият да бъде осъден за друго деяние, без обективна и субективна връзка с възведеното по обвинителния акт. По изложените съображения ВКС прие, че СГС в нарушение на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е осъдил подсъдимия К. за напълно различно престъпление – по чл. 325, ал. 1 от НК, без за него да е имало надлежно повдигнато обвинение. С оглед стандартите на чл. 6, т. 3, б. „а” и б. „б” от ЕКЗПЧОС за осигуряване на справедлив съдебен процес, в практиката на ВКС осъждането по непредявено обвинение неизменно се оценява като особено съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, сериозно накърняващо правото на защита на осъдения. То може да бъде отстранено чрез възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената от въззивния съд присъда от 24.10.2014 г. по ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на СГС в частта, с която подсъдимият К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. В случая не се налага връщане на делото за ново разглеждане, а е достатъчна само отмяната на въззивната присъда в обсъжданата част, тъй като на практика тя се явява излишна. Както беше посочено, за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК подсъдимият не е бил обвиняван, то не е било третирано в първоинстанционния съдебен акт и въззивният съд, както и настоящата инстанция, нямат процесуална възможност да се произнасят (т.е. да оправдаят подсъдимия) по него. ІІ. При внимателния прочит на новата въззивната присъда е видно, че тя се състои от две части – освен с осъдителния диспозитив за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, СГС се е произнесъл и по отношение на повдигнатото против подсъдимия К. обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като го е оправдал по него на основание чл. 304 от НПК. С искането на главния прокурор за възобновяване се претендира отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд в цялост, т.е. включително и в оправдателната част по обвинението за заканата с убийство. Настоящият съдебен състав намира искането за възобновяване на въззивното наказателно дело по отношение на оправдателната част за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за неоснователно. В искането (стр. 2) пестеливо са формулирани доводи за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на мотиви във връзка с подадения протест и допълнението към него и необсъждане на доводите на прокурора за доказаност на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. При проверката на присъдата от 24.10.2013 г. по ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на СГС ВКС констатира, че атакуваният съдебен акт не е постановен при допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. В тази им част мотивите на съда в достатъчна степен отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като в съдържанието им (стр. 6 – стр. 8) са изложени доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивния протест възражения на прокурора от СРП за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. В мотивите на новата присъда е отразена приетата от въззивния съд фактология по отношение на случилото се между подсъдимия К. и св. Д. в портиерното помещение на бл. 20 (стр. 4 от мотивите), кореспондираща с направените и от първоинстанционния съд фактически констатации. В съдържанието на атакувания съдебен акт надлежно фигурира и юридическата му част със съответните правни изводи (стр. 8 от решението), които също се припокриват с правната аргументация на състава на СРС. Обективното отсъствие на съществени непълноти в мотивировката на въззивния съдебен акт обезпечава възможността на ВКС безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. Изготвеният акт гарантира и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е прието за недоказано по несъмнен начин. След проверка на крайно оскъдната доказателствена база, касаеща протеклите в портиерната на бл. 20 събития, ВКС няма основания да се усъмни в извода на СГС, че по делото липсват убедителни доказателства подсъдимият К. да е осъществил инкриминираните му съставомерни действия – да е опрял пистолет в гърдите на св. Д. и да е произнесъл репликата „Ще те очистя като мръсно коте”. Единствените сведения в тази насока се съдържат в показанията на възрастния пострадал св. Д.. Те обаче мотивирано са били приети и от двете съдебни инстанции за несигурен, колеблив и ненадежден източник на релевантна информация поради преклонната възраст на свидетеля (79 години), тежките прогресиращи сетивни увреждания на слуха и зрението му (довели към настоящия момент до десоциализация), неразрешимите вътрешни противоречия в разказа му за инцидента с подсъдимия К., липсата на спомен за произнесени от последния конкретни реплики и закани. При тези данни СГС законосъобразно е оправдал подсъдимия К. по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК (каквато позиция е била застъпена и от представителя на държавното обвинение в пледоарията му в съдебно заседание на 24.10.2013 г. (л. 40 от ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на СГС). По изложените съображения ВКС счете за неоснователно залегналото в искането за възобновяване на наказателното дело възражение за липса на мотиви на съдебния акт. Тъй като то е общо и схематично формулирано и не са уточнени съответните възражения и доводи на първоинстанционната прокуратура, по отношение на които се твърди, че са останали необсъдени, настоящата инстанция обективно е възпрепятствана да обсъди по-обстойно тази претенция. С оглед на тези аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела присъда от 24.10.2013 г., постановена по ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на Софийския градски съд, НО, VІІІ въззивен състав, в частта, с която подсъдимият Н. Н. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, както и в частта за възложените в тежест на подсъдимия К. разноски. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 3226/2013 г. по описа на Софийския градски съд, НО, VІІІ въззивен състав, в частта, с която подсъдимият Н. Н. К. на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.