Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * придобивна давност * общинска собственост * забрана за придобиване по давност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 251
София, 27.12.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ


при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 429 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

А. Й. А. и Г. М. А. , и двамата от [населено място] чрез адв. П. Т. - АК Б. обжалват и искат да бъде отменено въззивно Решение Nо V-24 от 01.03.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2276/2011 година на ОС-Бургас .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон ,както и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по материално-правния въпрос: съществува ли правна възможност за придобиване по давност на недвижим имот – частна общинска или държавна собственост в периода 1.06.1996 година до 1.06.2006 година с оглед разпоредите на чл. 86 ЗС/ отм. и § 1 от ЗД на ЗС / ДВ. бр.46 и бр.105/ 2006 г., тъй като дадения от въззивния съд отрицателен отговор е в противоречие с Решение Nо 558 от 07.01.2010 по гр.д. Nо 269/2010 година на ВКС-II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В срока по чл.287 ал. 1 ГПК няма подаден писмен отговор от ответника по касация – [община].
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 146 от 04.11.2011 година по гр.д. Nо 307/2011 година на РС- Несебър по отхвърления иск за собственост , предявен срещу [община] на недвижим имот : ПИ с идентификатор * в [населено място], Б. област с площ от 1469 кв.м. с предназначение урбанизирана територия за ниско строителство, ведно с построените в него-еднофамилна , едноетажна жилищна сграда на площ 42 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор *, еднофамилна едноетажна жилищна сграда на площ от 25 кв.м.- ПИ идентификатор * , едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 31 кв.м. –ПИ с идентификатор * , с твърдения за придобивно основание- давностно владение, започнало от 01.09.1992 година и изтекло към 01.06.2006 година .
Прието е , че ищците , като „купувачи „ по неформално сключен договор за покупко-продажба от 01.09.1991 година от А. Н. Ч./ С. Н./ , не са могли да придобият процесния недвижим имот на основание придобивна давност , тъй като не са доказали, че техния праводател и продавач е бил собственик на имота, липсват данни друго физическо лице или кооперация да са били собственици на имота, поради което на основание чл. 6 ЗС/ ред. от 1990 година / имотът като общинска собственост е попадал в приложното поле на чл. 86 ЗС. / отм./
С посочената съдебна практика - Решение Nо 558/07.01.2012 година в тълкувателните мотиви се приема , че възможността да се придобие по давност недвижим имот , частна общинска собственост за периода 1.06.1996 година – 1.06.2006 година с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от ЗИ на ЗС/ ДВ. бр. 46 и 105/2006 г./ следва да се приема в смисъл , че „ давностният срок за придобиване на недвижими имоти - общинска публична собственост спира да тече към 31.05.2006 година, с оглед разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС/ ДВ. бр.46 и 105 / и това е последният ден в който изтича. При изчисление при релевирано възражение за придобивна давност на имот- недвижима частна общинска собственост , срокът , които би дал основанието - при наличие на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС, да се придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006 год. Това означава , че началният момент , от които срокът следва да е започнал да тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 1.06.1996 година. Към този момент е в действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ. бр.33/1996 година- в сила от 1.06.1996 година, според която редакция не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост , или по аргумент на противното- в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост.”
Възприемайки изцяло изложените съображения , настоящият състав счита и , че критериите за преценка коя собствеността е такава на гражданите, държавата и общините, коя е частна или публична, се дефинира както от чл. 17 на Конституция от 1991 година , така и със ЗМСМА /ДВ. бр.77/1991 год./и конкретно на §6 на ПЗР на закона за изменения на чл. 6 ЗС.
Безспорно от гл.т. приложение на закона е , че с влизане в сила на изменението на чл. 6 ЗС , според което „собствеността на държавата и на общините е публична и частна ”и разпоредбата на чл. 86 ЗС, в действащата към този момент редакция / ДВ. бр. 31/1990 г./ , на основание придобивна давност не може да се придобие правото на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост .
Изменението на чл. 86 ЗС с ДВ. бр.33/96 год. в сила от 31.05.1966 год. лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със статут на публична държавна или общинска собственост. По аргумент на противното се налага извод , че по отношение на частната общинска собственост , считано от влизане в сила на посоченото изменение-т.е. от 01.06.1996 година отпада забраната за придобиване на основание давност / чл. 79 ал.1и 2 ЗС/ вещи и/или вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост.
С § 1 на ДР на ЗДЗС с ДВ. бр.46/2006 г. , в сила от 01.06.2006 г. , се прие отново, че „давността да се придобие по давност държавен или общински имот/ без значение дали е публична или общинска собственост/ спира да тече до 31.11.2011 година , а с § 1 изм. ДВ. бр.105/2006 год. / датата , до която нормативно е спрян срока на придобивната давност е 31.12.2014 година, т.е. отново законодателят изключва възможността за придобиване правото на собственост по давност, но за сроковете на придобивната давност, които изтичат или биха изтекли след 1.06.2006 година .
Ищците са се позовали на давността като придобивно основание , поддържайки и доказвайки осъществената от тях фактическа власт с намерение за своене след 01.09.1992 година,при владението получено/ предадено/ от ‘бивш собственик” С. Н. / А. Ч./ до настоящият момент.Установяват , че осъщественото от тях владение е без прекъсване и без спорове, необезпокоявано, при демонстрирано намерението ,че упражняват съдържанието на вещното право на владение и ползване като собственици, допуснати в имота от лицето -бивш собственик .
[община], в хода на производството не провежда защита на оспорване на факти, а само възразява , че не са налице законовите изисквания за придобиване по давност на недвижими имот, че процесният имот като терен попада в хипотезата на § 7 ал.1 т.3 ЗМСМА, без да се представа АОбС , а по отношение на сградата се поддържа теза , че съгласно чл. 11 ЗН, без спор , че А. Ч. е собственик , след неговата смъртта , при липса на други наследници по закон , собственик е станала държавата.
Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и без да се съобразят събраните по делото доказателства, както и липсата на такива за факти, за които съдът е приел, че няма спор, което налага неговата отмяна.
Изводите на решаващия съд, без да бъде съобразено , че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот –общинска собственост след 1.06.1996 година касаят само публичната общинска собственост , но не и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост , са в нарушение на закона и даденото тълкуване на задължителната съдебна практика на ВКС по приложение на цитирания закон.
След като по делото е установено – без спор , с оглед отговора на ответника по чл. 131 ГПК, че за времето от 1993 година до момента на завеждане на иска , ищците А. Й. А. и Г. М. А. упражняват владението на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор * в [населено място], Б. област с площ от 1469 кв.м. с предназначение урбанизирана територия за ниско строителство, ведно с построените в него-еднофамилна , едноетажна жилищна сграда на площ 42 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор *, еднофамилна едноетажна жилищна сграда на площ от 25 кв.м.- ПИ идентификатор *, едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 31 кв.м. –ПИ с идентификатор *, за период по –дълъг от 10 години, спокойно и необезпокоявано демонстрирайки поведение на собственици, че за същия имот, въпреки поддържаната теза на ответника няма издаден АОбС, а дори и да би се приело, че имотът , към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991 и ЗМСМА, е със статут на държавна-респ. общинска собственост, при липсата на обективни данни, обуславящи публичния характер на собствеността , следва , че към влизане в сила на ЗДС и ЗОбС към 31.05.1996 година е със статут на общинска частна собственост , то следва , че за времето до влизане в сила на §1 от ДР на ЗИДС – т.е до 01.06.2006 година, като такъв имот е могъл /принципно /да се придобие на основание давност по чл. 79 ал.1 ЗС.
При данните по делото , на ищците следва да се признае правото на собственост по отношение на процесния имот, на твърдяното и поддържано от тях основание – придобивна давност за времето до 1.06.2006 година. Като се зачете факта на присъединено владение от праводателя А. Ч., упражненото без прекъсване , спокойно, необезпокоявано владение за период по-дълъг от 10-години и явно демонстрираното намерение , че имотът се владее като собствен, следва да бъде направен извод, че към 1.06.2006 година собствеността на този имот е била придобита на оригинерното придобивно основание.
След като собствеността на земята е надлежно придобита от ищците, то следва да се признае , че е придобито и правото на собственост по отношение на построеното в терена – а именно на постройката от 31 кв.м.
При развитите съображения , настоящият състав намира , че следва да постанови ново решение , като признае на ищците претендираното от тях право на собственост , на основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо V-24 от 01.03.2012 година, постановено по гр. възз.д.Nо 2276/2011 год. на ОС-Бургас и потвърденото с него Решение Nо 146/04.11.2011 година по гр.д. Nо 307/2011 година на РС-Несебър и вместо него п о с т а н о в я в а:
ПРИЗНАВА за установено , на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на О. Н, че А. Й. А. ЕГNо [ЕГН] от [населено място] ул.”23 септември” Nо 1 и Г. М. А. с ЕГNо [ЕГН] ,с.а. са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот /ПИ/ с идентификатор * в [населено място], Б. област с площ от 1469 кв.м./ хиляда четиристотин шестдесет и девет/ с предназначение урбанизирана територия за ниско строителство, ведно с построените в него-еднофамилна , едноетажна жилищна сграда на площ 42 кв.м./ четиридесет и два/, съставляваща поземлен имот с идентификатор *, еднофамилна едноетажна жилищна сграда на площ от 25/ двадесет и пет/ кв.м. ПИ идентификатор *, едноетажна постройка на допълващо застрояване с площ от 31 кв.м/ тридесет и един/. –ПИ с идентификатор *, придобит на основание чл. 79 ал.1 ЗС.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: