Р Е Ш Е Н И Е   № 90     София, 05.02. 2010г.     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                          ЧЛЕНОВЕ:          БОЙКА ТАШЕВА                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА                                                                               при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр.д. № 120 по описа за 2009г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:   Производството е по чл.290 и следв. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на Р. С. М. от гр. Д. срещу въззивното решение Габровския окръжен съд, постановено на 06. ХІ.2008г. по гр.д. № 229/2008г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 25.VІ.2009г. по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по материалноправните въпроси: дали трудовите правоотношения на кметските наместници са могли да бъдат безсрочни преди промените в ЗМСМА по ДВ бр.69/2006г.; дали разпоредбата на чл.46а от ЗМСМА в редакцията й след това изменение може да се прилага със задна дата; дали заповед за прекратяване на трудово правоотношение може да бъде законосъобразна, ако в нея е посочена само общата правна квалификация /само членовете без алинеите/ и от мотивите към заповедта не става ясно точно към коя алинея следва да бъде отнесена тя. Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба О. Д. е заел становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба, намира, че същата е неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Габровският окръжен съд е потвърдил решението на Дряновския РС от 03.VІІ.2008г. по гр.д. № 116/2008г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. М. срещу О. Д. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ за отмяна на уволнението със заповед № 7/01.ІІ.2008г., за възстановяване на работа на длъжността “кметски наместник” в с. С., с. М. и с. К. и за присъждане на 1474.20лв. обезщетение по чл.225 от КТ. Прието е от въззивния съд, че ищецът е бил назначен от кмета на ответната община за кметски наместник с трудов договор от 02.ІІІ.2004г. на основание чл.70 ал.1 и ал.2 от КТ, считано от 04.ІІІ.2004г. за определено време – 6 месеца с краен срок 04.ІХ.2004г. След изтичане на този срок ищецът продължил да работи на длъжността, като със заповед № 7/01.ІІ.2008г. на новоизбрания кмет на общината трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.3 от КТ във вр. с чл.46а от ЗМСМА. Прието е, че след изтичането на изпитателния срок трудовият договор не се е трансформирал в безсрочен, а е бил срочен, което следва от естеството на длъжността “кметски наместник” – орган на изпълнителната власт, помощник на кмета и следващ неговия мандат. Този въпрос не е бил изрично уреден към момента на възникването на трудовото правоотношение, по силата на чл.46а от ЗМСМА в редакцията му преди изменението през 2006г. пълномощията на кметските наместници са се определяли с правилник за дейността и организацията на Общинския съвет. Законодателно тълкуване въпросът е намерил с допълването на чл.46а от ЗМСМА /ДВ бр. 69/25.VІІІ.2006г./, наложено от необходимостта статутът на кметския наместник да намери точен законов израз. Допълването на законовата норма по време на съществуването на трудовото правоотношение има действие и по отношение на ищеца към момента на прекратяването му. Непосочването в заповедта за уволнение на точната алинея на чл.46а от ЗМСМА като основание за това не прави уволнението незаконно, тъй като в нея изрично е записано “поради изтичане на определения срок на основание чл.46а от ЗМСМА”, а това е срока на мандата на кмета, тъй като в нормата не е предвиден друг срок. Крайният резултат на така постановеното въззивно решение е в пълно съответствие с данните по делото и закона.волнението на касатора – ищец от длъжността “кметски наместник” със заповед № 7/01.ІІ.2008г. е законно. По поставения от касатора въпрос “Дали трудовите правоотношения на кметските наместници са могли да бъдат безсрочни преди промяната в ЗМСМА по ДВ бр.69/2006г.” отговорът е положителен. Ищецът е назначен на процесната длъжност от кмета на О. Д. от 04.ІІІ.2004г. съобразно разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗМСМА в редакцията й по ДВ бр.69/2003г. Към този момент, а и още от 1999г., длъжността е била мандатна, т.е. тя е срочна и срокът й се определя от срока на мандата на кмета. Този извод се налага по аргумент от разпоредбата на чл.41 ал.1 от ЗМСМА във всичките й редакции от изменението на закона по ДВ бр.69/1999г. до изменението на чл.46а /ДВ бр.69/2006г./, с което този статут на кметския наместник вече е и изрично предвиден. Ето защо няма място за прилагане в случая на разпоредбата на чл.46а от ЗМСМА със задна дата, в какъвто смисъл е отговорът на втория релевиран от касатора материалноправен въпрос. По третия релевиран въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със закона и с практиката на съдилищата. Действително в уволнителния акт не е посочено по коя алинея на чл.46а от ЗМСМА е извършено прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Това, обаче, не е довело до неяснота за основанието за уволнение. В посочената разпоредба се съдържат само две такива основания за уволнение на кметски наместници – по ал.2 – освобождаване от новоизбрания кмет след изтичането на срока на мандата на стария, и по т.3 – предсрочно освобождаване без предизвестие. В разглеждания случай от текстовата част на заповедта – “поради изтичане на определения срок на основание чл.46а от ЗМСМА” - се налага извод, че освобождаването на ищеца е по ал.2 на посочената разпоредба, както правилно е приел въззивният съд. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Габровския окръжен съд № 217 от 06. ХІ.2008г. по гр.д. № 229/2008г. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: