Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 21.04.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3641 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. К. К. и М. К. К. – двамата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв. М. С. и Н. С., против въззивното решение № 784 от 6 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 8669 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е отменено решение № ІІІ-86-52 от 10 април 2012 г., постановено по гр.д. № 9373 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. и вместо него е признато за установено по отношение на тях, че К. С. К. от [населено място] е изключителен собственик на придобит по време на брака й с К. И. К. имот в [населено място], и в полза на К. са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1348 от 26 ноември 2013 г. поради разрешаването в противоречие с практиката на ВКС на въпроса когато като страна по придобивната сделка са посочени двамата съпрузи, транслативният ефект на сделката настъпва ли в патримониума и на двамата съпрузи като страни по сделката. В обжалваното решение въззивният съд приема за неоснователно твърдението, че, тъй като в договора за покупка на апартамента фигурират и двамата съпрузи, то следва автоматично да отпадне възможността имотът да е закупен с лични средства на един от съпрузите. Към момента на допускането на касационното обжалване противоречието е констатирано с три решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Впоследствие по въпроса допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс (чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм.) в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, е постановено тълкувателно решение по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГТК. В посоченото тълкувателно решение, т. 4, касационният съд обвързващо приема положителен отговор на въпроса, основавайки се на значимостта на приноса в придобиването, а не на това на чие име е придобит имота, тъй като придобитото по време на брака е с характера на вложените в придобиването му средства. Затова е заключено, че ако вложените в придобиването средства са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Даденото от въззивния съд разрешение е в пълно съответствие с посоченото задължително тълкуване. Жалбата е частично основателна. С решението си въззивният съд приема за безспорно доказана трансформация на лични средства при закупуване на жилището – преди закупуването му ищцата получила 70 хиляди лева от продажба на недвижим имот и при закупуването му изтеглила от личната си сметка 50 хиляди лева и е добавила за покупката остатъка от получената сума от продажбата на имота, като двете суми напълно покриват стойността на закупеното жилище, а ответниците не са доказали, че наследодателят им е имал участие в закупуването на жилището. Безспорно в настоящия случай процесното жилище е закупено по време на брака между ищцата и наследодателя на касаторите по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./. От представените доказателства от [фирма], [населено място], се установява, че около периода на закупуване на жилището наследодателят на касаторите е получавал високо трудово възнаграждение – основно и доплащания. Данни за влагането на това възнаграждение изцяло или отчасти именно при закупуването на конкретното жилище обаче не могат да се извлекат от представените по делото доказателства – касаторите са се ограничили единствено да представят извлечения от ведомости, служебни бележки и заповеди за доплащане. Твърдението си за придобиване на имота изцяло с нейни средства, получени от продажба на наследствен имот, ищцата се домогва да подкрепи с писмени и гласни доказателства. Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот от 18 март 1993 г., според който ищцата лично и като пълномощник на майка си, брат си и сестра си продала на трето за спора лице дворно място за сумата от 4000 лева. Изявлението на ищцата по отношение на цената на имота (нотариалният акт в тази си част има характер на частен свидетелстващ документ, материализиращ удостоверителното изявление на страните по сделката за този факт) е опровергано. К. са заявили становище, че не възразяват да бъде разпитана като свидетел купувачката на недвижимия имот по нотариалния акт. От нейните показания се изяснява, че действителната цена, заплатена за имота, е значително по-висока (70000 лева) от записаната в нотариалния акт. Тези данни съдът съпоставя с представените писмени доказателства. Според фотокопие на спестовна книжка по сметка № **** * ******, издадена на 27 април 199* г. от Д., по сметката са били вложени на същата дата 40 хиляди лева, след това ежемесечно са правени различни по размер вноски, като на 16 декември 1993 г. (датата на сключване на договора за продажба на държавния недвижим имот на К. и К. К.) са изтеглени 50 хиляди лева и остатъкът на влога според записа е от 360,14 лева. Съвкупността от опроверганото изявление за цената на продадения имот, откриването на влог на дата, близка до датата на продажбата на имота, и изтеглянето от влога на ищцата на сумата от 50 хиляди лева на датата на подписването на договора, води до извода, че при закупуването на процесния имот (записано е в договора, че сумата е изплатена в брой) от заплатените 78557 лева, 50000 лева са били лични на ищцата. Съдът не намира за установено по делото освен посочената последна сума ищцата да е влагала при закупуването на жилището и други лични средства до пълния размер на заплатената за него цена, каквито са били нейните твърдения. При тези обстоятелства следва да се заключи, че е основателна претенцията за установяване на придобиването на процесното имущество с лични средства до размера на вложените в него средства на К. К., и тази част не е незначителна по смисъла на чл. 23, ал. 2 СК. Ето защо обжалваното решение е неправилно само в частта му, с която е признато за установено по отношение на И. и М. К., че К. К. е собственица на придобит по времето на брака й с К. К. апартамент за частта му над 50000/78557 идеални части от апартамента. С оглед изхода на спора, основателно е искането на касаторите за присъждане на сторени пред касационния съд разноски, които съразмерно на отхвърлената част от иска и заплатените от тях разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение, възлизат на 524,20 лева. Неоснователно е искането на ответницата в касационното производство за присъждане на разноски, тъй като тя не е доказала да е сторила такива в него. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 784 от 6 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 8669 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е отменено решение № ІІІ-86-52 от 10 април 2012 г., постановено по гр.д. № 9373 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. и вместо него е признато за установено по отношение на И. К. К. и М. К. К., че К. С. К. от [населено място] е изключителен собственик на придобит по време на брака й с К. И. К. имот в [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено спрямо И. К. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и М. К. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], че К. С. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ж.к. „Н. І”, [жилищен адрес] е собственица на 50000/78557 (петдесет хиляди върху седемдесет и осем хиляди петстотин петдесет и седем) идеални части от недвижим имот – апартамент, с адрес [населено място], ж.к. „Н. І”, [жилищен адрес] закупен на 16 декември 1993 г. по реда на НДИ, по времето на брака й с К. И. К., б.ж. на [населено място], починал на 29 януари 2009 г., като в останалата част на иска за 28557/78557 идеални части от имота ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на И. К. К., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, и М. К. К., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, сумата от 524,20 лева (петстотин двадесет и четири лева и двадесет стотинки) разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: