Р Е Ш Е Н И Е № 174 София, 24 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 364 / 2013 година Производството е образувано по касационна жалба на подс. Й. С. И. депозирана чрез неговия защитник, срещу въззивна присъда № 7 от 15. 01. 2013 год., постановена по ВНОХД № 252 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. С жалбата се релевират и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.- 1-3 от НПК. Навеждат се оплаквания за нарушено право на защита на подсъдимия, както и такива, досежно проведения от въззивния съд доказателствен анализ и формираните въз основа на него, изводи от правна страна. Претендира се отмяна на атакуваната присъда, а изводимо от съдържанието на жалбата е искане, за упражняване правомощията на касационният съд по чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание пред настоящата инстанация, подс. И. поддържа жалбата си и моли да бъде оправдан. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази депозираната жалба, обсъждайки доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда от 25. 09. 2012 год., постановена по НОХД № 667 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, подс. Й. С. И. бил признат за невинен и оправдан, по повдигнатото му обвинение, за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата била протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас с оплаквания за допуснати от страна на първоинстанционния съд, нарушения на материалния закон и процесуалните правила. С протестът се отправя искане първоинстанциоинната присъда да бъде отменена, а подс. И. признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. В съдебно заседание пред въззивния съд, след като е бил даден ход на съдебните прения, представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас е заявил, че не поддържа и оттегля депозирания протест. С обжалваната въззивна присъда № 7 от 15. 01. 2013 год., постановена по ВНОХД № 252 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, протестираната първоинстанциоинната присъда била отменена, а касатора И. признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. С въззивната присъда, подс. И. бил оправдан да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП, а на основание чл. 343г от НК, бил лишен от „право да управлява МПС” за срок от шест месеца. Въззивната присъда е постановена при наличие на касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Това е така поради следните съображения: По жалбата на подсъдимият : Основателен е довода за допуснато от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с преценката на събрания по делото доказателствен материал. Въззивният съд изрично е отбелязал, че възприема фактическата обстановка изложена от първоинстанционния съд, но при извършения анализ на събраните по делото доказателства, апелативната инстанция съд не е изпълнила в цялост, вменените й с разпоредбите на чл. 301 и чл. 305, ал. 3 от НПК, задължения. Това е така защото, от материалите по делото се установява, че е налице различие в заключенията на изслушаните по делото авто-технически експертизи, като същите касаят предмета на доказване, по смисъла на чл. 102 от НПК и е следвало да бъдат подложени на по-детайлен анализ в корелация с останалите събрани по делото доказателства, в частност, протокола за оглед и приложената към него скица и показанията на разпитаните свидетели С. и Е.. В значителна степен са останали неизяснени с необходимата категоричност въпроси касаещи главния факт на доказване по делото, като например, с каква точно скорост, подсъдимия И. е управлявал процесното МПС след престрояването си в лявата лента на платното за движение, след като е възприел намиращите се на двойната непрекъсната линия С. и конкретно, преди и към момента, на настъпване на ПТП. Така например, и двете съдилища са приели, че първоначално подсъдимият се е движел със скорост от 40 км/ч, като след извършеното престрояване, е намалил до 30 км/ч, скорост приета като величина от въззивния съд и към момента на възникване на ПТП, докато от фактическа страна окръжния съд е приел, че именно към този момент /преди възникване на ПТП/, подсъдимия е бил намалил допълнително скоростта си на движение, до 15 км/ч. На инстанционните съдилища е убягнала вариантността на заключенията по петорната авто-техническа експертиза и отговорите депозирани от експертите на поставените в съдебно заседание въпроси, която по същество води до противоречивост в крайните експертни изводи. Такава противоречивост се забелязва и в отговорите на експерта К. касателно данните с които са боравили експертите, в частност, показаннията на свид. Е., пряк очевидец на възникналия инцидент. /в.ж. л. 83 от първоинст. пр.-во/. При това положение, извън всякакво съмнение е обстоятелството, че с оглед спецификата на казуса и обвинението повдигнато против подс. И., различията, а и несигурността, в експертните заключения, е следвало да бъдат преодолени съобразно разпоредбата на чл. 153 от НПК, а именно, чрез назначаване и изслушване на заключение по нова допълнителна петорна комплексна медико-автотехническа експертиза, която да даде необходимите отговори на въпросите от техническо естество, касаещи обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 102 от НПК и изготви детайлна динамична скица, на пътно-транспортното произшествие. Останалите относими обстоятелства по смисъла на същата законова разпоредба, следва да бъдат изяснени посредством допълнително събрани доказателства, на база гласни доказателствени средства. В обобщение се налага извода за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл. 14, 107 и чл. 154 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваната присъда за постановена при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство обуславящо основателността на депозираната касационна жалба. С оглед изложените в жалбата доводи за нарушено право на защита и имплицитна предубеденост на въззивния съд, същите не могат да бъде споделени, тъй като видно от протокола за съдебно заседание, въпросите на състава на съда към прокурора са били наложени и продиктувани само и единствено, от неясната процесуална позиция, заета от представителя на държавното обвинение. Не може да има спор, че съгласно разпоредбата на чл. 324, ал. 1 от НПК, протестът или жалбата могат да бъдат оттеглени от участващите в съдебното заседание пред въззивния съд прокурор, респективно жалбоподател, до започване на съдебното следствие, а ако такова не е проведено, до започване на съдебните прения. След като на последните е бил даден ход /какъвто именно случай е и настоящия/, липсва процесуална възможност за оттегляне на депозирания въззивен протест, а правото на защита на подсъдимия в случая не е било ограничено, тъй като и касатора и неговата защита, са били запознати както със съдържанието, така и с доводите изложени в изготвения от прокурор от ОП – [населено място], протест и съответно са били в състояния да формират своята позиция, в какъвто смисъл е и депозираното пред апелативния съд, възражение. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната въззивна присъда на Апелативен съд – гр. Бургас следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, от стадия на допускане на доказателства. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 7 от 15. 01. 2013 год., постановена по ВНОХД № 252 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на допускане на доказателства. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.