Р Е Ш Е Н И Е № 309 София, 14.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември. две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1215 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения С. Р. Д. за възобновяване на нохд № 17/ 2012 г. на РС Нова Загора и отмяна на постановената по него присъда поради неучастието му в наказателния процес. Осъденият твърди, че е разбрал за осъждането си на 09.06.2017 г., когато е постъпил в затвора в гр. София в качеството на подсъдим по друго наказателно дело- нохд № 15291/17 г. на СРС. В съдебно заседание осъденият и неговият защитник поддържат искането. Развиват доводи, че Д. не се е укривал, а е заминал за Италия по семейни причини, както и че за същото деяние е бил оневинен от италианската съдебна система. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по установи следното: Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С постановление от 03.06.2011 г. на РП гр. Нова Загора е било образувано досъдебно производство № 25/11 г., сл.д. № 5/11 г. срещу С. Д. за престъпление по чл. 211 от НК. С постановление на същата прокуратура от 18.08.2011 г. срещу Д. е образувано и досъдебно производство № 82/11 г., сл.д. № 7/11 г. Двете досъдебни производства са обединени под № 25/11 г. с постановление на прокурор от РП Нова Загора от 04.11.2011 г. С постановление от 09.11.2011 г. осъденият Д. лично е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210 ал.1 т.5 от НК. На 16.12.2011 г. материалите по делото са предявени на Д., лично и в присъствие на упълномощен защитник. По внесен обвинителен акт, в РС Нова Загора е било образувано нохд № 17/ 2012 г. Подсъдимият С. е участвал лично в съдебните заседания на 23.02.12 г. и на 22.05.12 г., когато са били разпитани голяма част от свидетелите по делото. Следващите съдебни заседания са били отлагани поради неявяването му, като съдът е предприел действия за откриването и призоваването му. Провел е последното съдебно заседание на 21.05.2013 г. в негово отсъствие, на осн. чл. 269 ал.3 т.1 от НПК и е постановил присъда № 218/ 21.05.2013 г., влязла в сила на 06.06.2013 година. На 03.09.2013 г. е била издадена Европейска заповед за арест от РП Нова Загора за задържане на С. Д. с цел изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, наложено с присъдата на РС Нова Загора. Осъденият е задържан в Италия на 07.01.2014 г. и с решение от 26.01.2015 г. Апелативният съд на Болоня, отдел за екстрадиции е отказал предаването на Д. в изпълнение на ЕЗА и е постановил наложеното наказание да бъде изтърпяно в Република Италия. При така установените факти, касационният състав намира, че не са налице законовите предпоставки за възобновяване на наказателното дело. Осъденият Д. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките не само на досъдебната фаза, но и на съдебната такава, като е взел участие в част от първоинстанционното производство. Фактът, че в последващ момент е напуснал страната и прекратил връзката и с упълномощения си защитник, като е спрял да отговаря на телефонните обаждания обуславя извода, че се е отказал доброволно от правото си на лично участие в процеса и от правото да се защитава лично. На Д. е бил гарантиран справедлив процес в негово отсъствие, като неучастието му в последното по делото заседание е негов личен избор, от който не може да черпи права, претендирайки отмяна на присъдата. Институтът за възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане има за цел да осигури пълноценно упражняване на правото на лично участие на осъденото лице в нов съдебен процес, но само, когато то не е участвало в първия процес поради незнание за наказателното преследване срещу него. Процесуалното поведение на Д., свързано с напускане на страната по време на висящ първоинстанционен съдебен процес, сочи на недвусмислен отказ от правото на лично участие, гарантирано от НПК и от КЗПЧОС. За пълнота на изложението касационният състав държи да отбележи, че намира за неоснователно твърдението на осъдения, че за същото деяние той е бил оневинен от италианската съдебна система. От приложените по делото материали се установява, че полицейските органи и прокуратурата в гр. Форли, Р Италия са извършили проверка по устно оплакване на пострадалия Р. Ч. срещу С. Д. и са отказали разследване по случая, приемайки, че той попада в хипотезата на гражданско правонарушение- неизпълнение на договорни задължения. От решението на съда в гр. Болоня също се установява обстоятелството, че Д. не е подложен на наказателно преследване в Италия, поради което е прието преимущество на чуждестранната юрисдикция- окончателната присъда на българския съд. С това решение съдът в гр. Болоня отказва екстрадиция, но приема за изпълнение присъдата и постановява наказанието да се търпи в Италия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Р. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 17/2012 г. на Районен съд гр. Нова Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: