Р Е Ш Е Н И Е №135 С., 12.12.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2825 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 72 от 30.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1020 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 770/19.07.2013 г. по гр.д. № 7612/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда с предназначение за трафопост „Д.”, на един етаж, масивно строителство в [населено място], [улица], със застроена площ от 80 кв.м., представляващ имот с идентификатор 55871.506.137.2. В касационната жалба са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане доводите на [община] във връзка със събраните по делото доказателства и формиране на изводи при нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест и въз основа на счетеводни записвания без да се направи преценка за тяхната редовност, както и за нарушение на материалния закон при формиране на изводите, че процесният енергиен обект не обслужва само територията на [община] и че е бил предоставен за стопанислане и управление на енергийното предприятие по силата на закона. Претендира се възстановяване на направените по делото разноски. [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба в писмения си отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в представени в съдебно заседание писмени бележки. Претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 264 от 13.06.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация "Енергетика”, с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З.. Въпросите са относими към настоящия правен спор, по който [община] е основала иска си на фактическия състав на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З.. Съдът е приел, че предмет на спора е монолитна сграда на един етаж с предназначение за трафопост „Д.”, на един етаж и със ЗП от 80 кв.м.. По К. на [населено място], утвърден със Заповед № 681/26.03.1990 г., действащ към 17.09.1991 г., към 01.06.1996 г., а и към настоящия момент, същият попада в парцел ІІІ, отреден „За гаражи и обслужващи дейности” в кв.34 и е нанесен на плана. По кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], утвърдени със заповед РД 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., процесният трафопост е сграда с идентификатор 55871.506.137.2. За него е съставен акт за частна общинска собственост № 2497/29.04.2002 г., а през 2003 г. е актуван и като частна държавна собственост с акт № 805/26.06.2003 г. Построен е през 1984 г. и въведен в експлоатация през същата година. Представлява електроенергийно съоръжение, предназначено за трансформиране и разпределение на ел.енергия, част е от енергийната система и обслужва 209 броя потребители, притежаващи недвижими имоти на територията на [община]. Проследени са данните за образуване на [фирма] и е прието, че това е станало с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, видно от което като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – С. област е включено и Предприятие “Електроснабдяване”- П., следователно към момента на влизане в сила на З. държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на областта е Предприятие “Електроснабдяване”- П.. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г.. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение №20 / 02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21/29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС на [фирма]. Прието е за установено, че процесният трафопост, като енергиен обект, е част от единната електроенергийна система. В ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991 г. поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност - първична и аналитична, от ръчна до електронна, реда и мястото за съхранение на документи, както и дългия период от време; в Държавен архив [населено място] е съхранен баланс на [фирма],“Електроснабдяване” - клон П. към 31.12.1991 г., видно от който предприятието притежава Д. на една обща стойност, но липсва запазена оборотна ведомост или друг документ, от който да бъде направен извод за конкретните Д., включени в баланса и във формираната обща стойност и в частност за включването на процесния трафопост в баланса. В Държавния архив не се съхраняват сметки 201, 203 и 204 към 1991 г., а по закона за счетоводството е изтекъл срокът за съхранение на тези документи. Единствените съхранени документи са инвентарни книги, които са с период на създаване от 1948 г. до 2000 г., част от които са на книжен носител (тетрадка), а други - на електронен носител и процесният трафопост се води в инвентарните книги под инвентарен номер, като в ответното дружество не се водят машините и оборудването. Т. се поддържа и обслужва от ответното дружество, а преди това от неговия праводател. При горните факти са направени следните правни изводи: [община] сочи параграф 7, ал.1 ,т.7 ПЗР З. като правно основание за придобиване на собствеността. За да бъде признато правото на собственост върху процесния трафопост на соченото придобивно основание, ищцовата община. следва да установи че към релевантния момент - влизане в сила на З. - 17.09.1991 г., са били налице предпоставките на закона за трансформирането на държавната собственост върху спорния имот в общинска. Счетено е, че за да се прецени дали един имот е преминал по силата на закона от държавна в общинска собственост, следва да бъде установен статута му към релевантния момент - 17.09.1991 г., обстоятелството дали същия е бивша държавна собственост, неговото предназначение и използването му, както и дали същият е бил включен в капитала, в уставния фонд или се води в баланса на търговското дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към горепосочената дата. Т. обслужва крайни потребители, намиращи се на територията на ищцовата община, но това не е достатъчно, за да се приеме наличието на първата от изброените предпоставки, а именно, че се касае за обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на [община]. Подлежи на установяване обстоятелството, че обектът е част от техническата инфраструктура на общината и кумулативно с това, че същият обслужва именно тази инфраструктура. В случая данни, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината няма, доколкото е установено, че крайни потребители са физически лица и от там може да се направи извод, че се обслужват обекти, собственост на трети лица, а не самата община. Извод, че не се касае за обект от техническата инфраструктура на общината следва и от законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на влизане в сила на § 7, ал.1, т. 7 ПЗР З.. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на понятието "електрически мрежи" е дадена в § 3 от ДР на Закона за електростопанството /отм./ и това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. Следователно трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл.2, от посочения закон, е държавна собственост. Изключение от правилото, че собствеността е държавна се съдържа в разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело не се твърди, а и не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил такъв на субект по ал.2 . Като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва пък от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./. От тук се налага изводът, че този обект като част от посочената система, служеща за задоволяване потребностите от национално значение, не съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на ищцовата община, предвид на което и не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която съгласно цитираните законови разпоредби, е била държавна. Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното е и последващата правна уредба – чл.68 ЗЕЕЕ /отм/., където е посочено, че всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. От обстоятелството, че трафопостът е построен върху имот - общинска собственост не следва автоматичен извод за това, че същия съставлява част от общинската инфраструктура, какъвто довод се излага във въззивната жалба. В конкретния случай собствеността и предназначението на този обект са законово регламентирани и съответно ако същият е изграден върху имот, отреден за благоустройствени и комунални мероприятия, то това обстоятелство не променя неговите характеристики и не би го превърнало в обект, съставляващ част от общинската инфраструктура. Допълнително са изложени съображения, че не е налице и втората предпоставка на §.7, ал.1, т.7 ПЗР З. и това е допълнителен аргумент за отхвърляне на иска. В тази връзка съдът се е позовал на нормата на чл.12 от Закона за електростопанството /отм./, по силата на която дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация "Енергетика". След като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12, то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл.2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на изричен акт за това. Т.е. в случая е без значение дали трафопостът е бил изрично заприходен, тъй като включването във фондовете на енергийното предприятие е следствие от факта, че е бил част от общодържавната енергийна система. В този смисъл наведените в жалбата доводи, че липсват доказателства имотът да е предоставен на ДП „Електроснабдяване - П.”, са счетени за неоснователни, а в тази връзка - и твърденията на жалбоподателя относно доказателствената сила на счетоводната документация, на воденето на счетоводството и на направените в същото записвания, не се отразяват върху правилното решаване на настоящия спор. Прието е, че върху приложимостта на ал.2 на параграф 7 не се отразява обстоятелството че към момента на приемане на З. трафопостът не е бил в капитала на търговско дружество, доколкото преобразуването на Н. е станало четири месеца по-късно. Това е така тъй като текстът на цитираната норма изрично е посочено, че съответния обект на собственост може да бъде в уставния фонд или баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, като вече са изложени съображения защо следва да се приеме, че трафопостът е бил предоставен на енергийното предприятие, което от своя страна води до наличие на хипотезата на чл.97, ал.2 от Н. /отм./- въз основа на предоставянето, съответния обект следва да се заведе в счетоводството на предприятието, от което и следва изводът, че хипотезата на посочения текст е била осъществена. Възприети са мотивите в първоинстанционното решение, в което е проследена уредбата на обществените отношения, свързани с доставката на електроенергия и е достигнато до извода, че целта на законодателя е била да преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства по заеми на общините, или средства от самооблагане на населението, или с негов труд, или такива, които държавата е предоставила безвъзмездно на общините, а за имотите, които са строени със средства на ЮЛ с държавно имущество, какъвто е настоящия случай и са включени са в капитала им, е изключена възможността за преминаването им в патримониума на общините дори те да се ползват за целите, посочени в ал. 1 на § 7. Макар и разпоредбата на ал.2 § 7 да е приета, по-късно, тя е функционално свързана с ал.1 и поражда действие едновременно с нея, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа”. Въпросът налага тълкуване на смисъла вложен в изискването на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. енергийния обект да обслужва „техническата инфраструктура на територията на съответната община”. Към момента на влизане в сила на З. е действал Закона за електростопанството от 1975 г.-отм.., съгласно чл.2 от който собствеността на електрическите уредби и мрежи /част от които са и трансформаторните постове - § 3 ДР на Закона/ е държавна, по изключение – кооперативна или на други обществени организации, когато е придобита за задоволяване на собствените им нужди от електрическа енергия, а вътрешните електрически инсталации в жилищни и други сгради на гражданите и на обществените организации са тяхна собственост, като независимо от субекта на правото на собственост всички централи, уредби, мрежи и инсталации в цялата страна са свързани в единна електроенергийна система /чл.4, ал.1 от Закона/. Следователно обстоятелството, че обект на електрическата мрежа е част от единната електроенергийна система на страната е неотносимо при преценка дали същия е част от техническата инфраструктура, обслужваща територията на общината, тъй като по силата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. обекти-държавна собственост от единната електроенергийна система при определени предпоставки преминават в собственост на общините. По отношение на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система е предвидено преминаването на собствеността от държавна в общинска да се извърши с оглед предназначението на обектите. В собственост на общините преминават онези обекти, които обслужват територията на съответната община, границите на която са определени от органа по чл.6 от Закона за народните съвети-отм. и по реда на чл.30, ал.1, б.”в” от Правилника за приложение на Закона за единния кадастър на Н. Република България-отм. и са отразени в единния кадастър съгласно чл.7 от Закона за единния кадастър на Н. република България-отм.. От значение е местонахождението на територията на общината на обектите, обслужвани от съответните мрежи и съоръжения, а не чия собственост са тези обслужвани обекти. Това тълкуване се основава и на действалите към момента на влизане в сила на З. нормативни актове, касаещи предоставянето на стопанисването и управлението на държавните имоти и по-специално на чл.2, ал.2 от Наредба за държавните имоти-отм., предвиждаща, че държавните имоти, които не са предоставени за оперативно управление на други държавни организации, се управляват и стопанисват от народния съвет. По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.1 ПЗР З. е енергиен обект /трафопост/, който обслужва обекти, чието местонахождение е на територията на една община, дори да е част от националната електроразпределителна мрежа. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса „действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация "Енергетика”. Според нормативната уредба, действала към момента на влизане в сила на З. Асоциация „Енергетика” ръководи, координира и контролира дейността, свързана с изграждането на електроенергийните обекти, с производството, преноса, разпределението и използването на електрическата енергия в страната /чл.3, ал.1 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./, като изгражда и поддържа електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване /чл.8, ал.1 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./, а електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда, установен в Закона за териториално и селищно устройство /чл.8, ал.3 от Закона за енергетиката от 1975 г.-отм./. Според чл.48, ал.1 З.-отм. електрификацията, като част от дейността по благоустрояване на населените места, по правило се извършва от народните съвети, а чл.174, ал.3 ППЗТСУ-отм. възлага изграждането на трансформаторни постове и съоръжаването им с машини, апаратури и други уреди на и за сметка на народните съвети, но също при определените условия и на и за сметка на инвеститорите на ведомствени жилищни и други сгради на учреждения, стопански и обществени организации или на електроснабдителните предприятия, като с тази правна норма е възприета предходна уредба на същите отношения по ПМС № 72/10.05.1962 г. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Предвидена е и възможност при електрификацията на съответно населено място, включително и при изграждане на трансформаторни постове, с труд и средства да участва и населението на населеното място по реда на Закона за самооблагането – чл.3, ал.2. Изградените обекти са ставали държавна собственост и са предоставяни за стопанисване и управление от държавата на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите и в пределите, установени от закона, упражняват право на владение, ползване и разпореждане /чл.2, ал.1 от Наредба за държавните имоти-отм./, а държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление на други държавни организации, се управляват и стопанисват от общинските народни съвети и кметствата /чл.2, ал.2 от Наредба за държавните имоти-отм./. След като специалният Закон за енергетиката от 1978 г.-отм. по отношение изграждането и поддържането на електрическите уредби и мрежи в населените места препраща към общия ред на Закона за териториално и селищно устройство-отм., а последният предвижда компетентност на различни субекти от структурата на социалистическата държава да изграждат и поддържат трансформаторни постове, както и да упражняват стопанисването и управлението им, то следва, че не може да се приеме, че мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура на енергийната система са предоставени на съответните държавни електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация „Енергетика” по силата на закона. Именно затова като отрицателна предпоставка за преминаване на държавната в общинска собственост ал.2 на § 7 ПЗР З. въвежда изискването съответното имущество да не е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. В този смисъл и по двата въпроса вече е дадено тълкуване по реда на чл.290 ГПК с решение № 202/1.12.2014 г. по гр.д. № 1384/2014 г., ВКС, І г.о., което настоящият съдебен състав споделя. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване и установените по делото факти, следва, че въззивното решение по същество е правилно, макар и не по изложените от съда съображения. По установените в § 7 ПЗР З. критерии се извършва обособяването на общинската от държавната собственост, като определени обекти, които до този момент са държавна собственост, преминават в собственост на общините по силата на закона. Едновременно с това обособяване се осъществява преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества въз основа на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /обн.ДВ.бр.55 от 12.07.1991 г., в сила от 01.07.1991 г./. Целта е разграничаване на правомощията на държавата и общините при управлението и разпореждането с правото на собственост върху конкретни обекти, включително в процеса на образуване на търговски дружества и при предстоящата приватизация, с оглед най-пълноценното им използване при отчитане на обществения интерес, в какъвто смисъл са обсъжданията на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация от Великото народно събрание. Следователно от съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия е дали определен обект, попадащ в приложното поле на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З., се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на З. в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество /каквато е отрицателната предпоставка по § 7, ал.2 ПЗР З./, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община. Общината придобива по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били включени в баланса на предприятие с държавно имущество. В случая няма преки доказателства процесният трафопост да е бил включен в баланса на държавното предприятие „Електроснабдяване-П.” /в баланса към 31.12.1991 г. дълготрайните материални активи са отразени като обща стойност, като няма обортна ведомост и други счетоводни документи, за които е изтекъл срока за съхранението им, поради което не може да се направи извод дали в тях е включен процесния трафопост – допълнително заключение на комплексна съдебно техническа и икономическа експертиза от 11.06.2013 г./. Доказателства обектът да е бил осчетоводен като актив на народния съвет или на негово стопанско предприятие не са ангажирани. Поради това преценката дали трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие към момента на влизане в сила на З., в който случай държавата запазва правото си на собственост поради наличието на отрицателната предпоставка по § 7, ал.2 ПЗР З. или се е стопанисвал и управлявал от общинския народен съвет или негово стопанско предприятие по силата на чл.48, ал.3 З.-отм., чл.2, ал.2 или чл.95 Н.-отм., в който случай общината придобива правото на собственост, следва да бъде извършена с оглед на обстоятелствата по какъв ред е извършено изграждането на съответния обект, с какви средства е било финансирано, кой правен субект е осъществявал действията по поддържането на обекта, а оттам и действията по управление и стопанисване. Установено е, че трафопост “Д.” в[жк]на [населено място] е описан в инвентарни книги, водени от 1948 г. до 2000 г. от електроразпределителното предприятие “Електроснабдяване”-П.., както и че е бил поддържан и обслужван от това предприятие и неговите правоприемници /показанията на св.А./, за което е изготвен и паспорт на съоръжението от Д. „Е.”– ДСП”Е.”-окръжно С., район П. още при неговото въвеждане в експлоатация на 17.03.1984 г. Въз основа на тези доказателства и при липса на други данни следва да бъде направен извод, че още при въвеждането му в експлоатация стопанисването и управлението на процесния трафопост е било предоставено на държавно електроснабдително предприятие, тъй като именно държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на държавен имот, осъществяват владението върху него – чл.89 Н.. Този извод се потвърждава и от издадения акт за частна държавна собственост № 805/26.06.2003 г., в който е отразено, че към момента на съставянето му имотът е включен в капитала на търговско дружество чрез отделяне от [фирма] на [фирма]. Посочените констатации в акта са в съответствие с установеното от събраните по делото доказателства, както и с липсата на доказателства за факти, които да опровергаят осъществяването на обстоятелствата, при които акта е бил съставен. Касае се за официален свидетелстващ документ, съставен по предвидения в З. ред и с оглед на заявеното от [община] оспорване, нейна е била тежестта съгласно чл.193, ал.3 ГПК да докаже неистиността на документа. По делото не е установено [община] да е осъществявала по отношение на процесния трафопост такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване, посредством които констатациите в съставения на 26.06.2003 г. акт за държавна собственост № 805 биха могли да бъдат опровергани. Не е установено въведеният в експлоатация през 1984 г. трафопост “Д.” в[жк]на [населено място] да е записан в счетоводните книги на общината, респ. нейно предприятие да е осъществявало дейност по поддържането му съгласно чл.8, ал.3 от Закона за електростопанството от 1975 г./отм./ и чл.2, ал.2 от Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет /в редакцията след изменението, обн.ДВ.бр.36/1979 г./ като обект, изграден по реда на чл.174, ал.3 ППЗТСУ/отм./. Поради това следва да се приеме за правилен крайният извод на въззивния съд в обжалваното решение, че [община] не е доказала да е собственик на процесния трафопост като в случая е без правно значение с оглед естеството на предявения иск, дали ответникът е доказал, че към настоящия момент той е собственик на имота. В обобщение въззивното решение следва да бъде потвърдено, като с оглед изхода на настоящото производство касаторът [община] следва да възстанови на ответното [фирма], [населено място] направените по повод касационното обжалване разноски в размер на 600.00 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 30.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1020 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда с предназначение за трафопост „Д.”, на един етаж, масивно строителство в [населено място], [улица], със застроена площ от 80 кв.м., представляващ имот с идентификатор 55871.506.137.2. ОСЪЖДА [община], [населено място], пл.”Св.И. Р.” № 1 да заплати на [фирма], [населено място], р-н „И.”, [улица], ЕИК[ЕИК] разноски за касационното производство в размер на 600.00 /шестстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: