Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 16.01.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора Галина Стоянова от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 939 по описа за 2022г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Р. Д. Р. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 620/2019г. на Районен съд – Разлог, по което на молителя с присъда № 502343/09.06.2021г. за деяние по чл.325б, ал.2, , т.2, пр.3, вр.ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2 000лв. С присъдата по реда на чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение отложеното по чл.66, ал.1 от НК наказание от 8 месеца лишаване от свобода, определено по НОХД № 11519/2019г. на СРС. Присъдени са и разноски по делото, в тежест на осъдения Р.. Претенцията в искането се основава на задочното производство пред съда от първата инстанция. Иска се възобновяване на делото и осигуряването на правото на лично участие и защита в процеса. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането на първо място е недопустимо, като подадено след срока по закон. На следващо място посочва, че е неоснователно. Заявява, че осъденото лице е привлечено в качеството на обвиняем на 02.10.2019г. в присъствието на преводач, като не е пожелал защитник. Непосредствено след повдигането на обвинението е проведен разпит, подсъдимият бил дал обяснения по делото. Посочва, че подсъдимият е напуснал посочения от него адрес на 14.10.2019г. и е бил обявен за издирване на 21.10.2019г. Прокурорът заявява, че подсъдимият е напуснал страната на 23.10.2019г., което е наложило повдигане и предявяване на обвинение в негово отсъствие, с участието на назначен служебен защитник. В хода на съдебното производство осъденият Р. е бил многократно призоваван на адрес в град Великобритания, като съдебните книжа са се връщали недоставени, а лицето не било намирано. Предвид на обстоятелството, че осъденото лице се е укрил от правораздавателните органи на страната, прокурорът счита, че то не може да черпи права от недобросъвестното си процесуално поведение. Осъденото лице се явява, представлява се от служебен защитник, който пледира, че направеното искане е основателно и моли да бъде уважено. Оспорва тезата на прокурора, че направеното искане е извън срока, тъй като е предаден на българските власти в средата на месец май 2022г., и оттогава следва да тече изискуемия се шестмесечен срок. Посочва, че липсва недобросъвестно поведение на осъденото лице, то било пътувало в Румъния, Великобритания, но това не било с цел да се укрие. Моли да се възобнови производството. Осъденото лице твърди, че не бил присъствал на досъдебното производство, че имал право да обжалва, че му се нарушавали правата и дадено обещание да се възобнови делото. Посочва, че имало право да посочи доказателства, че деянието се е случило, докато то спяло. При последната си дума твърди, че не е бил избягал, че се е предал, че не бил извършил това престъпление, случилото се било заради негова бивша съпруга. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, Срокът по 423, ал.1 от НПК е започнал да тече от фактическото предаване на лицето, което е на 26.05.2022г. и не е бил изтекъл към 26.10.2022г. Разгледано по същество, се явява неоснователно. Наказателното производство е било образувано на 01.10.2019г. срещу виновното лице за деяние по чл.3256, ал.2, т.2 и т.3 от НК, извършено на същата дата в град Банско. На 02.10.2019г. на осъденото лице е повдигнато обвинение за това престъпление, в присъствието на преводач и при отказ да ползва адвокатска защита. Не му била определена мярка за неотклонение. Проведен е разпит, при който осъденото лице се е ползвало от правата си да не даде обяснения, като е посочило за адреси именно този на пребиваването си в град Банско и на майка си в Питърбъроу, Кралство Великобритания, на който получавал кореспонденция. Пожелал е също така да му се предявят материалите от разследването. Непосредствено след това е напуснал адреса си в гр. Банско, като последващото му призоваване се оказало невъзможно, включително и по телефона – в този смисъл е докладна записка на съдебен деловодител, л.31 от съдебното производство, където е посочено, че на дадения от осъденото лице номер е отговорил мъжки глас, който е заявил, че само той ползва телефона, не познава човек на име с това на осъденото лице и не го свързва нищо с България, нито познати, нито роднини. Осъденият Р. бил търсен и на адреси в град София, където бил живял известно време под наем, но безуспешно, тъй като е напуснал и тях. За нито едно от възможните си местопребивавания той не е уведомил съдебните власти, каквото задължение следва от разпоредбата на чл.66, ал.1 от НПК, дори и в случаите, когато не е определена мярка за неотклонение. Това нарушение води до съответстващите изводи за приложимостта на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК и заложения в нея принцип на тълкуване „per argumentum a contrario“, като искането не може да бъде уважено поради причината, че лицето се е укрило от провеждането на наказателното производство. Несъмнено е, че осъденият Р. е имал задължение да предостави адрес на своето местопребиваване при всяка една промяна, което очевидно не е сторил. Нормата на чл.423, ал.4 от НПК предвижда уважаване на искането при предоставени гаранции, но в случая те не са изрични, а са определени законово и по принцип, че преразглеждане на делото е допустимо. И това е така, ако процесуалното поведение на самото осъдено лице не го бе лишило от тази възможност, доколкото се е укрило. Ето защо съставът на ВКС реши, че искането следва да се остави без уважение. . Водим от горното, съобразно чл.424, ал.2 от НПК и по аргумент за противното от чл.425 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице Р. Д. Р. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 620/2019г. на Районен съд – Разлог. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.