Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 29 юни 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Тома Комов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 327/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия А. И. И., депозирана чрез служебния му защитник – адв. Г. - ВТАК, срещу въззивно решение № 13 от 23.01.2015г., постановено по внохд № 311/14г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В касационната жалба се инвокират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Релевират се доводи за нарушение на материалния закон, вследствие отмяната на приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, което довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са съображения за законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, като е посочено, че в мотивите си съдът правилно е определил наказанието, като е отчел незавидното семейно и финансово положение на подсъдимия, много ниската стойност на отнетото имущество и зависимостта му от наркотици, която предопределяла до голяма степен и действията му. Защитата допълва, че изолирането на подсъдимия от обществото за по-дълъг период от време не би постигнало целите на чл. 36 от НК, а би имало обратен ефект. Прави се искане за отмяна на обжалваното въззивно решение в частта, с която е отменено приложението на чл. 55 НК, като процесуалният представител на подсъдимия пледира за изменение на съдебния акт, с който да се приложи горепосочената разпоредба и да се определи наказание в размер на наложеното му с присъдата на първата инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП моли жалбата да се остави без уважение, тъй като същата е неоснователна. Подчертава, че въззивният съд правилно е определил наказанието в рамките на минималния размер, предвиден в закона, като няма основание за смекчаване на наложеното наказание. Защитата на подсъдимия поддържа изцяло депозираната жалба и моли същата да бъде уважена. Посочва, че е налице основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е обусловило и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и пледира за отмяна на въззивното решение в частта, с която е отменено приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е увеличен размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Подсъдимият А. И. в своя лична защита и в последната си моли за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК и намаляване на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 100 от 14.10.2014г., постановена по н.о.х.д. № 238/2014 г., Окръжен съд – Велико Търново е признал подсъдимия А. И. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същия съдебен акт съдът е постановил на основание чл. 70, ал. 7 от НК подсъдимият да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието, за което е бил условно предсрочно освободен в размер на една година, един месец и двадесет и пет дни, и на основание чл. 40, ал. 2 и чл. 92 от НК е постановил по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и принудително лечение на подсъдимия от хероинова зависимост. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 13 от 23.01.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 311/2014 г., Великотърновският апелативен съд, е изменил първоинстанционна присъда, като е отменил същата в частта относно приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и е увеличил размера на наложеното на подсъдимия И. наказание „лишаване от свобода” от три години и шест месеца на пет години. Касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. След извършена служебна проверка, Върховният касационен съд не констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия или неговия защитник. По отношение на наведените доводи от защитата за касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, съдебният състав счита, че не са налице, въпреки че решаващите съдилища неправилно са индивидуализирали част от смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Без оглед на това въззивният съд законосъобразно е определил размера на наказанието „лишаване от свобода” в законоустановения за престъплението минимум. Първостепенният съд, след направената съвкупна преценка, е определил наказанието на подсъдимия А. И. при условията на чл.55 от НК, като е счел, че са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства – ниската стойност на инкриминираните вещи и зависимостта на подсъдимия от наркотици, която предопределяла до голяма степен действията му. Върховната касационна инстанция не споделя изложените аргументи от Окръжен съд – Велико Търново, тъй като в случая липсва изключително по своя характер обстоятелство, което да обуслови приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, като визираните две такива попадат в обхвата на смекчаващите, но не са с характеристиките на изключителни такива. Необходимо е да се отбележи, че стойността на процесните вещи при извършено престъпление в условията на опасен рецидив, е без съществено значение при индивидуализацията на наказанието. Първата инстанция неправилно при определяне на наказанието е отчела като отегчаващите вината обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието, предишните осъждания на подсъдимия И. и причинената психическа и физическа травма на пострадалата. На първо място, незаконосъобразно съдът е приел завишена степен на обществена опасност на деянието, която в разглеждания случай не е особено висока, както и като отегчаващо вината обстоятелство – предишните осъждания на подсъдимия А. И., тъй като същите са в обхвата на правната квалификация на опасния рецидив. На следващо място, са отчетени психически и физически травми на пострадалата, което е абсолютно неправилно, тъй като не са налице данни по делото, от които може да се изведе подобно заключение. Предвид всички по-горе изложени аргументи, наведените от процесуалния представител на подсъдимия възражения са изцяло неоснователни. Само в допълнение следва да се подчертае, че факта на извършване от подсъдимия на настоящото деяние в изпитателния срок на условно предсрочно освобождаване, не може да бъде ценен като отегчаващо обстоятелство, тъй като е приложена разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК. В настоящият казус правилно въззивната инстанция е преценила, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито обстоятелство с изключителен характер, за да се изправим в хипотеза, при която и най - лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание да се явява несъразмерно тежко. Това е така независимо, че въззивният съд е направил неверен прочит на първоинстанционните мотиви-първият съд приема наличие на изключителни смекчаващи обстоятелства, както беше посочено по-горе, а не на многобройни такива. Определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в размер на пет години отговаря на обществената опасност на деянието, с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения, и на автора на извършеното престъпно посегателство. За престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. Наложеното наказание е съобразено и с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като в случая няма място за по-голямо снизхождение. Наложеното наказание би могло да бъде намалено само при предпоставките на чл. 55 от НК, какъвто не е настоящият случай. Правилно и съобразно закона въззивният съд е определил размерът на наказанието, въпреки че неправилно е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Апелативният съд неправилно е отчел при определяне на наказанието, че на подсъдимия следва да му се даде шанс, тъй като в последната си дума в открито съдебно заседание посочил, че това било за последно. Това заявление е направено декларативно, поради което настоящата инстанция намира, че не следва да се отчита при определяне на наказанието. Въззивният съд е посочил, че употребата на наркотици и ниската стойност на отнетото имущество не могат да се приемат като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Тази констатация на съда е вярна досежно многобройността, но наркотичната зависимост на подсъдимия следва да се третира като смекчаващо обстоятелство. Настоящият съдебен състав намира, че неправилно е отчетено от Великотърновския апелативен съд като отегчаващо отговорността обстоятелство – предишните осъждания на подсъдимия, тъй като те са определящи за квалифициращия признак - „опасен рецидив”. Съдебният състав на върховната инстанция счита, че наложеното наказание, определено в законоустановения минимум, се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а изпълнението на същото ще доведе до постигане, както на превъзпитателната роля спрямо подсъдимия, така и за предупредителния ефект върху останалите членове на обществото. Освен, че не констатира наличието на смекчаващи обстоятелства, които да не са били отчетени от решаващите съдилища, такива не се сочат и в депозираната жалба. Претенцията на подсъдимия и неговия защитник за приложение на чл. 55 от НК е неоснователна, тъй като наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни или с изключителен характер, а само при наличието на такива в настоящият случай би могло да се твърди, че е налице явна несправедливост на наказанието. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело. При гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че не са налице релевираните в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, поради което въззивното решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховния касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13 от 23.01.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 311/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: