Р Е Ш Е Н И Е № 406 гр. София, 05.01.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: Т. С. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор А. ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1228/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Д. З. К. за възобновяване на НОХД № 1445/2013 г. по описа на РС – Велико Търново. В саморъчното искане на осъденото лице е релевирано твърдение за наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното му наказание. В съдебно заседание на ВКС осъденият К. моли наказанието му да бъде намалено. Неговият служебно назначен защитник адв. Л. Д. поддържа молбата за възобновяване и моли да бъде уважена, като представя допълнително изложение в подкрепа на искането. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство, намери за установено следното: С присъда № 92 от 07.11.2013 г. по НОХД № 1445/2013 г. Великотърновският районен съд е признал подсъдимия Д. З. К. за виновен в това, че в [населено място], в условията на продължавана престъпна дейност и опасен рецидив, за периода от 28.03.2013 г. до 31.03.2013 г., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на технически средства – отвертка и раздвижен ключ, отнел чужди движими вещи на обща стойност 4 700.45 лева от владението на Д. Д. Р., В. Н. Р., А. Ц. Д., Б. П. П., Р. М. Г. и Т. И. Г., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и т. 10, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на шест години и осем месеца лишаване от свобода, като го е оправдал за разликата в стойността на предмета на престъплението до 4 952.25 лева. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 07.11.2013 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата си съдът се е произнесъл по предявените от гражданските ищци Д. Д. Р., В. Н. Р., Б. П. П., Р. М. Г. граждански искове, като е осъдил подсъдимия Д. К. да заплати държавни такси върху уважените им части, както и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия К. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 9/2014 г. по описа на ВтОС, като с решение № 27 от 21.02.2014 г. съдебният акт на районния съд е бил потвърден на основание чл. 338 от НПК. Искането на осъдения Д. К. за проверка по реда на възобновяването на наказателното производство е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок (решението на Великотърновския окръжен съд е постановено на 21.02.2014 г., като не е подлежало на касационно обжалване, а искането за проверката му е подадено по пощата на 14.07.2014 г., видно от положения щемпел на Затвора – П. върху приложения пощенски плик. Разгледано по същество, искането на осъдения Д. К. за възобновяване на наказателното производство е основателно. В саморъчното му изложение (озаглавено „жалба”) са залегнали единствено съображения, свързани с несправедливостта на наложеното му наказание, което той счита за съществено завишено. Неговите доводи в тази насока могат да бъдат отнесени към основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При индивидуализацията на наложеното на искателя наказание и двете съдебни инстанции по идентичен начин са очертали отегчаващите отговорността му обстоятелства, като приоритетно са акцентирали (гърба на л. 82 – л. 83 от НОХД № 1445/2013 г. по описа на ВтРС, съответно, стр. 4 от въззивното решение по ВНОХД № 9/2014 г. по описа на ВтОС) върху високата обществена опасност на престъплението; обществената опасност на дееца предвид немалкия брой на миналите му осъждания, извън тези, формиращи дейността му при опасен рецидив; неговите лоши характеристични данни; облика му на личност с утвърден престъпен мироглед, без реална възможност за положителна социална адаптация; броя на ощетените граждани – 6, пострадали от четири отделни деяния; извършването на деянията в много кратък период от време, престъпната упоритост на дееца при подготовката и осъществяването на деянията; високата стойност на предмета на престъплението. Съпоставяйки така формираната съвкупност от отегчаващи обстоятелства с установените смекчаващи такива – частични самопризнания на досъдебното производство, недобро материално положение и проявено разкаяние, въззивният съдебен състав (стр. 4 от решението) е приел превес на отегчаващите обстоятелства, като при условията на чл. 54 от НК е отмерил по отношение на осъдения наказание лишаване от свобода над средния размер на предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, а именно десет години. С оглед на факта, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на Глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК, окончателният размер на наказанието на подсъдимия К. – шест години и осем месеца лишаване от свобода – е формиран на основание чл. 58а, ал. 1 от НК при задължителна редукция с 1/3 (с конкретно цифрово измерение от три години и четири месеца) на определения при условията на чл. 54 от НК срок на наказанието лишаване от свобода от десет години. ВКС намира, че при индивидуализацията на наказанието на осъдения К. за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК са допуснати грешки, довели до явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Видно от залегналата в мотивите на въззивното решение аргументация (л. 4 от решението), съдът е придал съществена тежест на обществената опасност на престъпленията против собствеността на гражданите с оглед голямото разпространение на своителните деяния от подобен род. Настоящият съдебен състав не приема доводите, че общата обществена опасност на извършеното престъпление съставлява самостоятелно отегчаващо отговорността на конкретния деец обстоятелство. Абстрактната обществена опасност на посегателствата против собствеността е намерила своя законодателен израз при определянето на съответните санкции за престъпленията. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието (включително и при преценката на предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК), се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната такава на конкретните деяния и конкретните дейци. Поради това чл. 54 от НК изисква преценка на индивидуалната тежест и последици от конкретно извършеното престъпление. В случая установената от съдебните инстанции фактология не обуславя извод за драстични особености на извършеното от осъдения К. деяния, надхвърлящи обичайната обществена опасност на престъпленията против собствеността. Липсват данни за множество извършени от него отделни деяния (в продължаваната му престъпна дейност са включени четири деяния). Фактите, че престъплението е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на технически средства – отвертка и раздвижен ключ, както и отнемането на газов пистолет м. „Е. М.” от апартамента на св. Б. П., са основание за квалификация на престъпната дейност на осъдения К. по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК и не са от естество да обосноват особена тежест на конкретното престъпление. Въззивният съд е придал и прекомерно значение на предходните осъждания на искателя К. (необхванати от квалификацията на престъпната му дейност като опасен рецидив), тъй като все въз основа на тези факти е извел заключения за висока обществена опасност на дееца, лошите му характеристични данни, облика му на личност с утвърден престъпен мироглед, невъзможността му за положителна социална адаптация, които е изброил и ценил като отделни отегчаващи обстоятелства. Въззивният съдебен състав незаконосъобразно е коментирал съдържанието на последната дума на осъдения К. (гърба на л. 31 от ВНОХД № 9/2014 г. по описа на ВтОС) като обстоятелство, опровергаващо твърденията му за критично отношение към извършеното. На л. 5 от мотивите съдът е отхвърлил доводите на защитата му за добросъвестно процесуално поведение на подсъдимия със съображения, че осъденият „обвинил” първоинстанционния съд за провеждането на съкратеното съдебно следствие, въпреки че сам се позовал на тази процедура пред ВтОС, за да претендира тригодишно наказание лишаване от свобода. Това, според съда, потвърждавало правилността на направените изводи досежно определеното по вид и размер наказание. Подобна интерпретация на изявленията на осъдения, дадени в последната му дума, не може да бъде споделена. Изразеното от подсъдимия отношение към деянието и поведението му в процеса не са основания за отегчаване на отговорността му, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречие с презумпцията за невиновност, прехвърляне на тежестта на доказване и отричане на правото на защита. В разглеждания случай критичността на осъдения към престъпната му проява в достатъчна степен е обективирана чрез самопризнанията му на досъдебното производство и доброволното посочване от негова страна на мястото, където са се намирали предметите, използвани при извършване на престъплението (отвертки и ръкавици). Изложените дотук съображения дават основание на ВКС за извод, че определеното от инстанциите по фактите съгласно правилата на чл. 54 от НК наказание от десет години лишаване от свобода спрямо осъдения К. е прекомерно завишено, като отегчаващите обстоятелства са надценени, а действителното значение на смекчаващите е омаловажено. Настоящият съдебен състав счита, че целите на чл. 36 от НК по отношение на искателя могат да бъдат постигнати и с по-кратък срок на лишаването от свобода, отмерен при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно – седем години. Крайният размер на наказанието, което той следва да понесе, фиксиран при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК с намалението от една трета (две години и четири месеца) , възлиза съответно на четири години и осем месеца. Наказание в такъв окончателен размер отговаря на конкретната обществена опасност на дееца и на извършеното от него престъпление, като успешно допринася за осъществяване на генералната превенция, без да се явява прекомерно сурово за извършителя. С оглед на тези доводи ВКС намери, че въззивното наказателно дело следва да бъде възобновено, а постановеното от ВтОС решение – изменено, тъй като основанията за това са в полза на осъдения. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 9/2014 г. по описа на ОС – Велико Търново. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 27 от 21.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 9/2014 г. по описа на ОС – Велико Търново, с което е потвърдена присъда № 92 от 07.11.2013 г., постановена по НОХД № 1445/2013 г. по описа на РС – Велико Търново, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д. З. К. по реда на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК наказание за извършеното от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 и т. 10, пр. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК от шест години и осем месеца лишаване от свобода на четири години и осем месеца лишаване от свобода. Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.