Р Е Ш Е Н И Е №66 Гр.С., 24.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретар ЗОЯ ЯКИМОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело № 795/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 953 от 26.10.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 8594/2010 г. на Софийския градски съд, ІІ-а гр.отделение, с което е обезсилено решението от 14.01.2010 г. по гр.д.№ 10907/2008 г. на Софийския районен съд, 24-ти състав и е прекратено производството по делото като недопустимо. Поддържа се оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото за произнасяне на въззивния съд по съществото на спора. Ответниците по касация З. Ц. П., Р. Д. Н. и Ц. Т. Ц. са на становище, че жалбата е неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал. 1, т.1 ГПК заради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд /решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 846/2010 г. на ІІ г.о./. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от К. Ж. С., Й. С. Н., Е. Н. В. и Г. Ж. Н./ последният, починал в хода на делото и заместен от наследниците си по закон И. С. Н., С. Г. С. и Д. Г. Н./ отрицателни установителни искове за признаване за установено, че З. Ц. П., Р. Д. Н. и Ц. Т. Ц. не са собственици, съответно на *, * и * идеални части от недвижим имот – нива с площ от * кв.м., находяща се в землището на [населено място], кв.В., м.”С.”, съставляваща имот пл. № *, к.л. № * по КП на [населено място], при съседи: север – наследници на К. Г., изток - наследници на И. Л., юг - път, запад - неизвестен, идентичен с ПИ № * по КВС на землище В., м. „Б.”, при граници /съседи/: имот № * на наследници Д.Б., имот № * на Х.Г., имот № * на наследници на В. и имот №* - полски път. В. съд е обезсилил решението, като е приел, че отрицателният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Прието е, че след като ищците твърдят, че са собственици на земята и че целят да отблъснат претенциите на ответниците, за тях липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като с него не биха постигнали целта да установят своето вещно право. Градският съд е приел, че с предявяване на този иск ищците недопустимо разместват доказателствената тежест в процеса относно правото на собственост върху имота и че при наличието на друг способ за защита – положителен установителен или ревандикационен иск, не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. По основанието, при което е допуснато касационно обжалване. Налице е задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по противоречиво разрешавания от съдилищата въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което претендира, че е носител на правото на собственост, както и зависи ли правния интерес от такъв иск от поведението на ответника, т.е. дали се претендира, че се накърняват правата на ищеца с действия или бездействия. С решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 846/2010 г. постановено по реда на чл.290-чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, ІІ г.о. е приел, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избере защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор. С решението е приета на основание чл.291, т.1 ГПК за правилна практика на ВКС, намерила израз в решение № 885 от 12.06.2002 г. по гр.д.№ 95/2001 г. на ІV г.о., според което от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск за собственост. Същото разрешение е възприето и с решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 603/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, в което се подчертава, че правният интерес при предявен отрицателен установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца право на собственост върху имота. Посочено е по-нататък, че и в този случай ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално право, като докаже фактите, от които то произтича. Според решението, само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита, чрез отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. И докато това е въпрос по допустимостта на иска, в тежест на ответника е да докаже основанието, на което основава претендираното от него и отричано от ищеца право, като преценката на съда дали са налице фактите, от които произтича претендираното от ответника право е въпрос по основателността на исковата претенция. Предвид разрешението, дадено с решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 846/2010 г. и решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 603/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., което се споделя от настоящия състав, въззивният съд неправилно е приел, че за ищците /сега касатори/ не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. С оглед твърденията на ищците за наличието на факти, установяващи защитимо материално право върху процесния имот и заявеното от ответниците процесуално поведение, които претендират отричаното с иска право на собственост, производството по предявения отрицателен установителен иск е допустимо и въззивният съд следва да се произнесе по основателността на претенцията. В обобщение, въззивното решение следва да бъде отменено и делото се върне на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решението от 18.04.2011 г. по гр.д.№ 8594/2010 г. на Софийския градски съд, ІІ-а гр.отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: