5 Р Е Ш Е Н И Е №141 гр. София, 12 септември 2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря..............Мира Недева...................................и с участието на прокурора......................Кирил ИВАНОВ...............................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 485 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. Т. А. срещу решение № 65 от 14.02.2017г., постановено по внохд № 758/16г. на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква превратното тълкуване на доказателствената съвкупност; неправилна оценка на доказателствата относно възможността иззетите от жилището на подсъдимия предмети да имат и друго предназначение и дали същите могат да действат в работен режим; непълнота в доказателствата относно обстоятелството дали подсъдимият е провел разговорите, записани при ползването на специални разузнавателни средства и неоснователно кредитиране на показанията на св. И. И.. Изтъква се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като инкриминираните вещи не могат да послужат за подправяне, а само за придобиване и събиране на информация от платежни инструменти. Наложеното на подсъдимия наказание се твърди, че е явно несправедливо, тъй като при определянето му не били взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и изключителното такова – тежкото му здравословно състояние. При условията на алтернативност се настоява за оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието при условията на чл.55 от НК с налагане на наказание „пробация”. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимия А. и от защитника му адв. Д. Б. със същите аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Намира, че изложените в нея аргументи са били предмет и на въззивната жалба и на тях е даден отговор в атакуваното решение. Дава становище за оставяне на решението в сила. В последната си дума подсъдимият А. заявява, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството, намери следното: С присъда № 156 от 03.06.2016 г., постановена по нохд № 535/16 г. по описа на Софийски градски съд, НО – 9 с-в, подсъдимият Г. Т. А. бил признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата до 08.07.2015 г. в [населено място], в жилище, находящо се на адрес [улица], пазил предмети - технически средства за събиране на информация от платежни инструменти и копиране на данни от банкови карти с магнитна лента, които не са фабрично производство и не са оригинална част от банкомат и могат да се използват при механизма на създаване на неистински електронни платежни инструменти - подробно изброени в диспозитива на присъдата, за които знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл.243, ал.2, т.3 от НК, поради което и на основание чл.246, ал.3 и чл.54 от НК му наложил наказание от две години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието от една година и шест месеца „лишаване от свобода“ наложено на подсъдимия Г. Т. А. по нохд № 395/12 г. на Окръжен съд Бургас. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на А.. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия А. било образувано внохд № 758/16г. на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в. С решение № 65 от 14.02.2017г. въззивният съд изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на Г. А. наказание на една година „лишаване от свобода” и я потвърдил в останалата й част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Възражението в жалбата, че иззетите от обитаваното от подсъдимия жилище вещи (пластмасови панели и детайли за банкомат, камери, записващо устройство, акумулаторни батерии, магнитни глави и др.) са били намерени от неговата майка, е обсъдено в мотивите на първоинстанционната присъда (л.112 от нохд 535/16г. на СГС) и аргументирано отхвърлено като противоречащо на показанията на свидетелите И. и К., както и на съдържанието на изготвените ВДС от проведеното подслушване на телефонните разговори на подсъдимия. Апелативният съд в мотивите си се е солидаризирал с изводите на първата инстанция от фактическа страна. Извършеният от съдилищата анализ и излагането на мотиви относно приетите за установени факти, базирани на събрани по делото доказателства по правилата на процесуалния кодекс, не сочи на порок във формирането на вътрешното убеждение. Проверката на обосноваността на изводите на инстанционните съдилища е извън обхвата на касационния контрол, тъй като необосноваността не е касационно основание. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл.13 от НПК от инстанционните съдилища във връзка с изслушване на записите от телефонните разговори, обект на провеждане на специалното разузнавателно средство „подслушване”. За пръв път в касационната жалба се настоява за назначаването на експертиза, която да изследва дали гласът от проведените по мобилния телефон на подсъдимия разговори, е негов. Такова възражение не е било направено пред двете съдебни инстанции, а и по делото липсват каквито и да било доказателства за ползване на мобилния телефон на подсъдимия от друго лице, което се потвърждава недвусмислено и от съдържанието на разговорите. Показанията на св. И. И. депозирани на л.83 т.1 от ДП са били приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК. Първостепенният съд е изложил мотиви за кредитирането на тези показания с оглед съответствието им с писмените доказателства по делото, с които въззивният съд се е съгласил. Липсата на допуснати нарушения на процесуални правила при събирането и оценката на свидетелските показания на св. И. не позволява на настоящата инстанция да проверява обосноваността на изводите на инстанционните съдилища относно приетите за установени факти. Неоснователен на последно място е упрекът към съдилищата, че не установили дали инкриминираните по делото предмети действат в работен режим. Съгласно заключението на техническата експертиза и устните разяснения на вещото лице Г., задействането на намерените устройства изисква наличието на специален софтуер, разработен за придобиване на информация от платежни инструменти. Липсата на такъв софтуер не е дала възможност за назначаването на допълнителна техническа експертиза, поради което тезата за непълнота на доказателствата в тази насока не може да бъде споделена. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Твърдението в жалбата, че част от инкриминираните вещи – батерии, микрофони и електронни чипове не могат да бъдат предмет на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, тъй като се продават свободно в специализирани магазини за компютърна техника, не може да бъде споделен. Въпросните вещи са били прикрепени към панели и детайли за банкомати, а последните според заключението на назначената по делото техническа експертиза не са фабрично производство и не са част от устройството на банкомат, но могат да се използват за преодоляване на антискиминг устройства, за изработване на устройства за неправомерно записване на ПИН кодове от банкови карти и за нерегламентиран запис на данните от втора пътечка на магнитните карти. За обективната съставомерност на деянието е без значение, че част от намерените в дома на подсъдимия вещи биха могли да се ползват по различно предназначение, включително и правомерно, след като инкриминираните панели и детайли за банкомат, към които същите са били прикрепени, имат единствено предназначение да служат за подправка на платежни инструменти (в същия смисъл р. № 515 от 07.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1486/2014 г., I н. о.). В тази насока не е необходимо включването на предметите, предмет на престъпление в „забранителен” списък. Не могат да бъдат споделени доводите, че осъщественото от подсъдимия деяние следва да се квалифицира по чл.249, ал.3 от НК. Цитираната разпоредба предвижда носенето на наказателна отговорност за изготвяне, монтиране или използване на техническо средство за придобиване на информация за съдържанието на платежен инструмент, каквото техническо средство в готов вид по делото не е установено. На последно място касационният съд намери за неоснователно възражението за липса на елемент от обективната страна на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, доколкото предназначението на инкриминираните по делото вещи и предмети е за придобиване и събиране на информация от платежни инструменти, а не за подправяне на такива. Събирането на информация и копирането на данни от банкови карти е дейност, предхождаща създаването на неистински платежен инструмент, която е необходимо условие за изработването му. Доколкото се касае до единен процес по създаването на неистински платежен инструмент, държането и пазенето на предмети и вещи, предназначени за придобиване и събиране на информация от банкови карти се обхваща от престъпния състав на чл.246, ал.3 от НК. С оглед изложеното касационният съд счита, че законът е приложен правилно. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК Предвиденото наказание за престъплението по чл.246, ал.3 от НК е до шест години „лишаване от свобода”, поради което налагането на наказание „пробация”, за каквото се настоява в жалбата, е принципно възможно само ако бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Изтъкнатите в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства са били взети предвид от съдилищата, като размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода” е бил намален от въззивната инстанция на една година. Вярна е и констатацията за липса на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Здравословното състояние на А., видно от представеното пред въззивния съд решение на ТЕЛК, не може да се прецени като тежко, доколкото се касае до хронични заболявания – коксартроза и хипертония и не представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. С оглед изложеното оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 14.02.2017г., постановено по внохд № 758/16г. на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.