2 Р Е Ш Е Н И Е № 615 гр. София, 02.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 852 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. народна банка чрез юрисконсултите Н. С. и Е. Д., против въззивното решение без номер от 12 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 1460 по описа на С. градски съд за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 10 март 2008 г., постановено по гр.д. № 28400 по описа на районния съд в[населено място] за 2006 г. и вместо него заповедта на касатора за прекратяване на трудовото правоотношение[населено място] И. е отменена, И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да й заплати 4953.60 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 6 ноември 2006 г. – 6 май 2007 г. Касационният контрол е допуснат с определение № 1457 от 27 октомври 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – противоречиво разрешаване на правния въпрос за момента, към който наличието на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ трябва да бъде преценявана и задълженията в това отношение на работодателя и на служителя, както и в тази връзка дали работодателят е длъжен да изчака влизането в сила на решение на Т. в случай, че то се обжалва. По поставения въпрос касаторът сочи, че задължението на работодателя по Наредба № 5 може да бъде изпълнена само при съдействие от страна на работника. По втората част на въпроса касаторът не е посочил своето тълкуване на проблема. Ответницата Е. П. И. от[населено място], чрез процесуалните си представители адв. Иван Сотиров и К. Г., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК по поставения въпрос изтъква, че работодателят е бил длъжен да събере информация за всички заболявания, които се съдържат в здравното досие на работника или служителя, а не само за избрани от него заболявания. С решението си въззивният съд приел, че решението на Т. от 2006 г. е било обжалвано от ищцата и е било отменено от НЕЛК през 2007 г., но работодателят не е изчакал влизането в сила на решението на Т., поради което е нарушено правилото на чл. 333 ал. 1 от КТ, а ищцата е завила на работодателя, че страда от заболявания. По подобни на поставения въпрос проблеми са постановени три решения на състави на ВКС при условията на чл. 290 и сл. ГПК, с които съдебната практика е уеднаквена. Така в решение № 337 по гр.д. № 1188 за 2009 г. на ІІІ ГО се приема, че когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335 ал. 2 т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. В решение № 301 по гр.д. № 4333 от 2008 г. на І ГО се приема, че липсва легално вменено задължение за работника да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на закрила или да представя съответните документи. В това решение, както и в решение № 492 по гр.д. № 477 за 2010 г. на ІV ГО се приема, че принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. Следователно, преценката на условията за наличие на предварителна закрила по смисъла на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ е необходимо да бъде извършена от работодателя към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. След като задължението на работодателя е предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда и са налице данни за такова заболяване на работника и служителя, работодателят следва да се снабди с разрешение от инспекцията по труда за уволнението и то като се вземе предвид всяко от заболяванията, обхванато от закрилата по смисъла на чл. 1 от Наредба № 5/87 г. Атакуваното въззивно решение е правилно като краен резултат. Съдът е сезиран с искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. В исковата си молба ответницата по касация Е. И., освен доводи за липса на съкращение в щата и липса на осъществен подбор по чл. 329 ал. 1 КТ или нарушение при провеждането му, се позовава и на закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ, тъй като страда от онкологично заболяване, захарен диабет и исхемична болест на сърцето, като работодателят не е осъществил процеса на събиране на доказателства в този смисъл. Между страните не се спори, че ищцата е работила като секретар в Дирекция “В. одит” на Б. и трудовото й правоотношение е прекратено с атакуваната заповед от 6 ноември 2006 г. поради закриване на длъжността “секретар” на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ и във връзка с експертно решение на Т. от 24 октомври 2006 г. На 4 октомври 2006 г. ищцата получила предизвестие с предложение да заеме друга длъжност в дъщерно предприятие на работодателя, като в противен случай следвало да представи удостоверителни документи за наличието на заболявания по смисъла на Наредба № 5/87 г. в едноседмичен срок. В отговор на искането ищцата представила епикриза за онкологично заболяване и магнитно резонансно изследване по повод съмнение за дискова херния. Не е спорно, че не е искано разрешение от инспекцията по охрана на труда за уволнението на ищцата, тъй като експертно решение от 24 октомври 2006 г., издадено във връзка с искане от Б. и в което е посочено онкологично заболяване, дава заключение, че ищцата не страда от заболяване, което да попада в обхвата на чл. 1 ал. 1 от наредбата. Според експертно решение от 2 февруари 2005 г., издадено с оглед оправдаване на временна неработоспособност, ищцата боледува от захарен диабет ІІ тип. След отправеното запитване от страна на работодателя, ищцата е заявила, че попада под закрилата на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ. Макар да е посочила само едно от заболяванията, обхванато от особената закрила по смисъла на този текст, работодателят е следвало да има предвид цялата документация във връзка с възможните заболявания по смисъла на чл. 1 ал. 1 от Наредба № 5/87 г. – не само тази, която му е предоставена от служителката, но и тази, която е създадена по други поводи и е в негово притежание. Закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ е обективна и не се поставя в зависимост от други обстоятелства, освен от факта на боледуването на работника или служителя от определен кръг заболявания, а не се твърди, че ищцата съзнателно е укрила съществуващо заболяване. Ето защо като краен резултат атакуваното решение е правилно. Ответницата Е. И. прави искане за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78 ал. 3 ГПК, като представя договор за правна защита и съдействие за сумата от 400 лева за услугите на двама адвокати за касационното разглеждане на спора. Тъй като по аргумент на чл. 78 ал. 1 ГПК се дължи възнаграждение за един адвокат, на ответницата следва да се присъдят 200 лева разноски. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 12 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 1460 по описа на С. градски съд за 2008 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение без номер от 10 март 2008 г., постановено по гр.д. № 28400 по описа на районния съд в[населено място] за 2006 г. и вместо него заповедта на управителя на Б. за прекратяване на трудовото правоотношение[населено място] И. е отменена, И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и Б. е осъден да й заплати 4953.60 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 6 ноември 2006 г. – 6 май 2007 г. ОСЪЖДА Б. народна банка, с адрес пл. “К. А. Б.” № 1, да заплати на Е. П. И. от[населено място], [жк], бл. 23А, вх. “А”, ет. 6, ап. 18, сумата от 200.00 (двеста) лева сторени от нея разноски в касационното разглеждане на делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: