Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
С. 12.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5067 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е въз основа на подадената жалба от Д. Б. А. от [населено място] против решение № 1427 от 28.10.2016г. на Висш Адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата й срещу решение № 196 на Б. Адвокатска колегия от Протокол № 14 от 16.09.2016г. за постановен отказ за вписването й в Регистъра на адвокатите в Адвокатска колегия Б. на основание чл.6 ал.1, вр. с ал.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Счита същото за необосновано, неправилно и незаконосъобразно и иска да бъде отменено, а въпросът решен по същество като се приеме, че положеният от жалбоподателката служебен стаж за периода 23.07.2012г.- 20.06.2016г. на длъжността „Главен секретар” на областна администрация Б., е стаж по смисъла на §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА и да се укаже на Адвокатска колегия Б. да извърши исканото вписване в регистъра, като й се присъдят направените разноски.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане, изразените становища и ангажирани доказателства, при безспорно установените по делото факти, намира следното:
Не се спори, че Д. Б. А. е придобила образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „право” през 2002г. и притежава удостоверение за юридическа правоспособност от 19.09.2003г.
На 26.08.2016г. е подала заявление с вх. № 589 за вписване в регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия Б., като е декларирала следния юридически стаж: от 1.12.2005г. до 26.10.2009г. /3г. 10м. 25д./ - „експерт- юрист” в [община], от 26.10.2009г. до 20.06.2016г. /6г. 7м. 27д./ - „главен секретар” в Областна администрация Б. и от 20.06.2016г. до 18.07.2016г. /28д./ - „юрисконсулт” в „Г. Консулт”.
С протоколно решение № 196, Б. Адвокатска колегия, след като е съобразила само стажа като „експерт–юрист” и „юрисконсулт”, е постановила отказ с мотив, изведен от §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА, за липса на изискуем се юридически стаж. Служебният стаж на длъжност „Главен секретар” не е взет пред вид поради липса на изискване за юридическа правоспособност за заемане на посочената длъжност в длъжностната характеристика и съгласно „Единния класификатор на длъжностите в администрацията” /Е./.
Този отказ е потвърден със сега обжалваното решение от 21.10.2016г. на Висш Адвокатски съвет /ВАС/. По повод на направено възражение от жалбоподателката, че с ДВ бр.49 от 29.06.2012г., Е. е отменен и е приет Класификатор на длъжностите в администрацията, довел до приемане на нова длъжностна характеристика за длъжността „Главен секретар”, ВАС е посочил, че освен изрично изброените по наименование професии в §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА, по смисъла на тази правна норма, юридически стаж е и времето, през което лицето е работило на длъжност за която изрично се изискват юридическо образование и правоспособност. Касае се за изрично изискване, което не може да бъде извеждано по тълкувателен път. Посочено е и че от факта на осъществяване на процесуално представителство като служебно задължение, не може да се направи извод, че за длъжността е налице юридическа правоспособност /при липса на установено подобно изискване/, тъй като законът урежда случаи - например чл.32 ал.3 ГПК, в които процесуалното представителство /на учрежденията/ може да се осъществява от „други служители с юридическо образование”, без за тях да е необходимо да притежават юридическа правоспособност.
В подадената жалба и в съдебно заседание, жалбоподателката оспорва изложените доводи и по-специално необходимостта изискванията за юридическо образование и юридическа правоспособност да са нормативно определени /счита, че е достатъчно в длъжностната характеристика да се предвижда изискване за стаж/. Позовава се на съдебна практика на смесени петчленни състави на ВКС и ВАС относно значението, което има длъжностната характеристика за установяване на юридическия характер на придобития стаж и на нормите на §2 ал.3 ПЗР на Закона за държавния служител и чл.164 ал.8 от Закона за съдебната власт, съгласно които за стаж по чл.164 ал.1-7 З. се зачита стаж, придобит на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование. Позовава се и на практика по административни дела, съгласно която тълкуването на цитираният §2 ал.3 ПЗР на З. следва да е разширително. Вторият довод на жалбоподателката е за неяснота на определението на понятието „юридически стаж” в нормата на §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА, което счита, че е следвало да накара Висшият Адвокатски съвет да извърши „внимателно и задълбочено тълкуване”, за бъде установена „действителната воля на законодателя”. Счита, че за изпълнение на длъжността „Главен секретар” са необходими много по-задълбочени юридически знания и умения, отколкото за изпълнение на изброените в §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА длъжности. Оспорва и изводите във връзка с Е. и твърди, че Адвокатският съвет не е съобразил факта на отмяната му и приемането на Класификатор на длъжностите в администрацията, довел до приемане на нова длъжностна характеристика за длъжността „Главен секретар”. Жалбоподателката оспорва изводите на ВАС за невъзможност правоспособността да се извеждат по тълкувателен път, като се позовава на нормата на чл.46 ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и във връзка с нормата на чл.32 ал.3 ГПК. Счита, че в административните среди /включително в постановени решения по административни дела/ се приема за безспорно, че изискването за правоспособност е иманентно присъщо на юридическото образование и се кумулира в последното.
Настоящият съдебен състав, изхождайки от характера и спецификата на законовата уредба, нейните цели и предназначение, не споделя доводите на жалбоподателката и намира подадената от нея жалба за неоснователна, а оспореното решение на Висшия адвокатски съвет, с което е потвърден отказа за вписване, за правилно поради следното:
В чл.4 от Закона за адвокатурата /ЗА/ са посочени условията, които трябва да са налице, за да може един дееспособен български гражданин да стане адвокат. Съгласно ал.1 т.4 от цитирания чл.4 – едно от тези условия е кандидатът да е положил предвидения в закона изпит, освен в случаите на чл.6 ал.3. Следователно – правилото е, че може да стане адвокат лице, което е положило изпит, а изключението от правилото се съдържа в цитираната норма на чл.6 ал.3. Съгласно същата – „без полагане на изпит се вписват” „лица, които имат юридически стаж повече от пет години”. Понятието „юридически стаж” – за целите на този специален закон е изрично определено в §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА по следния начин: „времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на МВР, разследващ полицай с висше юридическо образование в МО или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници”.
Доколкото се касае за изключение от установено правило, при това - предвидено в императивна норма, при неяснота, същото не може да се тълкува разширително. В този смисъл е ирелевантна цитираната от жалбоподателката практика на ВАС /по адм.д.№ 7745/12г.на ІV отд./, не само защото касае друга материя, не само, защото спорът, по който е постановена е различен /в цитираната практика специфични и определящи са били ръководните функции на длъжността, а не професионалната област на изява/, но и защото се отнася до приложение /с оглед спецификата на случая/ на съвсем различно правило, а именно - че благоприятстващият нормативен акт се тълкува разширително.
Не може да бъде споделено и становището на жалбоподателката за евентуална аналогия между нормите на §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА и §2 ал.3 от ПЗР на Закона за държавния служител, съгласно който „за стаж по чл.164 ал.1-ал.7 от Закона за съдебната власт, се счита служебния стаж по този закон, придобит на длъжност, за която се изисква юридическо образование”. Касае се за две различни норми, уреждащи различни правни въпроси - §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА определя съдържанието на понятието „юридически стаж” за целите на Закона за адвокатурата, а §2 ал.3 от ПЗР на З. – изисквания, за зачитане на придобития служебен стаж по Закона за съдебната власт. В този смисъл цитираната практика /по адм.д.№ 14316/12г.на V отд. на ВАС/, съгласно която „няма основание нормата на §2 ал.3 от ПЗР на З. да се тълкува стеснително”, също е неприложима за конкретния случай. /Останалата цитирана съдебна практика не следва да се обсъжда, защото не е постановена по сходни на настоящата хипотези/.
В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателката не е изпълнявала никоя от изрично посочените в §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА длъжности. За нея – за да се приложи изключението на чл.6 ал.3 ЗА, следва за заеманата длъжност „Главен секретар” да е съществувало изискване за юридическо образование и за юридическа правоспособност. У. съюз „и” дава основание да се приеме, че двете изисквания /за образование и правоспособност са кумулативни/. Видно от двете представени длъжностни характеристики /от 1.02.2010г. и 23.07.2012г./ изискването е само за юридическо образование. Обстоятелството дали жалбоподателката е изпълнявала функции и дали за заеманата от нея длъжност са били предвидени задължения, които са идентични /например осъществяване на процесуално представителство/ с тези, за които се изисква юридическа правоспособност, са ирелевантни за настоящия спор въпроси. Не може да се прави аналогия и с функциите, предвидени за изрично посочените в §1 ал.1 т.1 от ДР на ЗА длъжности /съдебен помощник, разследващ полицай и разследващ митнически инспектор/, каквито доводи се съдържат в жалбата. Изискването за юридическа правоспособност е формално. При обжалване проверката за законосъобразност, осъществявана от съда, се свежда до това дали за длъжностна е налице подобно изискване или не. При липса на такова изискване /както е в случая за длъжността „Главен секретар”/, не са възможни допълнителни разсъждения, тълкуване на волята съобразно предвидените за длъжността задължения или прилагане на норми по аналогия.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Б. А. от [населено място] 2700 [улица] вх.Б ет.2 против решение № 1427 от 28.10.2016г. на Висш Адвокатски съвет, с което е потвърдено решение № 196 на Б. Адвокатска колегия от Протокол № 14 от 16.09.2016г. за постановен отказ за вписването й в Регистъра на адвокатите в Адвокатска колегия Б. на основание чл.6 ал.1, вр. с ал.3 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :