РЕШЕНИЕ N 203 София,11.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на девети май , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Веселка Марева При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 477 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. ПК”Н.”, [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 13 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 331 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] , с което е отменено първостепенното решение № 72”б” от 1.06.2007 г. по гр.д. № 1784 от 2006 г. на Районен съд, [населено място] и е отхвърлен предявеният от Кооперацията срещу Държавата , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и от Областният управител на област”Стара З.”положителен установителен иск за собственост върху две сгради- магазин с площ от 260 кв.м. , находящ се в У. І, кв.38 по плана на [населено място] и фурна с навес с площ от 210 кв.м. , изградени в У. І, кв. 92 по плана на [населено място] , община “К.” през 1966 г. С определение № 128 от 11.02.2011 г. по чл.280, ал.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението по два въпроса: Първият е възниква ли право на собственост в полза на кооперацията върху сгради, изградени върху държавен терен със средства и труд на член кооператорите преди 13.07.1991 г. / § 26 от ПЗР на Закона за кооперациите/ и вторият въпрос е за допустимостта на гласни доказателства за установяването на вложените лични средства при изграждането на тези обекти върху държавен терен. Ответникът държавата , представлявана от Областен управител на област “Стара З.” и от Министъра на регионалното развитие и благоустройство не е взел становище в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания , доводите на страните и данните по делото приема следното : Касираното решение е постановено след отменително решение № 174 от 16.06.2009 г. по гр.д. № 6507 от 2007 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което са дадени указания по приложението на закона и основно да се провери правоприемството между кооперацията в [населено място] и ПК,”Н.”, [населено място]. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предявен е положителен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ от ПК”Н.”, [населено място] против държавата представлявана от Областният управител на област “С. З.” за собственост върху две сгради- магазин с площ от 260 кв.м. , находящ се в У. І, кв.38 по плана на [населено място] и фурна с навес с площ от 210 кв.м., изградени в У. І, кв. 92 по плана на [населено място] , община “К.”. В исковата молба посочват, че сградите са изградени със средства на кооперацията и че от построяването им през 1966 г. до настоящия момент се ползват от нея и са заведени като Д. в балансовите книги на кооперацията. Правният интерес от предявяването на иска са издадените два акта за държавна собственост № 6545 от 5.01.1970 г. и № 6546 от 5.01.1970 г. При направеното искане до Областният управител за деактуване им е било отказано и кумулативното наличие на двете условия е обусловило извода за допустимост на предявеният иск. По делото е установено , че касатора- ищец е правоприемник на “С.”, [населено място]” . “С.”, [населено място]”е включен последователно в “С.”, с. “К.” , която е преобразувана в ПК”Успех”, [населено място], която от своя страна през 1971 г. се е вляла в ПК”Н.”, [населено място] . Последната през 1989 г. е била пререгистрирана по ф.д. № 175 от 1989 г. на Старозагорския окръжен съд в Потребителна кооперация “Н.”. Посочените преобразувания налагат извод за наличието на правопремство между касатора и “С.”, [населено място]” , в полза на което е било отредено мястото за изграждане на търговски обект “Хлебопекарна и навес” , чийто инвеститор е кооперацията и който е въведен в действие с представеният протокол от 12.03.1966 г. Изслушана е техническа експертиза, изготвена от в.л. Д. М. Д. , в която освен графичните данни на обекта е посочено , че двете спорни сгради са записани като Д. в счетоводните книги на ПК”Н.”- К. в сметка “203”- сгради от 1964 г. Разпитаните свидетелки Л. П. Г. , Т. Т. К. и Т. С. С. установяват, че член кооператорите са участвали със собствен труд в изграждането на сградите , а средствата за изграждането са предоставени от кооперацията. Фактите по изграждането на обектите могат да се установяват със всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. Закона не изисква да бъде установена законността на реализираните по този ред постройки, а само те да са изградени до 13.07.1991 г. , което пък обстоятелство е било безспорно поделото. При тези данни и с оглед разпоредбата на § 26 от ПЗР на Закона за кооперациите следва да се счете , че сградите са собственост на кооперацията. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 13 от 15.01.2010 г. по гр.д. № 331 от 2009 г. на Окръжен съд, [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на държавата, представлявана от Областният управител на област “С. З.” че ПК”Н.”, [населено място] на основание § 26 от ПЗР на Закона за кооперациите е собственик на две сгради- магазин с площ от 260 кв.м. , находящ се в У. І, кв.38 по плана на [населено място] и фурна с навес с площ от 210 кв.м., изградени в У. І, кв. 92 по плана на [населено място] , община “К.”. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: