Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 168

София, 12.04.2022 година


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3673/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Е. К. и А. Ж. К., чрез пълномощника си адв. Г. А., са обжалвали въззивното решение на Търговищкия окръжен съд № 260030 от 10.03.2021 г. по възз. гр. д. № 4/2021 г. , с което е потвърдено решение на Търговищкия районен съд № 260122 от 16.10.2020 г., по гр. д. № 324/2019 г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният против Прокуратурата на Република България и Министерството на правосъдието иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.53 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 10 000 лв., предявен като частичен от цялостна претенция за 455 756 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпяна загуба) вследствие на действия на Районна прокуратура – [населено място] и държавни съдебни изпълнители при Добричкия районен съд във връзка с изземване от прокуратурата и предаване на същата сума от 455 756 лв. на КПКОНПИ, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта му за отхвърляне на иска на Д. Е. К. и А. Ж. К., против Министерството на правосъдието за заплащане на сумата в размер на 20 000 лв., предявен като частичен от претенцията за 129 249,48 лв., представляваща законната лихва за периода от 13.10.2014 г. до 27.07.2017 г. върху сумата от 455 756 лв., предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по изп. д. № 20143230402082 и по изп. д. № 20143230403074 по описа на съдебноизпълнителната служба при Добрички районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено, тъй като въззивният съд е следвало да обсъди всички доводи на въззивниците, да определи точната правна квалификация на иска и да се произнесе с решение по същество на спора. Сочи се, че въззивният съд е изложил бланкетни, неясни и разпокъсани мотиви, без да обсъди аргументите на страните; без отговор е останал основният въпрос дали иззетите и доброволно предадени пари са били веществени доказателства, съответно дали действията на органите на прокуратурата и съдебните изпълнители са били законосъобразни. Изложени са и подробни съображения по същество на спора. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания акт и се прави искане за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:
1. Длъжен ли е въззивният съд да допълни доклада или да го поправи като посочи кои факти се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях, да разпредели доказателствената тежест, когато е направено оплакване, че първоинстанционният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест и е дал неправилни указания и в резултат на това се е стигнало до неправилно решение?
2. Длъжен ли е въззивният съд да съдейства на страните за изясняване на делото от правна и фактическа страна и длъжен ли е да им съдейства за установяване на истината?
З. Длъжен ли е съдът да обяви на страните кои факти/обстоятелства не се нуждаят от доказване?
4. Следва ли съдът да обсъди съществени защитни доводи на въззивника, направени в жалбата, и да даде отговор на всеки от тях, за да бъде решението обосновано, когато те са свързани с нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, и съдържат аргументи за нарушения на закона от страна на прокуратурата по повод изземването и държането на веществени доказателства, т.е. на правомерността на действията на прокурора, когато те са предмет на иска?
5. Може ли разрешен от наказателния съд въпрос относно характера на иззетите като веществени доказателства вещи да се пререшава от гражданския съд?
6. Неподчиняването на задължителен за прокурора съдебен акт представлява ли деликт и каква отговорност носи той за това?
7. Има ли гражданският съд право и може ли да преценява законосъобразността, съответно — противоправността на всички актове и действия на всички държавни органи, в т.ч. и на прокурора, когато се претендира от тях да са произтекли вреди и предмет на делото е обезщетението за тези вреди?
8. Има ли гражданският съд право да преценява дали една вещ е веществено доказателство по смисъла на закона (чл. 109 НПК), когато такъв въпрос е повдигнат с исковата молба и въззивната жалба и е свързан пряко с основателността на иска?
9. Подлежи ли правомерността на действията на прокурора по отнемане на вещи, неоснователно определени от него като веществени доказателства, на преценка от гражданския съд, като се претендира от тях да са произлезли вреди и предмет на делото е обезщетението за тези вреди?
10. Последващата санкция на съд по реда на чл. 161, ал. 2 НПК прави ли действията на прокурора правомерни и предполага ли се такава правомерност до приключване на наказателното производство или тя подлежи на преценка от гражданския съд според обстоятелствата по делото, особено когато производството по наказателното дело е продължило в срокове над разумните (близо 8 години) и когато на прокурора е разпоредено изрично да върне иззетите от него вещи?
11. Следва ли да се приеме, че за уважаването на иск като настоящия е необходимо наказателното производство да е приключило с влязла в сила присъда или е достатъчно да се установи, че действието на прокурора е неправомерно, ако иззетите вещи не са веществени доказателства по смисъла на НПК и независимо от резултата от наказателното производство, особено когато е разпоредено изрично връщането им и иззетите пари не са представени като веществено доказателство пред съда?
12. Може ли съдът да преценява дали действията на прокурора са извършени в разумен срок и каква е последицата, ако се установи, че разследването е продължило над разумния срок и в хода на производството не са извършвани никакви процесуално-следствени действия с парите, т.е. ще доведе ли това до отговорност за вреди, включително и за пропуснати ползи, дори и само на това основание? Отговаря ли прокуратурата за вреди от бавно провеждане на досъдебното производство?
13. Бездействието на прокурора и неизвършването на наказателното производство в разумен срок представлява ли незаконосъбразна и произволна намеса в правото на мирно ползване на притежанията, когато изземването и последвалото продължително задържане на съхранение са извършени в нарушение на приложимото вътрешно законодателство?
В срока за отговор ответниците Прокуратурата на Република България, Министерство на правосъдието и третите лица-помагачи на негова страна И. И. М. и М. Г. С. – Н. възразяват срещу допускането на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и са понесли имуществени вреди вследствие на действията на прокуратурата и на държавни съдебни изпълнители при Добричкия районен съд във връзка с незаконосъобразно изземване и задържане на суми в общ размер на 455 756 лв.; че в хода на наказателно разследване срещу първия ищец са иззети и доброволно предадени от ищците като веществени доказателства суми на значителна стойност, които са били съхранявани в брой в сейф, а след това са били съхранявани в банка от прокуратурата. Твърди се, че сумите са иззети и задържани без основание, защото повдигнатите срещу Д. К. обвинения не били свързани с престъпления против собствеността; че органите на прокуратурата незаконосъобразно са отказвали връщането на иззетите пари; едва с определение от 28.07.2014 г. Силистренският окръжен съд постановил връщане на иззетите суми. Претенцията срещу Министерството на правосъдието се основава на твърденията, че парите, които са били съхранявани в банка и под надзора на прокуратурата, неправомерно са били предадени във владение на КПКОНПИ на основание допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията. Това обезпечение било допуснато с определение от 18.07.2014 г. на Добричкия окръжен съд, обезсилено впоследствие с определение на Варненския апелативен съд, влязло в сила на 26.11.2014 г. На 13.10.2014 г. е станало предаването на владението и преместването на парите в друга банка, от държавен съдебен изпълнител при Добричкия районен съд.
Въззивният съд е приел за установено, че паричните средства в размер на 455 756 лв., които са били иззети от прокуратурата през 2011 г., са предадени на КПКОНПИ от държавен съдебен изпълнител при Добричкия районен съд и се съхраняват в сейф № .... в Обществен трезор на „Ц. кооперативна банка“ АД, клон В., съгласно договор № 80810НК-АА-0498 за наем на сейф, сключен между банката и Комисията на 08.09.2014 г.; че наложените обезпечения върху паричните средства са допуснати с определение на Добричкия окръжен съд от 18.07.2014 г., т.е. преди да влезе в сила определението на Силистренският окръжен съд от 28.07.2014 г. за връщане на паричните средства; че предаването на средствата е станало преди да влезе в сила определението на ВКС за обезсилване на съдебния акт, с който е допуснато обезпечението.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на първия частичен иск, въззивният съд е приел, че в случая не се установяват преки вреди, предвид факта, че парите са налични и се съхраняват в банка. Прието е, че лишаването от правото на ищците да оперират с тези средства и да ги влагат в нещо не води до пряка вреда, а само до лишаване от правото да се разпореждат с тях, т.е. липсва каквато и да било пряка и непосредствена вреда.
В частта, в която районният съд се е произнесъл по втория обективно съединен иск, предявен като частичен за 20 000 лв., първоинстанционното решение е прието за недопустимо като постановено по непредявен иск. Неправилно искът бил квалифициран като такъв за законната лихва за минало време, предявен като частичен, тъй като от твърденията на ищеца ставало ясно, че лихвата се търси като пропусната полза, равна на законната лихва върху иззетата сума. Поради това окръжният съд е приел, че се касае не за иск по чл. 86 ЗЗД, а за такъв чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, обезсилил е първоинстанционното решение по този иск като недопустимо, постановено по непредявен иск, и в тази част е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
При тези мотиви и този краен резултат по делото пред въззивни съд, поставените правни въпроси могат да се отнесат само към частичния иск, с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на имуществени вреди в размер на стойността на иззетите от прокуратурата парични суми, по който въззивният съд се е произнесъл по същество, но тези правни въпроси не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК по следните съображения:
1.Правните въпроси: за задължението на въззивния съд да отстрани процесуалното нарушение на първата инстанция, да допълни и поправи доклада като даде указания на страните да представят доказателства, да им съдейства за изясняване на делото от правна и фактическа страна и за установяване на истината; да обяви на страните кои факти/обстоятелства не се нуждаят от доказване? не са от значение за настоящото дело, защото те касаят хипотеза, при която докладът по делото по чл.146 ГПК, изготвен от първата инстанция е неточен и непълен и във връзка с това са направени изрично доводи във въззивната жалба. В случая докладът по делото е изготвен при точно изпълнение на задълженията на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК с посочване на обстоятелствата, които подлежат на доказване от ищците. В мотивите на решението на Търговищкия районен съд не са приети за недоказани други факти, за които на ищците не са дадени указания. Твърденията на ищците се основават на извършени процесуални действия от прокурори и държавни съдебни изпълнители, за което по делото са представени всички необходими писмени доказателства, на които се основават претенциите. Ето защо въззивният съд не е дължал процесуални действия, с които да съдейства на ищците-въззивници за изясняване на спора от фактическа страна по довода във въззивната жалба за непълнота на доклада. Въззивният съд не изготвя собствен доклад по делото, а е длъжен да отстрани пропуските на първата инстанция , каквито в случая няма /ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГТК/.
Касаторите поставят правния въпрос за задължението на съда да обсъди съществени защитни доводи на въззивника, направени в жалбата, и да даде отговор на всеки от тях, за да бъде решението обосновано, когато те са свързани с нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, и съдържат аргументи за нарушения на закона от страна на прокуратурата по повод изземването и държането на веществени доказателства, т.е. на правомерността на действията на прокурора, когато те са предмет на иска?/т.4/. Този общ правен въпрос е детайлизиран със следващите въпроси /т. 5-10/, в които се изброяват действията на разследващите органи, за които според касаторите въззивният съд е бил длъжен да направи преценка дали са били законосъобразни: дали иззетите парични суми са били веществено доказателство, по смисъла на чл.109 НПК , за правомерността на действията на прокурора по отнемане на вещи, за правното значение на последващата санкция на наказателния съд по реда на чл. 161 ал. 2 НПК, за значението на факта, че наказателното дело е продължило в срокове над разумните и когато на прокурора е разпоредено изрично да върне иззетите от него вещи и др. Така формулираните правни въпроси са основани на твърденията на ищците, по които въззивният съд не се е произнасял. Съгласно мотивите на решението частичните искове за 10 000лв., част от сумата 455756лв. са за настъпили преки вреди, които биха били налице, ако сумата липсва – да не се знае къде се намира иззетата в досъдебното производство сума, а в случая тя е предадена на КПКОНПИ. При приетото от възивния съд, че липсва вреда, той не е дължал произнасяне по твърденията на ищците за неправомерни действия на прокуратурата.
Правният въпрос: Следва ли да се приеме, че за уважаването на иск като настоящия е необходимо наказателното производство да е приключило с влязла в сила присъда или е достатъчно да се установи, че действието на прокурора е неправомерно, ако иззетите вещи не са веществени доказателства по смисъла на НПК и независимо от резултата от наказателното производство, особено когато е разпоредено изрично връщането им и иззетите пари не са представени като веществено доказателство пред съда? не е обуславящ а делото, защото съдът не е приел, че основание за връщане на сумата би било налице само ако наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда.
Правните въпроси, свързани с бездействието на прокурора и неизвършването на наказателното производство в разумен срок /т.12-13/ също не са обуславящи за делото, защото такива основания на претенцията а вреди не са заявени от ищците.
Ето защо не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, с което той се е произнесъл по същество и е потвърдил първоинстанционното решение.
В останалата част, с която първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане, решението е очевидно неправилно. Видно от мотивите на решението, въззивният съдът е приел, че в частта, в която районният съд се е произнесъл по втория обективно съединен иск, предявен като частичен за 20 000 лв., първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск. Неправилно искът бил квалифициран като такъв за законната лихва за минало време, предявен като частичен, тъй като от твърденията на ищеца ставало ясно, че лихвата се търси като пропусната полза, равна на законната лихва върху иззетата сума. Поради това окръжният съд е приел, че се касае не за иск по чл. 86 ЗЗД, а за такъв чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД. От тези изводи следва, че съдът е действал като контролно-отменителна инстанция, което е в нарушение на основното правило в гражданския процес за предмета на делото пред възивния съд - самия материалноправен спор, а не правилността на обжалваното решение, от което следва, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва сам да даде точната правна квалификация на иска като даде указания на страните относно подлежащите на установяване факти, ако в таи част доклада е непълен или неточен и да събере доказателствата , които се събират служебно от съда /т.2 ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и да реши спора по същество.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд № 260030 от 10.03.2021 г. по в. гр. д. № 4/2021 г. в частта, в която е потвърдено решението на Търговищкия районен съд № 260122 от 16.10.2020 г., по гр. д. № 324/2019 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд № 260030 от 10.03.2021 г. по в. гр. д. № 4/2021 г. в частта, в която е обезсилено решението на Търговищкия районен съд № 260122 от 16.10.2020 г., по гр. д. № 324/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Указва на касаторите Д. Е. К. и А. Ж. К. че на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да внесат държавна такса в размер на 200 лв. /двеста лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: