5 Р Е Ш Е Н И Е №99 Гр.София,01.02.2013г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 610 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 147/22.03.2011г., постановено по гр.д.№ 121/2011г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2061/03.12.2010г. по гр.д.№ 4906/10г. на Русенския районен съд в частта за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК иск за разликата над сумата от 9023.32 лв. до 14605.27 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът Д. В. Х., [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор за потребителски кредит от 19.02.2008г. [фирма]- настоящ касатор, е предоставил на ответницата Д. Х. сумата от 10000 лв., която е следвало да върне на 60 месечни вноски от по 317.50 лв., или общо сумата от 19050 лв. Съгласно уговорката в чл.4, ал.3 на общите условия към договора, ако потребителят просрочи изплащането на три поредни от дължимите месечни вноски, цялото непогасено задължение става предсрочно изискуемо, считано от датата, на която потребителят е следвало да плати последната от трите просрочени вноски. Неизплатената част от задължението е определена в размер на 14588.45 лв., от които 8465.11 лв. главница, 3724.89 лв. възнаградителна лихва и 2398.45 лв. такси за обслужване на кредита. Изложени са съображения, че предсрочната изискуемост на вземането касае отпуснатия кредит, но не и възнаградителната лихва, която представлявала възнаграждение /цена/, дължима за ползването на паричната сума за определено време. Задължението за заплащане на възнаградителната лихва възникнало за периода на кредита, докато при предсрочната изискуемост кредиторът изисквал от длъжника изплащане на сумата по кредита и следователно нямал основание да претендира възнаградителна лихва и такси за периода от предсрочната изискуемост до крайния срок, за който е бил договорен кредитът. С определение № 355/09.05.2012г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: При настъпила предсрочна изискуемост на главницата по договор за паричен заем/кредит, настъпва ли предсрочна изискуемост и на вземанията за възнаградителни лихви и такси, включени в непадежиралите и предсрочно изискуеми анюитетни вноски? Съображението на състава на ВКС по поставения правен въпрос произтичат от следното: Отношенията между страните по сключен договор за заем за потребление се регулират от нормите на 240-241 ЗЗД. При предоставен кредит от банка приложение намират правилата на чл.430-432 ТЗ. Регламентацията на потребителския кредит е в Закона за потребителския кредит, за договори, сключени след 12.05.2010г., респ. за договорите преди тази дата – се прилагат разпоредбите на заема за потребление по ЗЗД или на банковия кредит по ТЗ. Поставеният правен въпрос е свързан с тълкуване на правни норми по договор за потребителки кредит, сключен на 19.02.2008г. между потребител – заемополучател и кредитор – заемодател, който не е банка, поради което отговорът следва да се даде в контекста на възникналото между страните правоотношение. С договора за заем по чл.240 ЗЗД заемодателят предава в собственост на заемателя пари срещу задължението на заемателя да върне заетата сума, като заемателят дължи лихва, ако това е уговорено писмено. При уговорен срок за връщане на заетата сума и при уговорена лихва, на падежа на задължението заемателят следва да върне на заемодателя заетата сума и възнаградителната лихва. По силата на чл.70, ал.1 ЗЗД срокът се смята за уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството задължението, като при лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока – чл.70, ал.3 ЗЗД. Липсата на изрична уговорка между страните за това в чия полза е уговорен срокът и включването на клауза за възможност за предсрочно погасяване на задължението с приспадане на лихвите до края на срока, сочат на приложение на общото правило на чл.70, ал.1 ЗЗД за уговорен срок в полза на заемателя. Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото на срока, според общата разпоредбата на чл.71 ЗЗД, има за последици изискуемост на задължението и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение. Уредбата на заема за потребление по ЗЗД не включва последиците при предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата сума. При договора за банков кредит по чл.432 ТЗ са предвидени предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, извън тези по чл.71 ЗЗД. Законът за потребителския кредит дава разрешение за последиците при предсрочно погасяване на кредита, но не и за обявяването му за предсрочно изискуем. Клаузата, включена в договор за заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. С уговорката за предсрочна изискуемост длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 ЗЗД. Изискуемостта на задължението в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. Освобождаването на длъжника от отговорност за лихвите за периода от настъпване на предсрочната изискуемост поради неизпълнение на разсроченото задължение на падежа би представлявало предоставяне на преимущество, с което той разполага само при предсрочно погасяване на задължението. Предсрочното погасяване с приспадане на лихвите за останалата част от срока на договора предполага изправност на длъжника и доброволен отказ от уговорения в негова полза срок. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока. Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост, но длъжникът е неизправен, на падежа на задължението, той би дължал връщане на заетата суми и на възнаградителната лихва, като и обезщетение за забавата. Упражняване на предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на длъжника. По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, І отделение дава отговор на поставения правен въпрос в следния смисъл: При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. По същество на касационната жалба. Предвид на отговора на поставения правен въпрос въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон - основание за отмяна по чл.281, т.3, пр.1 ГПК. С договора за потребителски кредит от 19.02.2008г. настоящият касатор – небанкова финансова институция е предоставил на ответника паричен заем срещу задължението за връщането му на 60 месечни вноски, всяка от които включва главница, възнаградителна лихва и такси. В чл.4, ал.1 на общите условия е уговорена възможност за предсрочно погасяване на кредита с приспадане на лихвите и разходите по кредита, поради което срокът – сроковете за изпълнение на отделните вноски, е уговорен в полза на потребителя. Настъпили са предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита по чл.4, ал.3 от общите условия на договора. Задължението за заплащане на възнаградителната лихва и таксите за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до края на срока на договора е изискуемо, поради което предявеният иск е основателен и следва да се уважи. Съгласно заключението на изслушаната икономическа експертиза непогасената част от задължението, представляваща възнаградителна лихва и такси е в размер на 6123.34 лв. /3724.89 лв. лихвата и 2398.45 лв. таксите/. На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени, като се постанови ново решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на касатора и сумата от 6123.34 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на 15.04.2010г. от Русенския районен съд. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответницата следва да заплати на касатора разноските за настоящото производство съгласно искането в касационната жалба. Не е представен списък по чл.80 ГПК, като съдът определя размера на дължимите разноски на сумата от 141.64 лв. – платената държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 147/22.03.2011г., постановено по гр.д.№ 121/2011г. от Русенския окръжен съд, като ПОСТАНЯВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Д. В. Х., [населено място], [улица], ет.5, ЕГН: [ЕГН], дължи [фирма], [населено място], [улица], ЕИК:[ЕИК], сумата от 6123.34 лв., от която 3724.89 лв. – възнаградителни лихви и 2398.45 лв. - такси, по договор за потребителски кредит от 19.02.2008г., за която е издадена на 15.04.2010г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2944/10г. от Русенския районен съд. ОСЪЖДА Д. В. Х., [населено място], [улица], ет.5, ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК:[ЕИК], сумата от 141.64 лв. /Сто четиридесет и един лв. и 64 ст./ - разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.